Настъпва ли краят на експлоатационния срок на панелните блокове, строени през 60-те години на 20 век

Близо 4 милиона са жилищата в България, от които над 20 хиляди са в сгради, които са стари и лошо поддържани. При тях е наложително да бъдат обследвани и цялостно оздравени или пък да бъдат съборени, за което са необходими сериозни финансови средства.

Експерти предупреждават, че панелните блокове, строени през 60-те, 70-те години на 20 век, наближават края на експлоатационния си срок. За това алармират от новосформираната асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост.

Жителите на бл. 208 в столичния квартал „Толстой“ от близо 20 години чакат да се завърнат в жилищата си, след като преди две десетилетия блокът им е буквално разцепен.

Блокът е строен през 1964 година. 53 години по-късно се появява пукнатина по средата на сградата и половината част от нея става опасна за живущите. Те получават обезщетение от държавата и са настанени в други жилища. Останалата част от собствениците живеят и до днес в апартаментите си. Иван Павлов споделя, че заедно със съседите си много кратно са алармирали до институциите, че опасната част от сградата все още не е премахната.

„Всички ни пишат, че знаят за случая и дотук“, казва Павлов.

Живущите в блок 208 разказват, че многократно са посещавани от органите на МВР след сигнали, че деца си играят в полуразрушената част от блока, но от полицията, по думите на живущите, идвали, проверявали и си тръгвали.

„Поддържането на жилищния фонд е преди всичко отговорност на собствениците и на институциите. Това е един колективен процес, който следва да намери своето изражение в поемане на по-голяма лична отговорност от собствениците за правилното управление и поддържане на  своето имущество, защото българите сме свикнали домът ни да започва от входната врата на апартамента, не от входната врата на блока“, коментира Ламбро Попов – председател на Асоциацията дружествата, управляващи етажна собственост.

Като жилищният фонд е лош, но за съжаление държавата може би няма да успее да санира всички нуждаещи се от това сгради, каза още Попов.

„Като че ли държавата няма да има необходимия ресурс да продължи тази стратегия за санирането. Парите са доста на фона на всички сгради, които имат нужда от обновяване. Малко над 2000 сгради са одобрени, има подадени 5 хиляди заявления, но финансирането по програмата е спряно за нови кандидатури. Предполагам, че се търси решение за удължаване срока на програмата, за намиране на нови финансови инструменти“.

Шест на сто от жилищния фонд във Враца са панелни блокове. Броят им е около 450 от общо 16 хиляди сгради. В рамките на Националната програма за енергийна ефективност бяха обследвани и санирани 14 панелни блока от общо 29 реновирани жилищни кооперации. Така с данни може да бъде представено накратко състоянието на жилищния фонд в града.

Според проф. д-р инж. Тодор Бараков, дългогодишен преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където е ръководил катедрата за Масивни конструкции, панелните сгради са едни от най-добрите по отношение на сигурност и носимоспособност, както на вертикални натоварвания, така и по отношение на сеизмични, земетръсни натоварвания. Тези сгради обаче трябва да се поддържат.

„Проблемът е понякога е недобрият монтаж на панелните сгради, но това е по-малката беда. Във фасадите и в калканните стени има много съединения, заварки, които, ако е проникнала влагата в тях, с течение на времето корозията започва да оказва своето негативно въздействие. От тази гледна точка, ако се поддържат добре калканите и фасадите на сградите и е спрян достъпът на влага до тях, по този начин се запазват съединенията между отделните елементи“, каза проф. Бараков.

По отношение на срока на експлоатационната годност, той каза, че при проектирането на такива сгради, никога не е мислено за срок на експлоатационна годност.

„Сега с новите европейски норми, които влязоха, налагат определени ограничения, които трябва да спазваме, за да гарантираме минимален експлоатационен срок на сградите от 50 години, но това не означава, че сградите ще живеят 50 години. По принцип стоманобетонът е един много добър материал, който като концентрирания алкохол – колкото повече стои, толкова по-здрав става и по-добър. Ако ние се грижим за запазване на заварките в съединенията, тези сгради могат да имат много дълъг експлоатационен период“, подчерта проф. Бараков.

Репортаж на Спас Крайнин, анкета на Ива Антонова, интервю на Валерия Николова с Ламбро Попов и проф. Тодор Бараков.

Прочети цялата публикация