17 февруари 1371 г. - Умира българският цар Иван Александър

 Иван Александър е последният български владетел, който управлява държавата преди нейното разделяне на две части - Видинско и Търновско царство. Неговите синове Иван Шишман и Иван Срацимир са владетелите, при които България става част от Османската империя. Има сведения, че още по време на царуването му османската експанзия в Тракия засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са Пловдив и Стара Загора. Иван Александър е син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Възкача се на престола на 30-годишна възраст. Владее отлично гръцки. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики. 40-годишното му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове. С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия сръбски крал (цар от 1346 г.) Стефан Душан (1331-1355), който се жени през 1333 г. за една от сестрите му - известната царица Елена Българска. Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е успешен - воюва с Византия, подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд (28 юли 1330), възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби (1341-1347), за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите

Прочети цялата публикация