БНР | 18.08.2018 06:00:28 | 219

70 години от рождението на оперната звезда Катлин Батл


Катлин Деана Батл е родена на 13 август 1948 година в Портсмут, щата Охайо. Тя е най-малкото от седем деца. Катлин учи в гимназията в родния си град, където неин учител по музика и ментор е Чарлс Фил Варни. В интервю за списание Тайм от 1985 година Варни си спомня, че за пръв път чува осемгодишната Катлин да пее, описвайки я като „дребно, крехко същество, което пее изключително красиво“. „Аз отидох при нея по-късно...”, спомня си Варни, „и й казах, че Бог я е благословил и тя трябва да пее“. В същия материал от списанието, музикалният критик Майкъл Уолш описва Батл като „най-доброто лирично колоратурно сопрано в света“.
Младото момиче получава стипендия в Консерваторията в Синсинати, където учи пеене с Франклин Бенс и също работи с Итало Тайо. Завършва музикално образование с магистърска степен по музикална педагогика. През 1971 година започва работа в обществена гимназия в Синсинати и преподава на 5 и 6 клас. Междувременно продължава да взима частни уроци по пеене при Даниел Феро в Ню Йорк.
През втората ѝ година като учител, неин приятел ѝ телефонира с новината, че диригентът Томас Шипърс провежда прослушвания в Синсинати. Шипърс веднага я ангажира да пее сопрановата партия в Немския реквием на Брамс през същата 1972 година на Фестивала на двата свята в Сполето. Впечатляващото ѝ изпълнение е началото на блестяща кариера. През следващите няколко години Батл продължава да участва в концерти в Ню Йорк, Лос Анджелис и Кливланд.
Томас Шипърс представя Катлин Батл на колегата си Джеймс Ливайн, който я избира за изпълнението на Осма симфония на Малер на майския фестивал на Симфоничния оркестър в Синсинати през 1974 година. Ливайн и Батл работят заедно повече от 20 години след тази първа среща. Реализират редица записи, концерти и оперни спектакли, включително ангажименти в Залцбург, Равиния и Карнеги Хол. Професионалният ѝ оперен дебют е в ролята на Розина в „Севилския бръснар“ в оперния театър „Мичиган“ в Детройт. През следващата година тя дебютира в Ню Йорк Сити като Сузана в Моцартовата „Сватба на Фигаро”, а през 1977 дебютира и в Сан Франциско като Оскар в „Бал с маски“.
През 1980 година прави дебюта си в Цюрих като Адина в „Любовен еликсир“, а година по-късно пее и в „Така правят всички жени“ в Залцбург.
През 1985 е солист в Коронационната маса на Моцарт в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана, дирижирана от Херберт фон Караян. Същата година прави дебюта си в Ковънт Гардън като Цербинета в „Ариадна на Наксос“. През 1987 Караян кани Батл да изпее Пролетните гласове от „Прилепът“ на Йохан Щраус за Новогодишния концерт на Виенската филхармония.
Тя изпълнява различни роли в оперни представления, включително Оскар в Лирик Опера в Чикаго и високо оценената роля на Семела в „Карнеги Хол“. Тя се завръща в Залцбург често, за да пее Сузана, Церлина и Деспина.
Катлин Батл се утвърждава на сцената на Метрополитън опера през 80-те години на миналия век. Тя пее в 13 оперни заглавия, а спектаклите са над 150, включително първата продукция на „Юлий Цезар“ от Хендел.
Обичана е от публиката и на Операта в Сан Франциско, Английската национална опера, Женевската опера, Виенска държавна опера и Дойче Опер Берлин.
През този период тя получава три награди „Грами” за записите си: „Катлийн Батл пее Моцарт”, „Рецитал от Залцбург” и “Ариадна на Наксос”.
През 1990 г. Батл и Джеси Норман изпълняват програма от спиричуъли в Карнеги Хол дирижирани от Джеймс Ливайн. През същата година сопраното се завръща в Ковънт Гардън, за да пее Норина в „Дон Паскуале”. Изпълнява и серия от солови рецитали в Калифорния, както и в Холивуд с Лос Анджелиската филхармония.
В периода 1990-1993 година участва в няколко продукции в Метрополитън опера като Розина, Памина и Адина. Тя печели и петата си награда „Грами”, с ролята на Семела, за записа на Deutsche Grammophon, под палката на Джон Нелсън.
Въпреки че Батл е възхвалявана от критиците за Метрополитънските представления, отношенията й с ръководството на компанията се влошават драстично. Колегите ѝ и репетиционния процес започват да страдат от нейното поведение и това налага тя да бъде уволнена.
В изявление, издадено от нейните мениджъри, Батл казва, че твърденията за непрофесионалните ѝ действия са спекулативни и, че тя е обезпокоена от това неочаквано уволнение. Батл стъпва на Нюйоркската оперна сцена отново, едва през 2016 година.
От 2000 година Катлин Батл реализира много интересни и разнообразни проекти, като включва в репертоара произведения на Вангелис, Стиви Уондър и Джордж Гершуин.
През август 2000 година изпълнява програма „Шуберт” в Равиния. През юни 2001 тя и Джеси Норман, с която често си партнират, изпълняват Митодеа и Храма на Олимпийския Зевс от Вангелис, в Атина. През юли 2003 участва в Гала на Чикагския симфоничен оркестър с Боби Макферин и Дженси Грейвс.
През 2006 г. тя и Джеймс Инграм пеят песента They Won't Go When I Go на трибют на Стиви Уондър, а от този момент тя започва да включва музика на Уондър в нейните концерти. През юли 2007 година тя дебютира на музикалния фестивал в Аспен, изпълнявайки програма „Гершуин”, а през октомври 2007 в благотворителния концерт „Да запазим децата живи“, Катлин Батл и Алиша Кийс изпълняват песента Miss Sarajevo, написана от вокалиста на U2 - Боно.
През следващата година Батл отново пее на една сцена с Алиша и Queen Latifah на американските музикални награди.

В предаването ще чуете фрагменти от опери на Георг Фридрих Хендел, Джоакино Росини, Гаетано Доницети и Рихард Щраус.

Прочети цялата публикация