Мая Манолова пак предлага закон за личния фалит

До две седмици омбудсманът Мая Манолова ще внесе в парламента законопроект за частния фалит, който да адресира проблема на т. нар. "вечен длъжник". Това обяви самата тя на обществено обсъждане, посветено на проблемите на българите с фирмите за бързи кредити. "Много задълбочено и от дълго време работим с колегите за такъв закон. Ще го внесем в парламента и ще упражним натиск за приемането му от народните представители. Разбира се, преди това ще направим обсъждания с отговорните институции", заяви Мая Манолова. Тя припомни, че миналата година концепцията на този законопроект е била широко обсъдена с представители на работодателски организации, синдикати, различни министерства, банковата асоциация, депутати. През март 2018 г. Манолова действително представи концепция на закон за свръхзадлъжнялостта на физическите лица, с който предлагаше да се въведат три вида личен фалит според възможностите на длъжника да плаща. В случаите, в които гражданинът върне част от дълговете си, се предлагаше опрощаване на част от дълга след 3-5 години. За хората без никакво имущество идеята беше да се въведе абсолютна давност от 10 години. По време на общественото обсъждане през 2018 г. бе представено и социологическо проучване на "Глобал метрикс", според което 82% от обществеността и експертите у нас подкрепят създаването на закон за личния фалит, но мнозинството е против идеята за опрощаване на дългове. След обсъждането миналата година обаче Манолова така и не внесе конкретен законопроект. Манолова предлага още въвеждането на лицензионен режим на фирмите за бързи кредити пред БНБ и оперативен контрол върху тяхната дейност. "Много от хората изпадат във финансовото блато, застрашени са от финансово изключване заради лавинообразното нарастване на дълговете им. Така от моментно решение в труден за гражданите финансов момент, фирмите за бърз кредит се превръщат във фирми за бърз крах за тях", каза Манолова. По данни на БНБ, цитирани от Манолова, отпуснатите бързи кредити към първото тримесечие на 2019 г. са за 2.5 млрд. лв., от които 200 млн. лева са т.нар. лоши кредити. "Това число обаче не трябва да се приема еднозначно, тъй като една голяма част от тези кредити се продават на колекторски фирми. По данни на асоциацията на колекторите 19 % от необслужените кредити, които са продадени на фирми за събиране на вземания, идват именно от бързи кредити", посочи Манолова. "България е в топ 5 на страните от ЕС по лоши кредити. За 2018 г. необслужените кредити са на стойност 800 млн., като 600 млн. от тях са потребителски от физически лица", каза омбудсманът. Експерти и депутати обсъдиха заедно с Манолова проблемите на хората с фирмите за бързи кредити. Длъжниците често имат неустойка за неосигуряване на поръчител, който трябва да взима например 7 пъти по-високо възнаграждение от минималната заплата. Друг проблем е осигуряването на банковата гаранция, която е ясно, че не могат да получат предвид ниското социално положение на кредитоискателя. "Абсурдно е искането за предоставяне на поръчител или банкова гаранция в тридневен срок след отпускането на кредита. Т.е. фирмата изначало е наясно, че няма как да бъде изпълнено едно такова условие", коментира омбудсманът и допълни, че това е начин за увеличаване на възнаградителната лихва. По думите й честа практика на фирмите за бързи кредити е да включват т. нар. пакети с допълнителни услуги, които са още един начин за увеличаване на същата тази възнаградителна лихва, както и начин да се прескочи в някои случаи многократно годишния процент на разходите по един кредит. Сред другите проблеми, които открои Манолова, бяха взимането на такса за извънсъдебно събиране на кредита, което според омбудсмана означава, че тези фирми искат от хората предварително да си платят за това, че ще ги притесняват по телефона, с писма, вкъщи, на работното им място, а също и че взимат такси за домашно посещение. "Имаме оплаквания от граждани за несъразмерно високи застрахователни премии", каза общественият защитник и даде пример, че за кредит от 2 000 лв. се иска 1 540 лв. застраховка, която при това важи само в рамките на една седмица. Манолова беше категорична, че изброените примери са в нарушение на правилата и трябва да бъдат не само преустановени, но и санкционирани. Според нея проблемът е в липсата на контрол върху фирмите за бързи кредити, защото единственият орган, които ги контролира, е Комисията за защита на потребителите, но тя няма как да контролира ежедневно близо 100 фирми в сектора.

Прочети цялата публикация