Около 10% по-малко българи кандидатствали в британски университети

Около 1900 български кандидат-студенти са подали документи за прием в университети във Великобритания. Броят им е с 9 на сто по-малък в сравнение с предходната година. Кандидатстването за висшите училища на Острова приключи на 15 януари. Ако бъдат приети, тези студенти би трябвало да се обучават в страна извън ЕС. Въпреки това условията за обучението им, включително и за осигуряването на студентски кредити, засега остават без промяна. Тези българи, които ще бъдат приети от тази година във Великобритания в условията на Брекзит, ще се възползват от пълното кредитиране на образованието си за целия му четиригодишен срок, обясни Стефка Златева - мениджър в консултантската фирма за образование в чужбина "Интеграл". Тя допълни, че около 20% или между 8000 и 10 000 от завършващите средно образование в България се насочват към университети в чужбина. Сред най-предпочитаните са британските висши училища. Над 30 кандидат-студенти са подали и документи за двата най-престижни университета не само във Великобритания, но и в света - Кеймбридж и Оксфорд. Най-предпочитаните специалности от българските кандидат-студенти във всички британски университети са бизнес и мениджмънт, компютърни науки, изкуство, дизайн и креативни специалности, психология и медицина. Има и ръст на желаещите наши студенти да учат във Великобритания биологически, социални и инженерни науки, информира Златева. "През тази година, въпреки Брекзит, британското правителство одобри и потвърди условията за кредитиране и образование в страната за европейците, които ще започнат да учат в британските университети от есента", обясни Златева. Тя обаче допълни, че има неяснота за условията за бъдещите кандидат-студенти. За това Съветът на британските университети е изпратил писмо до британското правителство с искане да се вземат бързи решения за кандидатите в следващите години. Британските университети са притеснени от това как ще продължи образователният обмен на студенти между Великобритания и ЕС по програмата "Еразъм" в следващите години, както и как ще кандидатстват занапред учениците от ЕС, коментира експертът. Към момента е ясно, че Великобритания остава част от програмата за обмен "Еразъм+" до 2020 г. Интерес към Холандия и Дания Традиционно българските кандидат-студенти се насочват и към университетите в Холандия. За миналата учебна година България е в "топ 10" на държавите от цял свят по брой на студенти в Холандия. Това показват данните на холандската организация за международно сътрудничество във висшето образование "Нуфик", съобщи Николай Христанов, мениджър в "Интеграл". Българските студенти в страната през миналата година са били близо 2600. От консултантската фирма добавиха, че има ,устойчив ръст на българите, които продължават образованието си в Холандия. Той бил 15 - 20 на сто на година. Интересът се дължи и на решението на местното правителство да намали таксата за първокурсници в бакалавърските програми - на 1040 евро, от 2080 евро, коментира Христанов. Затова някои от академичните холандски университети имат изисквания за матура по математика, за някои от специалностите, свързани с инженерните и компютърните науки. Христанов допълни, че остава и засиленият интерес на българските кандидат-студенти към скандинавските държави, като най-предпочитана е Дания. Приемът там започва на 1 февруари, а крайният срок за кандидатстване е 15 март. Дания, както и останалите скандинавски страни, предлага безплатно образование за бакалаври и магистри от ЕС, но в страната стандартът на живот е висок. В Германия и Австрия най-търсени от българските кандидат-студенти са специалностите бизнес, мениджмънт, маркетинг, инженерни науки, машиностроене и мехатроника. На 23 и 24 февруари в зала 3 на НДК ще се състои международното изложение "Световно образование", в което ще участват университети, колежи и училища от Европа, САЩ и Канада.

Прочети цялата публикация