Хиляди се качиха на Шипка за 3 март

Десетки хиляди се изкачиха днес на Шипка, за да почетат загиналите за свободата на България. Студеното време, снегът и ледените пориви на вятъра не се оказаха пречка за хората да изкачат стъпалата до Паметника на свободата и да поднесат цветя навръх 3 март. Образува се и няколко-километрова колона от паркирани автомобили в подножието на върха. Полицията организира и контролнопропусквателни пунктове и не допускаше качването на алкохол и оръжие към паметното място, както и на видимо нетрезви хора.

От ранни зори към върха се устремиха поклоници с цветя и трибагреник в ръка. Каба гайди също озвучиха Шипка, до върха стигна и 26-годишния колоездач Тодор Андреев. Той потегли на самотно пътешествие с велосипед от Берлин на 21 февруари, а целта му е да достигне историческия връх точно на 3 март навреме за тържествата. С изминаването на тези над 2000 км.  младежът, завършил художествената гимназия в Казанлък, почете загиналите за свободата на България.  За поред път от разстоянието от Казанлък до връх Шипка пеша измина ултрамаратонецът Ради Милев.

„Много млади хора има тази година, явно не сме такива неблагодарници“, каза учителят по физика и създателят на шампиони от олимпиади по физика и математика Теодосий Теодосиев, който също поднесе цветя на паметника. 

В подножието на Шипка беше отслужена панихида в памет на загиналите, отслужена от Великотърновския митрополит Григорий. Честванията започнаха с рецитал от шестгодишния Никола Екимов на стиховете на Иван Вазов.

В поклонението и поднасянето на венци и цветя пред Паметника на свободата се включи и председателят на народното събрание Цвета Караянчева, присъстваха и областните управители на Стара Загора и Габрово, народни представители, включително лидерът на социалистите Корнелия Нинова и на партия „Воля“ Веселин Марешки. Евродепутати, кметове, заместник-министри и представители на посолствата на Русия и Беларус също уважиха тържествата.

На този връх, на тази дата, година след година се събираме, за да почетем онези българи, които вярвали, че идеалът за свободна България е по-висш от живота и на които дължим днешния ден, заяви Цвета Караянчева в словото си по повод 141-ата годишнина от Освобождението на България. По думите й склонни сме да си представяме, че те са се родили велики, а не, че са били просто човеци, възвисили се до една велика саможертва.
Изборът как да служим на Родината никога и в никое време не е лесен, е подчертала председателят на парламента. Цвета Караянчева посочи, че след месец ще отбележим 140 години от подписването на Търновската конституция и е припомни, че и тогава в обществото е имало различни, често коренно противоположни мнения, но строителите на съвременна България са успели да надскочат личните си пристрастия и интереси, за да оставят в историята един от най-прогресивните за времето си основни закони. Много от тях също са били поборници за Освобождението на България и са носели Шипка в сърцата си, отбеляза председателят на Народното събрание. Като поклон към мъчениците на българската свобода, в първата ни конституция те са оставили вдъхновяващите думи: "Всекой роб от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия" и от този завет не бива да отстъпваме никога, допълни Цвета Караянчева.
Председателят на парламента призова никога да не забравяме саможертвата на десетките хиляди, доведени тук от далечни краища, за да воюват за свободата на един чужд народ и да оставят костите си в чужда земя. Винаги ще пазим в сърцата си огъня на вечна благодарност към русите, а също и към румънци, сърби, поляци, черногорци, финландци, украинци, латвийци, естонци, грузинци, арменци, взели участие в тази война, посочи Цвета Караянчева.

Прочети цялата публикация