Двама убити по време на протестите във Венецуела

Жена на 27 години е починала в болница в Каракас, след като е била простреляна в главата по време на протест срещу Николас Мадуро, предаде Франс прес, като се позова неправителствената организация Венецуелски център за наблюдение на социалните конфликти. "Осъждаме убийството на младата Хурубит Раусео, ранена с куршум по време на демонстрация", се казва в съобщение в Туитър на организацията. Същевременно в Туитър Хуан Гуайдо написа, че е убит и 24-годишен младеж, който е участвал в протестите на 30 април. "Диктатурата уби 24-годишен човек, който изразяваше желанието си за свободен живот", подчерта Гуайдо в Туитър. Пред демонстранти, събрали се в Каракас, Гуайдо призова за обща стачка и каза, че протестите във Венецуела ще продължат. Същевременно пред свои привърженици, събрали се пред президентския дворец, Мадуро каза, че ще накаже предателите. "Вчера шепа предатели, привлечени от пучистката десница, се опитаха да се наложат. Те бягат от посолство в посолство. Правосъдието ги издирва и скоро те ще отидат в затвора, за да платят за измяната и престъпленията си", каза Мадуро. Няма бързо решение на кризата Предвид наложеното от властите информационно затъмнение, никой не знае със сигурност какво точно става във Венецуела, затова е важно да не се втренчваме в детайлите, призовава американският в. "Вашингтон пост". Това, което знаем със сигурност, е, че Венецуела - страната с най-големите петролни резерви в света - покрива с всеки изминал ден все повече от критериите за "провалена държава". След шестгодишна криза, унищожила над половината й икономика и довела до хиперинфлация, милиони отчаяни и гладни хора търсят убежище в съседни страни. Управляващата клика като цяло се е отказала да предоставя обществени услуги и посвещава практическия цялото си време, енергия и пари на своя основен приоритет: запазването на властта. Но дори тази задача може да се окаже непосилна - един от упоритите (но невъзможни за потвърждаване) слухове е, че началникът на разузнаването е преминал на другата страна и работи срещу Мадуро. Със сигурност знаем, че докато Венецуела отслабва, надпреварата за властта в Каракас изглежда все повече като война, която чужди държави водят чрез посредници. Опозицията зависи все повече от САЩ, Колумбия и Бразилия, а управляващите - от Куба, Русия, Иран и Турция, предоставящи им военна, финансова и разузнавателна подкрепа. Независимо дали са верни твърденията на държавния секретар на САЩ Майк Помпейо, че Русия е убедила Мадуро да не напуска Венецуела, те показват една скрита истина: изходът от кризата зависи повече от случващото се във Вашингтон и Москва, отколкото от ставащото в Каракас. Знаем със сигурност, че недоволството във венецуелските сили за сигурност е дълбоко и се удържа от страха от последиците от евентуален бунт. Хиляди войници дезертираха, а хиляди други се оказват в капана на един репресивен апарат, който дори не им плаща достатъчно, за да изхранват семействата си. Знаем също, че макар повечето венецуелци да искат смяна на режима, правителството на Мадуро премахна всички демократични средства, по които това мнозинство можеше да накара властта да го чуе. И всичко това ни води до най-важното, което знаем със сигурност за Венецуела: страната ще остане нестабилна в продължение на дълго време, дори ако режимът се срине и опозицията получи властта, предупреждава "Вашингтон пост". В този случай тя ще трябва да се справи със смайващ брой въоръжени групи - проправителствени милиции, колумбийски партизани, могъщи улични банди, руски войници, кубински шпиони, непокорни армейски части и други. Всичко това ще се случва на фона на икономически трудности, които биха поставили на изпитание способностите на което и да било правителство. Горчивата истина е, че няма магическо решение за Венецуела. Вместо това масовите безредици и насилие, подобни на видените вчера, може да станат новото нормално състояние, подчертава в. "Вашингтон пост".

Прочети цялата публикация