Традициите на Бъдни вечер: В миналото и сега

На 24 декември, деня преди Рождество Христово е Бъдни вечер - един от най- важните и почитани християнски празници както в миналото, така и днес. Празникът е свързан с вековни традиции и е посветен на дома, огнището и семейството. В миналото, вечерта срещу Рождество, цялото семейство се събирало за вечеря. Обикновено са сядали на пода около малка, кръгла маса. В някои краища на страната трапезата се е редяла върху слама, постлана на земята. Домакините са приготвяли нечетен брой постни ястия - боб, лозови сарми, жито, ошаф, пълнени чушки с ориз или боб, содена питка, тиквеник, зелник, мед, орехи, плодове... Най-възрастният мъж в семейството запалвал огъня, а в огнището поставял бъдник - специално отсечен пън от дъбово или крушово дърво, който горял през цялата нощ. Празничната вечеря започвала със запалване на свещ и тамян, като се прикадявала трапезата и цялата къща. Най-възрастният член на семейството разчупвал питката, като първото парче се отделяло и се поставяло пред иконата на Богородица. Останалото от погачата се раздавало на членовете на семейството- от най- възрастните към най- младите. Всеки от семейството трябвало да опита от всички ястия, за да му върви през цялата година. След вечерята трапезата не се вдигала. Бъдни вечер и днес е един от най-почитаните християнски празници, но част от традициите са избледнели, а други са принесени у нас от Запад. Вечерта отново събира цялото семейство, но този път около пищно украсена маса

Прочети цялата публикация