Диабетиците имат нужда от повече информация за риска от сърдечно-съдови заболявания

Хората с диабет се нуждаят от повече информация за диагнозата, както и за повишения риск от сърдечно-съдови заболявания. Това са част от основните изводи, които се налагат от проучването на Международната диабетна федерация (IDF) “Захарният диабет присърце“. В проучването са взели участие 12 695 души с диабет тип 2 от 133 страни в света, сред които и България. Те са отговорили на 17 въпроса в няколко основни области - какви са познанията им за риска от сърдечно-съдови заболявания, какви са източниците на информация, които ползват за здравословните си проблеми, какво обучение за сърдечно-съдови заболявания са получили от страна на медицинските специалисти. Медицината е категорична, че хората с диабет са с повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Това е основната причина за смърт и инвалидизация сред тази група пациенти. Предотвратяването на сърдечно-съдовите заболявания сред диабетиците може да понижи смъртността и усложненията, както и негативното им икономическо въздействие. Това може да стане чрез подобряване на контрола над нивата на кръвната захар, кръвното налягане и холестерола, както и чрез преустановяването на нездравословни навици като пушенето, лошото хранене и обездвижването. Не малка част от пациентите обаче не са запознати с тези опасности и възможности, показват основните изводи от проучването. По света един от всеки десет анкетирани не знае за сърдечно-съдовите заболявания и рисковите фактори, които се свързват с тях, а девет от десет участника имат един или повече рискови фактора. Един от четирима смята, че е с нисък или никакъв риск от сърдечно-съдови заболявания. Един от петима пациенти с диабет тип 2 е имал сърдечно-съдово заболяване, сред които инфаркт или инсулт. Един от четирима души не е обсъждал (или поне не си спомня да го е правил) своя риск от сърдечно-съдово заболяване с медицински специалист. Един от всеки шестима е неудовлетворен или много неудовлетворен с информацията, която получава от своя лекар. Двама от всеки трима чувстват, че се нуждаят от повече информация за рисковите фактори и признаците и симптомите на сърдечно-съдовите заболявания. Всеки двама от трима чувстват, че се нуждаят от повече информация как да контролират диабета. Двама от трима смятат, че се нуждаят от съвет как да намалят риска от сърдечно-съдови заболявания чрез подходящата диета и упражнения. В България участие в проучването “Захарният диабет присърце“ са взели 1129 пациенти с диабет тип 2. По-голямата част от тях (86%) са били над 50 години, само 1% са били под 30 години. Изводите за осведомеността и потребностите от информация на пациентите с диабет тип 2 за риска от сърдечно-съдови заболявания в България не се различава особено от тези за света. Едва половината от участниците смятат, че са в умерен или висок риск от развитието на сърдечно-съдово заболяване. Една трета оценят, че по някакъв начин са застрашени от тази група заболявания, докато всеки пети е убеден, че не е в риск от тях. По-голямата част от участниците в изследването докладват, че имат рискови фактори за сърдечно-съдово заболяване. Сред тях са високо кръвно налягане (72%), живот с диабет над 5 години (68%), високи нива на стрес (57%), наднормено тегло или затлъстяване (56%), неконтролирана кръвна захар (55%). По-малко от половината участници (539) са имали фамилна обремененост; хранителен режим, богат на наситени и транс мазнини (527); висок холестерол (508). Броят на хората с рискови фактори като тютюнопушене, депресия, консумацията на алкохол. Сърдечната недостатъчност (23%) или инфарктът (20%) са основните сърдечно-съдови инциденти, които анкетираните са имали. Една трета от участниците са имали разговор за диабета и ССЗ със здравни професионалисти по време на поставянето на диагнозата диабет тип 2 или скоро след това. Други 15% са обсъждали този проблем и в двата случая. Една четвърт от участниците обаче никога не са обсъждали връзката между диабет тип 2 и рисковите фактори за ССЗ със здравен специалист или поне не помнят да са го правили. Почти една трета от участниците са говорили за ССЗ със своя лекар в рамките на изминалите шест месеца, докато всеки пети не е имал подобен разговор повече от година. 14% от анкетираните дори не помнят изобщо да са обсъждали темата за ССЗ със своя лекар. Повечето участници (84%) знаят, че могат да понижат риска от със здравословен хранителен режим и упражнения. Основната част (79%) са наясно, че повишените нива на стрес увеличават риска от ССЗ, а 55% смятат, че диабетът няма да увеличи риска от ССЗ, докато приемат лекарствата си. Всеки трети смята, че рискът от ССЗ при двата пола е еднакъв, 30% смятат, че той е генетично заложен, а 18% - че само хората с наднормено тегло и затлъстяване са в опасност. Голяма част от участниците смятат, че имат нужда от повече информация за контрола над диабета, за здравословния начин на живот, който трябва да водят, както и за признаците и симптомите за ССЗ – над 70%. Повечето заявяват и че искат съвет как да контролират високото кръвно налягане, как да отслабнат и поддържат здравословно тегло, кои са рисковите фактори за ССЗ. Повечето участници заявяват, че разчитат на здравните специалисти за получаването на информация за ССЗ. Една четвърт обаче се доверяват на телевизионните и радио програмите, почти толкова разчитат на информация от приятели и семейството. Около една пета са тези, които се доверяват на листовки, печатни материали, интернет, блогове и местните пациентски организации.  Над половината от пациентите са удовлетворени от информацията за ССЗ, която са получили от медицинските специалисти или от клиниката, в която се лекуват. В същото време голяма част от анкетираните пациенти не са били доволни от тази в рекламите, печатните и социалните медии.  

Прочети цялата публикация