НЗОК вече обмисля разсрочено плащане и на дълговете към българските болници

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) вече обмисля възможност да влезе в преговори с болници, на които дължи пари за надлимитна дейност и са я осъдили и да договаря разсроченото им погасяване. От 2015 до 2018 година заведените искове от болници са на стойност 155 млн. лева, като много от тях вече осъдиха НЗОК. Част от делата не са приключили на втора инстанция, но ако касата изгуби всички дела, общата дължима сума може да достигне 200 млн. лева с лихвите, става ясно от стенограмата от едно от последните заседания на Надзорния съвет на институцията. Надлимитната дейност представлява медицински услуги, които болниците са извършили и направили разходи за тях, но НЗОК не им е платила, тъй като са над договорените с лечебните заведения бюджети. Тезата на здравните власти е, че тази дейност няма как да се плати, тъй като надхвърля бюджета на НЗОК, а плащанията трябва да влязат в приетите финансови параметри. Масово съдът обаче отсъжда в полза на болниците. Сред болниците, осъдили НЗОК за неразплатена надлимитна дейност са “Токуда“, “Света София“, университетската болница в Плевен, болниците в Пазарджик, Лом, Силистра, Девин и даже университетската болница “Св. Иван Рилски“ в София, с което д-р Дечо Дечев в качеството си на бивш директор на болницата успя да осъди сам себе си вече като управител на НЗОК. На заседанието на Надзорния съвет д-р Кокалов предлага делата да се прегледат случай по случай и там където се прецени, че съдът ще осъди НЗОК и на втора инстанция, да се пристъпи към договаряне с болниците, за да се избегне поне плащането на лихвите. Управителят на НЗОК д-р Дечев коментира, че “казусът е много тежък, защото е противоречива практиката на съда“. “Някои болници се удовлетворяват, някои не. Така че не можем да вземем принципно решение – на първа инстанция, ако е решено в полза на болницата – прекратяваме повече исковете си“, обяснява той. В крайна сметка д-р Дечев се съгласява с предложението на д-р Кокалов да се гледа случай по случай и след консултация с юристи, ако се прецени, че делото ще бъде загубено, да се пристъпи към договаряне с болниците за разсрочено плащане. Дечев предлага от 2020 в бюджета да започнат да се предвиждат пари за тази дейност. Така НЗОК е напът да пристъпи към разсрочено плащане и на трупаните с години задължения към българските болници, подобно на ситуацията с дълговете към чуждите здравни каси, която миналата година ескалира и доведе до оставката на бившия управител проф. Камен Плочев. По този повод представителят на работодателите в надзора Григор Димитров предупреждава “да не стане като с погасяването на дължимите средства за чуждите каси- изведнъж разбрахме, че са много“. По данни на НЗОК към края на 2018 година задълженията към чужди здравни каси са 285.5 млн. лева, от които 135.2 млн. лева са просрочени. 

Прочети цялата публикация