Ицко Финци и Петручио за перманентно желание да излезеш на сцената

За първи път като дует на сцената ще се срещнат двама бохеми: Ицко Финци, който идва от Галата и Петко Мюфтиев, идващ от норвежки кораб. На 1 декември ще свирят във Велико Търновкия melon live music club , а  на 14  в Бургаския Ten Fingers.

Ицко Финци - този, който ще се смее (това е значението на името му) или по точно, кара другите да се усмихват със своето невероятно чувство за хумор и заразителна енергия. Актьор, цигулар, застава дори на диригентския пулт,  прави опити и като писател. Има повече роли в киното, отколкото в театъра. Скоро отбелязахме 85-тия му рожден ден с концерт в Зала България  заедно със Софийска Филхармония. Беше представен и филма на  Лиза Боева „Уилям Шекспир - най известният човек, който никога не е съществувал“.

Петко Мюфтиев – Петручио – джаз рок пианист, със сериозна основа от класическата музика, ценител и познавач  на всички стилове сериозна и качествена музика, човек, който често можете да видите в Зала България или в някоя книжарница, почитател не само на  Фитжералд,  Хемингуей, Казанзакис, Челибидаке, Марта Аргерич и Кийт Джарет

Двамата гостуват в „Сценична Треска“ и свирят на живо във  Второ студио на БНР.

Разговорът започва със спонтанния съвет  на Ицко Финци за преодоляването на сценичната треска: Най- добрата рецепта за преодоляването на сценичната треска е дишането, така че да ти се преиграе: Така трябва да се подготвиш за сцената, че да ти се преиграе. Или ти се играе или не ти се играе – друг вариант няма…

Преди да изляза пред оркестъра изпитвам радост, бързам нямам търпение… Но много по силна е емоцията, която изпитвам преди първата репетиция, защото оркестрантите са първата публика и там трепетът е много по-жив… радвам се, когато оркестрантите разбират, това което съм намислил… това е радост след радост… Това да си пред оркестър много ми харесва, а да дирижираш е една магия…ти махаш със ръце и се появява музика… ти правиш жест и то става  тихо, нежно, махаш със юмруци и става мощно…

Интервюто и живото музициране трябва да се чуят, за да се усети  пламъкът и  тайната  за творческото дълголетие. Според Ицко Финци  за артиста е важно да е суетен.

Петручио:  Артистите- това скромност, липса на суета…никога!

Смирение- не на сцената, в живота да, но не на сцената…

Ицко Финци: Чакай, чакай - това е ходене по ръба между смирението и желанието да възбудиш, да провокираш…суетата трябва  да е съчетана с идеала ти за скромност, за въздържане…ти си суетен, но има норми…Трябва да се изненадаш от себе си…

Чуйте това интервю, в което Ицко Финци и Петручио разсъждават за самомнението, самочувствието, смирението и гордостта на сцената и в живота; за съотношението между самочувствието и смирението - идеалното е да оставиш другият свободен…недей иска да променяш това срещу теб…;

За книгите и музиката , за Шекспир. За сътрудничеството със съпргата Лиза Боева, как работят и делят ролите, как идва вдъхновението и идеите?

За моментите в които  играем и когато сме себе си:

Никога не съм напълно себе си…човек винаги избира маски, даже не избира, а просто сменя маските. Първо една маска, после друго… непрекъснато се мъча да се позная…

Ако сте достатъчно суетен, може би  ще успеете и вие на 85 години  да се радвате на живота. 

Прочети цялата публикация