Новият Закон за киберсигурността ще задължи МО да изгради, развие и поддържа способности за киберотбрана

"Колкото по-дигитален ставаш, толкова по-сериозна защита ти е нужна" - максимата важи както за малки държави като България, така и за големите. Наскоро НАТО призна киберпространството като място за водене на война. А у нас започна работата по приемането на Закон за киберсигурност, който да осигури рамката за изграждане на българската киберзащита.

Съвременните въоръжени сили трябва да работят в цифровата среда. С това е наясно дори и заместник-министърът на отбрана Атанас Запрянов, който е поколението военни, обучавани далеч преди глобалната мрежа и опасностите, които създава тя, да бъдат факт. От киберзащитата ще се нуждаят не само новите самолети, кораби и сухопътна техника, а и ръководството на Армията, за да получава достоверна информация на чиято база да бъдат решавани проблемите на сигурността. Само след няколко месеца, текстовете за нов закон за киберсигурността ще задължат военното министерство да изгради, развие и поддържа способности за киберотбрана. В министерството са осъзнава важността му, обяснява Атанс Запрянов:

"Сега киберпространството е петият домейн, в който ние наблюдаваме една битка, тъй като овладяването на киберпространството засяга изключително много управлението на войските, насочването на оръжията и ако щете и огневото поразяване на цели. Добрата новина е, че българското правителство вече е предложило проект на закон. Там има конкретни отговорности както за създаването на политика по киберсигурността на Министерството на отбраната, така и структурирането на способности за киберотбрана и заделяне на необходимите ресурси. Началникът на отбраната има отговорности по отношение на създаването на способностите, включването на киберсигурността като част от оперативното планиране и включването на киберотбраната като част от обучението. Трябва да създадем структури, личен състав, хардуер, софтуер, непрекъснат мониторинг на системите, с които управляваме въоръжените сили, така че да можем да откриваме опитите за проникване и опитите за въздействие на киберпространството в областта на отбраната".

Запрянов призна, че голям проблем за министерството е осигуряването на адекватно заплащане на ИТ специалисти, които да работят за киберсигурността: "Това е голям проблем - как на ИТ специалистите да се повишат заплатите в контекста на общото състояние на заплатите на военните ни служители и военнослужещите. Ние имаме такива специалисти, които ги подготвяме. Много са атрактивни заплатите, особено сега киберотбараната и киберсигурността са актуални теми за всички фирми. Твърдя, че имаме много добри ИТ специалисти и в това отношение мислим как да задържим тези хора като им даваме и съответно адекватно заплащане."

Естония вече е намерила решение на част от проблемите, пред които българските военни ще се изправят с новия закон. Балтийската държава, която всички в Европа дават за пример за дигитален първенец, вече се е опарила от хакери. Урокът от преди 10 години, който получават всички институции в държавата след кибератака, служи за основа на създаването на киберкомандването. През 2017 година, като пилотен проект, се развива и идеята всеки наборник, постъпил в естонската армия да получава обучение за защита на електронната инфраструктура. Полковник Андрес Хайрик, командващ естонското киберкомандване в армията обяснява: "Основната мисия на нашето киберкомандване е да предоставяме подкрепа на командването на министерството на отбраната. Имаме и по няколко подзадачи. Отговаряме и за наблюдението на киберпространството в Естония, където има все още наборна служба. Докато са на служба, обучаваме хората за справяне с кибератаките. Към момента около 300 души работят в командването плюс и няколкостотин наборници.

Полковник Хайрик обяснява, че основната причина за създаването на киберкомандването е нуждата от консолидиране на специализираните знания в тази област. Събирането им в една структура дава възможност ефикасно и бързо да се реагира на заплахите.

Естонската кибервоенна част трябва да е в пълна оперативна готовност до 2023 година.

От друга страна в България се очаква през есента парламентът да одобри окончателно закона за киберсигурност, който да въведе и европейската директива по темата.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация