Не догматичен спор е причина за решението на Московската патриаршия да прекъсне общението си с Вселенската

Решението на Московската патриаршия за прекъсване на общението с Вселенската патриаршия не е провокирано от догматичен спор. В този казус липсват догматични различия. Казусът е повече политически, защото когато става въпрос за на църковни територии неминуемо се намесва и политиката.

Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ протойерей Добромир Димитров -свещеник на Българската църковна община в Кент, Великобритания и преподавател по „Църковно право“ в Православния Богословски факултет на Великотърновския университет:

„В този казус имаме ясния случай как в една държава – Украйна, която е независима след разпадането на Съветския съюз,  протичат много буйни процеси. Разбира се, църквата, като част от държавата, не може да остане встрани. Заради това имаме огромен проблем в Украйна – канонични представители, които са в общение с всички православни църкви на московската Патриаршия, имаме и неканонични структури, които нямат общение с нито една православна църква, имаме и един вакуум, който трябва да бъде запълнен. Това стана с намесата на вселенския патриарх“.

Официалната политиката на Вселенската патриаршия е, че е помолена да се намеси. Тя има тази функция - да се намесва при проблемни въпроси, подчерта духовникът:

„Вселенският патриарх беше болен от представителите на украинския народ, тоест от президента, да се намеси в този спор и той се намеси като реши да постави свой представител - екзарх – и да създаде една нова структура на територията на една независима държава. Той беше поканен да направи това. Разбира се, тази намеса се изтълкува от каноническото право като на места в намеса в територията на московската Патриаршия, която присъства в Украйна, и такава конфликтът беше създаден“.

Вселенският патриарх е бил помолен да разреши и казуса с независимостта на македонската църква, но е в този случай е сметнал, че казусът трябва да бъде решен от Сръбската църква:

„За мен е наистина чудовищо  това решение – в неговите преговори със Сръбската православна църква явно съществуват много големи връзки, докато с Руската православна църква имаме един конфликт между руската православна църква, което продължава вече десетилетия, и ескалира и с това решение на украинския президент. Ситуацията наистина е много сложна. Всъщност, това вече се случвало в Естония след разпадането на Съветския съюз, когато през 1993 година Вселенската патриаршия прави автономия и сега естонската православна църква е под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Това сигурно ще се случи и в Украйна, но мащабите на Украйна са много по-големи и изключително много въпроси сега стоят пред юристите на Московската патриаршия“.

Украинската държава сега трябва да направи всичко възможно да бъдат запазени църковните имоти на територията на страната. Духовникът изрази и опасение, че е възможно да се стигне и до репресии срещу Московската патриаршия.

Казусите в Украйна и Македония са различни, защото след Първата световна война българските свещеници са били изгонени от територията на Македония, отчете той.

Прочети цялата публикация