БНР | 20.05.2018 16:05:18 | 130

В „Покана за пътуване” – тийн идолът EVA изброди 100-те туристически обекта за 3 месеца, младият Дъблин и до Сандвичевите острови преди 100 години


За слушателите над 15 години името на певицата Ева може да говори нещо само ако са я гледали в мюзикъла „Кабаре” в оперетата или в някоя от постановките на частни театри, с които обикаля из България. За тийнейджърите, обаче ведрата усмивка на изпълнителката е повод за припадък от екстаз. EVA се прочу светкавично в интернет с ролята на Елизабет Мария – БЕТИ в пародийния онлайн сериал “#КИФЛА”. За кратко тя се превърна в новия тийн идол на България с десетки хиляди последователи в мрежата и предизвиква истинска истерия при турнетата си из страната.
Ева Теодорова Георгиева започва да пее още на 3. След 12 години в Детския радиохор да бъде дипломиран магистър по джаз и поп пеене от софийската музикална академия е логична развръзка. Тя има вече 10 хита, които се въртят по всички музикални телевизии и радиа. Песните й се разпространяват в Румъния, Гърция и Турция, където 2 поредни години участва във фестивали с 50 хилядна публика!
Победителката в миналогодишното издание на БГ мюзик фестивал, иска да повтори успеха си през юни в Сандански. Признавам си, когато научих, че при турнетата си из България Ева посещава по 10 града през уикенда ококорих очи. Истината, обаче се оказа още по-шокираща – понякога селищата са 20. А що се отнася до 100-те туристически обекта, Ева и баща й, певецът Теодор Георгиев, са ги обиколили за три месеца, като са правили импровизирани концерти на повечето места.

За какво се сещате, когато ви кажат Балъ Аахъ Клиъх? За нищо, предполагам. Ами когато чуете Дъблин? За тъмна бира, Джеймс Джойс, Свети Патрик и четирилистни детелини.
Оказа се, че Балъ Аахъ Клиъх се нарича ирландската столица на местния език.
Ирина Люцканова беше в града на река Лифи, независимо как ще го наречем, и няма търпение да ни разкаже: „Пристигайки в Дъблин, знаех сухи факти за ирландската столица. Че е най-големият град в Ирландия, разположен в източната част на страната при вливането на река Лифи в Ирландско море. Че в Дъблин са родени редица влиятелни писатели и драматурзи, като Самюел Бекет, Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Джордж Бърнард Шоу. Че Дъблин е младежки град – 50% от населението е под 27 години.
Първата история започва с един исторически период, трагичен за народа на Ирландия. Страната по това време се крепи на земеделието, но земеделската система на острова е нестабилна и не е в състояние да се справи с продължителните периоди от лоши реколти. Основната храна на хората в Ирландия са картофите. Катастрофата настъпва през 1845 г., когато картофената реколта е заразена с болестта potato blight. Тя буквално превръща картофите в гъста каша негодна за ядене. Проблемът се повтаря през следващите шест години. През 1849 – 1850 г. освен от глада Ирландия е покосена и от холерна епидемия. Гладът и болестите принуждават хората да търсят спасение извън пределите на родината. През периода 1846 – 1850 г. населението на Ирландия намалява с 2 млн. души, което по това време съставлява 25 % от населението на страната.

Всяка седмица в Ню Йорк слизали по 15 хиляди измъчени ирландски емигранти, които търсели нов живот в новия свят. Те пристигали в Америка на стари кораби, които били наричани „плаващи ковчези”, защото по време на дългото пътуване на борда им умирал всеки пети.

Един от корабите е Jeanie Johnston. Между 1848 и 1855 година, корабът прави 16 пътувания до Северна Америка, като превозва емигранти до Канада и Ню Йорк. Средната продължителност на едно пътуване траело 47 дни, а един курс превозвал между 100 и 250 пътника, много над допустимото за капацитета на кораба. Независимо от тези обстоятелства, няма нито един загинал пътник или член на екипажа по време на всички пътувания на Jeanie Johnston. Корабът имал изключителен капитан, подготвен екипаж и нещо много рядко за екипаж на кораб в тези времена – професионален лекар.

През април 1848 година Маргарет Райли и съпругът й Даниел се качват на кораба Jeanie Johnston в Дъблин, за да отплават за Америка. Маргарет е бременна, но въпреки това капитанът поема риска да качи семейството й. Целият екипаж е безкрайно мил и много отзивчив към бременната жена. Бебето се ражда в открито море една седмица преди акостирането му в Америка и в знак на признателност към всички, Маргарет кръщава сина си със 17 имена – на всеки един от членовете на екипажа. В акта като място на раждане на детето е посочен – Атлантически океан.

Днес репликата на кораба Jeanie Johnston работи като музей, показва восъчни фигури на екипажа и най-интересните пътници и разказва техните съдби.

Другата история, която искам да споделя, е за хитрия предприемач Уилям Уолш, който прави лимонада от поднесения му от живота лимон.

Уилям Уолш е предприемач, собственик на фериботите, превозващи пътниците през река Лифи. Тъй като плавателните съдове били в лошо състояние – ръждясали и неподдържани, на Уолш поставили условие да ги ремонтира или да построи мост. През 1816 г. предприемачът построил мост, но с клауза в договора, че за следващите 100 години всеки преминал съоръжението ще му плаща по половин пени. Така и до днес колоритният мост над река Лифи носи името Ha'penny Bridge.

А още колко истории се крият в дебелите книги на библиотеката в Тринити колидж, по тесните улички с ирландки пъбове, в паметта на хората. Ако се върна отново в Ирландия бих тръгнала по следите на елфите и леприконите, за да допълня легендата за приказната страна, където историите оживяват.

Светослав Марков и Теодор Борисов ни отвеждат до Охрид и манастира „Свети Наум”.

Според всеобщата представа, българите от края на XIX и началото на XX в. са пътували главно на хаджилък до Светите места, поддържали са търговските си връзки с останките от Османската империя или са създавали нови с натъпкани с гюлово масло дисаги из Европа. Румяна Пенчева, ръководител на отдел „Фондове и литературно наследство” в Националния литературен музей, обаче, събира в книгата „Българинът по света в началото на XX век” пътеписи, които доказват, че предшествениците ни са кръстосвали от Сандвичевите острови до Южна Арабия и от Балтимор до Япония. При това без да са баснословно богати.
При следващото издание на Покана за пътуване ви обещавам разказ за музей на човекоядството от Доника Ризова.




А вие не забравяйте, че Голямата лятна игра и още много пътешествия ви очакват на страницата ни във Фейсбук

Прочети цялата публикация