БНР | 20.09.2018 11:19:49 | 271

Причината за грабежите в храмовете е бездуховността


Храмовете са по-пълни от преди, даже бих казала много по-пълни от много други далеч по-развити западни държави, но фактът, че все още има такива брутални нападения показва, че има кръгове в нашето общество, които са потушили в себе си всеки усет за свещено. За мен това е най-големия проблем. Това каза за предаването „Хоризонт до обед“ богословът д-р Десислава Панайотова от Културно-просветния отдел на Светия синод по повод опита за обир в Роженския манастир. В последното десетилетие БПЦ полага усилия за ремонта и охраната на храмовете, но не  иска да ги превръща в крепости, а да осигурява достъп до всеки, коментира тя.

Голяма част от столичните храмове също са застрашени от обири, а свещенослужителите разказват, че подобни инциденти се случват често, установи проверка на „Хоризонт“. Крадците посягат обикновено на събраните пари в дарителските каси, както и на ценни светини като чудотворни икони и светото евангелие. Столичният храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в квартал Връбница е бил разбит преди три месеца. Председателят на храма отец Методий Корчев  сподели, че похитителите влезли през прозореца на църковния магазин, откъдето задигнали парите  в дарителските каси – над 3 000 лв. Една от касите е била за събиране на средства за онкоболна, а извършителите не са открити. „Няма храм, който да не е пострадал“ казва отец Методий, който е бил свещенослужител и в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“, разположен в близост до Женския пазар, където подобни инциденти се случват често. Свещеникът е убеден, че превантивните мерки като камери за видеонаблюдение не спират похитителите. "Проблемът е свързан с бездуховността на обществото".

Отец Методий Корчев  и Десислава Панайотова са единодушни, че въвеждането на вероучението в училище е ключът към доброто бъдеще на страната.

„Въпросът е, че този страх, който ние виждаме в управляващите да решат този въпрос, парализира всички добри сили в българското общество. Днешните министри и утрешните министри са вчерашни или днешни деца. Ако те растат само с технологиите, само с информация, интелектуално развитие и дори претоварване с излишна информация и знания, но им се губи сърцевината и смисъла на това защо съществуват, те няма да израстат хармонични, спокойни, миролюбиви, толерантни, градивни“.


Прочети цялата публикация