БНР | 28.06.2018 14:43:00 | 262

Илияна Йотова: Най-мрачният сценарий е нещата да останат без промяна в Дъблинското споразумение


Европредседателството остана затворено в институциите и много малко чухме какво мислят хората по различните теми. Това каза в интервю за предаването „Нещо повече“ вицепрезидентът Илияна Йотова, която днес организира младежка студентска лаборатория "Шестте месеца начело – още една гледна точка".    

„Днешната инициатива беше много добра от гледна точка на това, че въпреки известната свитост и нарешителност, тези млади хора са много добре информирани. Те гледат и не се плъзгат по внушенията, които се правят през медиите, а са оформили своята критична гледна точка. Много полезно е и бих препоръчала на всички институции да се правят такива конференции, защото това ще подскаже как нашето общество гледа на европейската тема“.

България показа хъс и добри способности да намира съюзници за теми, които са и от национален интерес, подчерта Йотова. По думите й темата за Западните Балкани е била забравена от Европа преди нашето председателство. Темата „Западни Балкани“ е не просто емблемата – това е лицето на България на европейската сцена, добави вицепрезидентът.

Според нея Австрия ще се опита по всякакъв начин да предотврати дълбоката реформа в Дъблинското споразумение. Йотова посочи, че най-мрачният сценарий е нещата да останат без промяна в Дъблинското споразумение и отново отговорни за убежищата на мигранти, бежанци, да бъдат държавите от външната граница на Съюза. Тя прогнозира, че този текст в Дъблинското споразумение няма да бъде променен до края на мандата на тези европейски институции.

Според Илияна Йотова няма да бъде допуснато в България да върнат тези, които са преминали през страната ни.

„Бежанците, които наистина бягат от войни и конфликти, са наша отговорност. Ние трябва да видим колко са, къде искат да отидат, как да се съберат със семействата си, какво да правим с многото деца без родители. Крайно време е Европа да обърне поглед вътре в себе си и да види кои са подходящите политики. Ако днес говорим за затваряне на граници, което е почти невъзможно, нека на другата част на везната да сложим политиките, които трябва да правим в Европа. /…/ Малкото семейства, които останаха в България, трябва да положим всички усилия те да бъдат част от нашето общество“.

Според Антон Стоянов – магистър по политология, Европредседателството е дало много шансове на младите хора да се покажат пред света и да усетят, че са европейци. Той изказа мнение: „Амбиция имахме. Мисля, че до голяма степен изпълнихме това, което искахме да постигнем – най-вече в аспект Западни Балкани и в по-малка степен за една сигурна Европа. Бежанският проблем е общ огромен проблем, който не можем сами да решим, но ние свършихме нещо и помогнахме да надградим това, което вече се беше правило“.

Роси Илиева, студентка в IV курс „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, коментира: „Тези 6 месеца преминаха спокойно, нямаше големи скандали, които да окупират медийното пространство. Дебатът беше фокусиран. Не останаха негативни гледни точки и виждания след председателството. Успяхме да променим представата за себе си. Показахме се като добри организатори. Успяхме да оставим един позитивизъм след председателството за свършена работа, за изпълнени ангажименти. Може би дадохме и надежда на страните от Западните Балкани“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


Прочети цялата публикация