Йордан Камджалов: Образованието е запалването на пламъка, а не трупането на факти

На 23 май в НАТФИЗ "Голяма сцена" ще се състои среща разговор с Йордан Камджалов, а на 25 май в Античния театър в Пловдив маестро Камджалов ще застане пред хора "Музикална лаборатория за човека", придружен от камерен ансамбъл. Това е поводът да гостува в "Сценична треска".

"На 25 май ще се опитаме да предложим три дълбоки пласта от българската култура. Това са: фолклорът, църковната музика и музиката на Петър Дънов... тази музика трябва да звучи като себе си. Тя трябва да бъде видяна в нейната педагогическа функция. Тя е свързана с развитието на човека, с възпитанието... има песни, които създават пълна мистерия. Аз мисля, че сме тотално в началото на тази музика...  Аз самият съм тотално начинаещ и много добре се чувствам в тази функция.Ако не виждам перспектива за векове напред, не бих се занимавал с тази музика... мисля, че тепърва ще се вади потенциалът на тези зрънца от земята и ще видим какви дървета ще израстат".

"Бъдещето е за музиката на абсолютното съдържание - музика, в която няма никакво раздвояване между преживяването и емоциите, между мисълта, действието и волята. Когато се научим на тези неща, тогава ще се установи новата музика. Дотогава ще имаме едни занимания със стари форми, със стари съдържания и със стари емоции. Тя е създадена за самия човек, а не за сцената. Музиката на Петър Дънов също не е новата музика. Тя ще стане нова, когато може да бъде преведена и осъществена от самия човек".

В интервюто на Бояна Андреева с Йордан Камджалов става дума и за диалогичността между артиста и публиката, както и за новите предизвикателства и изкушения за артиста:

"Предизвикателствата са да знаем какво значи наука, знание, образование и нещата, които правят цивилизацията. Образование означава да си адекватен, да правиш връзки. Образованието е не пълнене на съд, а запалване на пламъка. Да не отричаш реалности, които не познаваш - смисълът е запалването на пламъка, а не трупане на факти.

Най-голямото изкушение е да спреш да се развиваш, най-опасното изкушение е да си помислиш, че знаещ, което автоматично означава, че развитието за теб е блокирано, а най-прекрасното е да си учещ, с усещането че си незнаещ и никога да не спираш да твориш.

Искам да науча как да бъда още по-широк, още по-несъдещ и неоценяващ... забравили сме човека в себе си, абдикирали сме от себе си. Ако искаме трайни резултати, трябва да се вгледаме навътре".

Прочети цялата публикация