До Нокиан и обратно…

Сутрин, кафе, лежерно коментираме предстоящ фотопроект с уникален спортен автомобил. Звъни телефона, директен въпрос:

- Интересуваш ли се да тестваш и снимаш представяне на зимни гуми?

- ОК, ама то зимата мина, ще трябва да почакаме отговарям…, а и не знам дали ще е атрактивно за снимане?

- Нямай грижа за снега и леда, готви се, ще получиш поща с подробностите…

Понякога, така се получава без много планиране.

Пощата започва с изисквания за добра екипировка и облекло за тежки зимни условия? Средата на март?

- Я стига де, къде е това?

Непознат за мен град, Ивало - Финландия. Отварям аз картата и за малко да се задавя с кафето. От София права линия нагоре, нагоре през цяла Европа, та няколкостотин километра след полярния кръг. Лапландия! Някъде там е адресната регистрация на Дядо Коледа…

И навсякъде се подчертава, че Ивало е в топ 10 на местата за наблюдение на Северното сияние.

Спечелиха ме! Веднага!

Бърза сверка с актуалните правила за багаж на авиокомпаниите. Гледайки допустимите размери на багажа, оставам с впечатление, че хората сме започнали да се смаляваме. Подбирам подходяща раница и камера и съм готов. До там се лети само с лична карта, но пък за сметка на това са нужни три полета, София – Франкфурт — Хелзинки – Ивало.

София ме изпраща с коктейл от вятър и малко сняг. По на запад започна да се прояснява. През Франкфурт отдавна не бях минавал, сега е по-шумно, повече хора, но пък служебните автомобили на летището са Porsche. Нататък към Хелзинки времето се случи ясно, използвам да зяпам пейзажа отдолу. Германия, е странен техно микс от квадратчетата и правилни геометрични форми, поръсени обилно с ветрогенератори.

При тръгването спазвам основното правило за оцеляване - всички яйца да не са в една кошница, тоест багажа внимателно разпределен между този за кабината и чекирания… Бъди готов!

Не ме „разочароваха“ в Хелзинки ме посрещнаха с новината, че моят чекиран багаж го няма… но го търсят…

ОК, ще го преживея, минимумът за аудиенция на Дядо Коледа по това време на годината е с мен.

Тази информация спестих на Луфтханза, но пък други неща - не. Във всеки случай явно дискусията ни е била ползотворна, получих веднага всичко за моето „оцеляване“ до идната сутрин, когато очевидно притеснен момък ме намери на 35 километра от летището. Беше дошъл с такси и носеше куфара ми.

Дотук добре. Хелзинки - Ивало летя с FinAir, още от този момент Финландия започва да ми харесва.

Над Финландия пейзажът рязко се променя, става някак по-натурален и с все по-малко светлинки долу. Само пътищата „развалят“ идилията от самотни къщички тук, там.

Кацаме, подсъзнателно очаквам светлини, суета и шум като на всяко от летищата до момента… и тръгвам да слизам по обикновена стълба, където усмихнат човек с жълта жилетка ме моли за малко да поспра докато наръси пътеката към летището, за да не се пързаля… Пристигнахме!

Малко летище, спретнато, с камина вътре и топло. Очакват ни на автобуса и поемаме към хотела, който е на 30-на километра от Ивало и съвсем близо до полигона със страховитото име, закъдето сме се запътили.

С колеги от много държави се настаняваме в автобуса, един спокоен възрастен човек е шофьорът, посреща ни с усмивка.

Тръгваме, първите няколко секунди мислех да подремна… после нещата придобиха друг характер. Всички около мен се хващат кой където свари и се държат здраво. Двама вадят спешно телефони да изпратят видео, аз правя същото.

Кара състезател, след няколко завоя, в които оцеляхме, очевидно и с талант. Тук-там се мяркат знаци 100, ние се движим точно с толкова (проверих с GPS-a) Разминаванията се правят със стъпване на банкета, където е… заледено.

Странното е, че всички карат така. Няма нужда от изпреварване. Кара се с колкото пише по знаците, ни повече, ни по-малко…

Впечатляващо, гледам обаче някои от колегите на излизане бяха като след влакче на ужасите! Почвам да схващам защо идваме чак дотук, за да тестваме гуми. С такъв маниер на каране отличните гуми не са добро пожелание, а насъщна житейска необходимост.

Хотелът е приятен и изглежда отлично. Влизам в моята стая и леко се стъписвам. Огромна машина за сушене на дрехи, а срещу банята пълноразмерна финландска сауна за двама…

По-късно си говоря с един от хората на Нокиан за сауната, което бе повод той да се учуди:

- Е, нормално де, все едно ти в къщи да нямаш сауна…

- Ами… нямам…

- Стига бре, сериозно, как живееш така…? Във Финландия броят на сауните е приблизително 2.5 пъти над броя на хората.

След ден прекаран навън на -21 (не било много студено, март е все пак) почвам да си мисля, че ако и у нас бяха такива температурите веднага една от стаите става на сауна… а може би две…

Следва на стр. 2.

От стр. 1

Ден втори, големият ден, тестовете!

Започваме с невероятна закуска естествено имаше и пушена сьомга, всъщност повечето ястия са или сьомга или с еленско. Смятах, че аз съм човекът, който може да изяде най-много пушена сьомга в нашата галактика. Много наивно! Един от местните закуси с количество, с което евентуално бих се справил на вечеря… ако съм в добра кондиция.

Денят започва с лекция и представяне на технологиите, с които са създадени гумите, които ще тестваме. Интересни бяха лекторите, за първи път имам възможност да слушам от първа ръка конструктор на гуми и да разпитвам хора, които знаят детайли за неща, които не могат да се намерят с търсене в „гуглето“. Въобще конструирането и производството на автомобилни гуми е по-интересно,  отколкото си представях.

Започвам и да разбирам финландският бизнес маниер. И да ми харесва. Кратко, ясно, без излишества и с възможност за всеки да провери лично за що иде реч.

Потегляме към полигона, за който вече знам, освен официалната информация и няколко местни легенди. Гледам вече всички посвикнаха на състезателния маниер на каране, само ме е яд, че не погледнах с какви гуми беше автобусът. На слизане проверявам, Nokian са, ще се возя вече спокойно.

Освен със Северните сияния и невероятната си природа, малкият град Ивало е известен и с най-големият полигон за тестване на гуми в света.

„Белият ад“ - мислех, че така го е кръстил някой любител на „Отмъстителите“ но с пристигането ми става ясно, че името е просто кратко описание.

White Hell (Белият ад). Впечатляващо, а общият му размер от 700 хектара е леко депресиращ.

Четири отделни типа тестове са предвидени за деня. Започваме с обиколки на заледена писта със скоростно каране. Отново се убеждавам, че финландците са леко странни. Аз съм се приготвил да доказвам, че имам необходимата подготовка, за да покарам в тези условия… А те просто ни попитаха можете ли да управлявате нашите автомобили тук…?

Е заповядайте карайте…

Въобще това е един типичен финландски маниер. Питат за нещо можеш или не? И приемат отговорът като напълно изчерпващ… И после очакват да си бил наясно какво си казал…

Методът работи, предполага сериозна отговорност, но и моят скептицизъм има основания. Лекотата, с която всички потвърждаваха, че могат определено се размина накрая с резултатите на някои…

И така за волана на AUDI RS4 с всички екстри, за които се сещате + още няколко и най-мощният бензинов мотор достъпен за модела.

Първа обиколка с един от фирмените пилоти. Използвам да го разпитам за полигона. Не знае колко обиколки е правил по този полигон, даже няма идея колко гуми е износил по завоите. Безкрайно каране във всякакво време, винаги на максимума, който може, като през няколко хиляди километра се свалят гумите и се измерва какво се случва… И така до пълно износване.

- Не може ли всичко това да се случи на стенд?

Не, не било същото, при каране на гумите с реален автомобил и в реални условия е много по-различно, а те държат да знаят точно какво се случва, не да предполагат…

Разменяме се. Газ…, завой, пак газ… уникално!!! Да влизаш на лед в остър завой с 50-на км/час и да можеш да излезеш с газ. Гумите държат като на бетон.

С шипове са, нова разработка, гордост на компанията. Отделно са и от неръждаема стомана, издържали и на химията по пътищата през зимата.

Толкова съм впечатлен, че на слизане бях готов да организирам подписка да разрешат шиповете и у нас.

Слънцето свети ослепително, цветовете са по-синкави и бели, отколкото при нас. А това че навън е -21 се разбира чак след като сляза от автомобила и постоя малко.

Следващият тест е каране по път. До Ивало и обратно, 30-на км. С предупреждение, че за превишена скорост глобите тук може да стигнат и над 10 000 евро. Аз обаче вече съм наясно, гледаш знаците и караш с колкото пише на тях. Няма минимална, няма максимална скорост.

С голямо неудоволствие се разделям с AUDI RS4, но усмивката ми скоростно се появява пак. Дано не ме снима някой как се радвам като малко дете.

Тръгваме сега с AUDI RS 5 всички екстри, най-големият двигател, гуми… последният да затвори вратата.

Газ… почвам да се чувствам наполовина финландец. Идва автобус, пътят не особено широк, отстрана банкет с лед, сняг въобще идеален повод да пратим автомобила за вторични суровини. Но малко като в приказките се разминаваме и аз и автобуса сме с колела на банкета.

Никакви позиви за поднасяне, никакво пускане на педала за газта… Сещате ли се откъде са почти всички победители в планинските шампионати? Тъй де, те тук така си карат всеки ден…

В Ивало до летището ни очаква добре поддържана заледена писта, на която да можем да пробваме осмици, седмици, кой каквото иска. Пишем си ги фигурите, почваме вече и да свикваме.

Време е да се обядва, не че се сещам, но ми напомнят. Газ обратно до едно закътано място с ресторант, в който какво ще ядем…? Супа със сьомга разбира се. И бързаме, защото има още много за деня.

Имайки предвид какво сме карали до момента очаквам да връчат ключовете от някое. Бугати. Изненадват… Три VW голф…, ръчни скорости…? Пробвали ли сте „змейка“, паркиране и скоростен участък върху идеален лед с летни гуми… Аз да!

Автомобилите са първият с летни гуми, вторият със зимни гуми за средна и източна Европа и третият с зимните Hakkapeliitta за скандинавските страни с шипове… Почувствайте разликата!

Хората от Nokian казват, че да караш зимата с летни гуми е като да ходиш бос със сандали в снега. В същото време лятото със зимни гуми е като с ботуши на плаж… А отделно зимните гуми са много опасни за каране при високи температури, защото всеки камък може просто да ги сцепи.

Ще ми се някак и у нас всички водачи по веднъж да пробват нещо такова. Така дискусията трябват ли зимни гуми за зимата и летни за лятото ще остане в историята.

Последни тестове за деня, време е за офроуд и пак с Hakkapeliitta LT3.

Този път редицата е с различни 4х4 машини, Audi Q7, Mitsubishi,VW Amarok, Ford Raptor. На мен се падна Raptor-a, като идеята бе да се завъртим на всички автомобили. Ихааа…. Газ по пътеките, влизане, излизане от коловоз, редуване на изкачвания и спускания…

Машината звучи добре, още по-добре се държи на пътя, чак почнах да се оглеждам дали да не „хвана“ някой „shortcut“ през деретата… От тези ми мисли ме разсеяха показанията за среден разход на гориво. 31/100…, дизел! Това ще да е причината Дядо Коледа още да е с елени.

Защо не пиша нищо за гумите? Защото почвам да се повтарям! С хубавото бързо се свиква и почва да изглежда сякаш така е било винаги и не може да е другояче.

Аз бих ли си купил Nokian? В момента не, защото съм… с Nokian. Ако се търси безкомпромисно решение, марката е Nokian, вече знам и в подробности защо.

Размяна с Audi Q7 и бързаме към края на обиколката, защото е време малко да разгледаме околностите с моторни шейни.

Шлемове, дебели горни дрехи (почвам да разбирам как се чувстват космонавтите) и на групи по шестима газ да видим за какво служат едни табелки с надписи внимание моторни шейни… които преди по пътя забелязвах тук-там…

Е, от другата страна на табелките също било интересно. Това беше и момента в който започнах да усещам Лапландия. Там някъде далече, наоколо нищо, почти еднакви хълмове със също толкова еднакви дървета, странно слънце, някак по-приглушено и синкаво от нашето.

Преходът беше дълъг. Към края вече ми беше съвсем ясно защо е важно дръжките на шейната да се подгряват, а аз трябва да съм навлечен като космонавт. При -21 и особено ако съм срещу вятъра студът влиза и покрай копчетата на якето.

Паркираме шейните и под формата на ледени шушулки се отправяме по най-късият път към… сауната разбира се. Една такава много истинска, с огромна печка на дърва и място за поне 30-на човека.

На никой не му се тръгва оттук, но следва снежно иглу. Точно се чудех как всички ще се съберем в едно иглу то се оказа, че е иглу на стероиди. При това с кино вътре. Филмът познайте? Северното сияние…!

Ледената пейка покрита с еленови кожи става много уютна отпивайки напитка от ликьор с какао, което за моя изненада имаше и дървесен прах в него. На вкус страхотно, може да спори само с черния шоколад с добавка от еленско, също местна рецепта…

Лапландия не може да се забрави, с голямо удоволствие бих се върнал отново там. Място, където всяка светлинка и е ценна, а огънят в камината е удоволствие за всички сетива. Седиш с питие в ръка и гледаш навън към безкрайните хълмове очаквайки да зърнеш Северното сияние и се чувстваш малък, но много, много жив…

Вече започвам да планирам посещение там, но по средата на свирепата зима и с по-дълга обиколка.

Вива ла Нокиан!

Фотография VPetrov.photogrphy, Nokian foto bank

Прочети цялата публикация