Търсят се 69 000 болни от хепатит С

По официални данни 77 000 българи са болни от хепатит С, но 90% от тях или около 69 000 души не знаят, че са инфектирани с вируса. В момента всяка година от заболяването у нас се лекуват 1200-1300 души, но според препоръките на СЗО за елиминиране на болестта трябва да бъдат лекувани 5000 души годишно, съобщи в сряда проф. Красимир Антонов, гастроентеролог в университетската болница “Свети Иван Рилски“ при обявяването на кампания "Да открием липсващите 69 000", насочена към диагностицирането на инфектирани с вируса пациенти. Хепатит С е сериозна вирусна инфекция, която може да доведе до тежки чернодробни заболявания, включително цироза и рак на черния дроб. СЗО си е поставила глобалната цел до 2030 година 90% от хората с болестта да бъдат диагностицирани, поне 80% лекувани и с 65% да бъде намалена смъртността от заболяването. Достъп до безплатно лечение с почти 100% успеваемост От три години в страната ни се прилагат най-модерните безинтерферонови терапии, които водят до пълно излекуване в 98-99% от случаите спрямо 50% -70% успеваемост със стандартните интерферонови терапии и протеазни инхибитори преди това. Новото безинтерфероново лечение се покрива напълно на НЗОК и е безплатно за пациентите като касата получава за терапиите и много големи отстъпки от фармацевтичните компании. С тях лечението на един болен излиза дори по-евтино на касата при по-висока успеваемост. “През 2018 година с новите терапии без никакви ограничения са се лекували 1200 души. Лечението им е струвало 72 млн. лева, но реално НЗОК е платила под 30 млн. лева след приспаднаните отстъпки от фармацевтичните компании“, обясни експертът от НЗОК Елена Тотева. Така лечението на един болен излиза около 25 000 лева. За сравнение през 2015 година със стандартно интерфероново лечение са лекувани 500 души и лечението на един болен е било между 22 и 23 хил. лева с 50% успеваемост. Когато към тази терапия се добавя и протеазен инхибитор успеваемостта се покачва до 70% и цената скача до 90 хил. лева на болен. Предизвикателства Въпреки наличните нови терапии с почти 100% успеваемост предизвикателствата пред диагностицирането и лечението на вируса остават. Според специалистите те са в няколко посоки: част от рисковите групи като инжекционно употребяващите наркотици и лишените от свобода нямат здравни осигуровки и съответно лечението им не се покрива от НЗОК. Като цяло хората и част от лекарите не са добре информирани за заболяването и пациентите не се насочват правилно и навременно за диагностика и лечение. Липсва и масов скрининг за заболяването сред т.нар. група на “бейби бум“ поколението, което е било в повишен риск от инфектиране при кръвопреливане, тъй като вирусът на хепатит С е открит едва през 1989 година. Редуциране на новите случаи с 40% до 2023 г. Решаването на част от тези проблеми е адресирано в подготвяната в МЗ национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити. “Програмата си поставя за цел намаляване на новите случаи на хепатит В и С с 40% до 2023 година; намалявене на смъртността от вирусни хепатити с 20%; достигане и задържане до 90% покритие с ваксинация за хепатит В; елиминиране предаването на хепатит В от майка на дете; достигане до минимум 60% покритие на групите в най-висок риск чрез разширяване и поддържане на мерките за превенция“, съобщи д-р Тонка Върлева, директор на дирекция "Превенция и профилактика" в МЗ. Скрининг на хората между 39 и 64 години Гастроентеролозите предлагат на скрининг да подлежат хората на възраст между 39 и 64 години, обясни проф. Антонов. “Нашите пациенти масово са над 54-годишна възраст, а не са пациенти от рисковите групи. Тези хора никой не ги изследва и ние трябва да ги открием. Те са инфектирани в епоха, в която медицината е била на такова ниво“, посочи той. Д-р Върлева каза, че все още се правят изчисления за това какъв бюджет ще бъде необходим на програмата. Смята се, че изследването на 220 000 души годишно би струвало около 2 млн. лева. Засега обаче няма поет ангажимент за поемането на този и други разходи по програмата, например за лечението на здравно неосигурени пациенти като затворници, инжекционно употребяващи наркотици и др. Програмата тябва да бъде финализирана през юли, а до есента трябва да бъде приета. Така обаче най-вероятно тя ще остане без осигурено финансиране за следващата година. Дотогава обаче лекарите не стоят със скръстени ръце, коментира проф. Антонов. В болница “Иван Рилски“ започват безплатни изследвания за заболяването, които ще се извършват от 18 юли до края на август. Изследванията ще се извършват в столичната болница "Св. Иван Рилски", всеки работен ден от 8 до 14 часа. Кръводаряването и насочването към специалист са проблемни “Един от проблемите, с които се сблъскваме е кръводаряването. Наскоро излезе поредният репортаж, за човек, който не беше уведомен 4 години от кръводарителския център, че е инфектиран с хепатит С. Ние няколкократно сме давали предложения за промени в наредбата, така че да се промени начинът на известяване. Освен кръводаряването сериозен проблем е и ненавременното насочване на пациентите от личните лекари към специалист. Ние се сблъскваме с хора, които знаят, че са инфектирани с хепатит С, отиват при личиня лекар – дали поради натовареност или неразбиране той не ги насочва към специалист“, коментира Силвана Лесидренска, председател на сдружение ХепАктив . По думите й друг проблем е липсата на здравни осигуровки на хората от рисковите групи. В София има безплатна услуга за изследване на хепатит С центъра за сексуално здраве CheckPoint и най-голям процент от новооткритите случаи е сред инжекционно употребяващите наркотици. “Ние не можем да направим нищо за тези хора освен да ги информираме, че са инфектирани. Това е един резервоар на инфекцията, на който ако не се обърне внимание, ще се разраства“, посочи Лесидренска. Дискусия за отпадане на биопсията при диагностика По повод критиките, че НЗОК продължава да изисква задължителна биопсия при диагностиката на пациентите с хепатит С преди назначаването на терапията им проф. Антонов каза, че досега тя е била необходима за правилното определяне на курса лечение. “Едва от 15 април имаме 2 медикамента, които не зависят от варианта на вируса и степента на чернодробното увреждане. Т.е. сега вече можем с колегите от НЗОК да се договаряме за критериите за лечението. Чернодробната биопсия беше задължителна за да се определи дали има лека фиброза и пациентът ще се лекува за 8 седмици и лечението струва 50 хил. лева или има цироза и трябва да се лекува за 3 месеца двойно по-скъпо“, коментира той.  

Прочети цялата публикация