БНР | 19.09.2018 08:57:44 | 21

Паметникът на дядо Добри – първият монумент на доброто у нас


Призивите за обединение на българския народ, които постоянно ангажират общественото внимание, най-често се превръщат в лозунги, издигнати на някой голям транспарант, разпънат на поредния протест срещу корупциятаи беззаконието. Но думата обединение не е еднодневка, която спокойно забравяме в първия удобен момент, а е първата крачка към промяната на действителността, която ни заобикаля. Затова не е случайно, че то е в основата на инициативата на сдружение „Азбукари“ за издигане на паметник на дядо Добри в София. Целта е той да се превърне в първия монумент на доброто у нас. Защо символът е точно „светецът от Байлово“, разказва Борислав Радославов, един от съмишлениците, подкрепили каузата:




Можем да кажем, че Бог избра дядо Добри като свой посланик, като човек, който да ни учи на доброта, смирение, търпение и покаяние. Преди 5 години се запознах с него в двора на църквата в Байлово, където говорихме близо час за вярата, възможностите да бъдем по-добри и кога да се молим. Едно от най-важните неща, които запомних от него, е да се молим и когато сме добре. Другото послание, което ми остана за спомен от него, беше да правя добро, без да очаквам добро в замяна. Рано или късно то ще ми се върне под една или друга форма.

За живота на дядо Добри не се знае много, защото за него бе достатъчно да го познават като добрякът, който събира пари за възстановяване на храмове и манастири. Роден е през 1914 година в село Байлово, закътано в Ихтиманската среда гора. Човекът с голямо сърце ни напусна на 104-годишна възраст на 13 февруари тази година, като до последния си час живя според своите завети и остана в сърцата на хората като символ на себеотрицанието в името на вярата.



Желанието на инициаторите е паметникът да бъде изграден от учениците от каменоделското училище във врачанското село Кунино с помощта на техния преподавател – скулптора Красимир Митов. Той вече е изготвил примерен гипсов макет, но предстои обсъждане и е възможно да претърпи известни промени. Със сигурност обаче монументът ще бъде в цял ръст и ще е с височина около 1,70 метра. Водят се разговори и със Столичната община къде да бъде поставен. Надеждата им е той да заеме своето място на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Средствата, необходими за изграждането му, се събират в специална банкова сметка. До момента в нея има над 3000 лева, а всеки, който иска да дари за каузата, може да го направи, купувайки екземпляр от книгата „Дядо Добри – светецът от Байлово“. В нея авторът й Борислав Радославов събира разкази и спомени на близките на столетника, които до момента са останали скрити за обществото. Причината е обетът, който дават неговите родственици – да не споделят нищо с никого в продължение на цели 20 години. Благодарение на тях книгата се превръща в своеобразен летопис, проследяващ един човешки живот в три Българии. Заглавието й за някои може да звучи пресилено или прекалено помпозно, но нека се замислим колко са хората, посветили целия си земен път на това да помогнат за възстановяването на някой от православните храмове у нас, при това напълно безкористно. С помощта на една жена от гр. Елин Пелин авторът научава точния брой на храмовете, на които Добри дарява средства, както и сумите, събрани от него. Името й е Цонка Панталеева, а ролята й е на своеобразен ковчежник, на когото възрастният човек дава парите, събрани през деня. След това тя ги внася в личната му банкова сметка. Когато реши, че събраната сума е достатъчна, жената ги изтегля и ги дарява на посочен от Добри храм. Най-големи суми той дарява там, където се съхраняват чудотворни икони или мощи на светци. Едно от даренията, определено за най-голямото лично, правено за Църквата – 35 700 лева, е за храм-паметника „Св. Александър Невски“. Истината обаче е, че възрастният човек е дарил много повече. Много пъти той е оставял събраното през деня директно в касата на храма. От книгата пък научаваме за още няколко големи дарения, правени от него в манастир край Русе и на Кръстова гора, както и за много други по-малки, подкрепили възстановяването и поддръжката на храмове из цялата страна.

Снимки: архив

Прочети цялата публикация