Mediapool.bg | 26.07.2019 06:02:09 | 144

Борбата с чумата по свинете се оказва бутафория за милиони


Журналистката Генка Шикерова разследва от 1 година как Българската агенция по храните се бори с африканската чума, пише вестник “Сега“ в увод към разследването на известната телевизионна журналистика. Преди година в Странджа върлуваше епидемията по козите и овцете, сега чумата се разпространява по свинете. Допреди месец Шикерова работеше за Нова телевизия, разследванията й за дейността на агенцията, за начина, по който организира обществените поръчки и по който ги печелят две фирми, не са излъчени. Шикерова разполага с писмо, в което директорът на новините на Нова Даниел Чипев уверява агенцията, че телевизията не предвижда излъчването на материал за БАБХ. В резултат на това агенцията отказва официална информация на Шикерова, допълва “Сега“ В средата на юни Нова тв прекрати договорите на Генка и колегата й - Миролюба Бенатова. Ако беше дадена публичност на разследванията й още преди година, вероятно сега България нямаше да е изправена пред реалната заплаха да бъде унищожен цял отрасъл в животновъдството, в който са инвестирани 3 милиарда лева. Страната е изправена пред тежка екологична катастрофа. Над 4 милиона килограма заразени трупове ще бъдат заровени някъде край Дунав. А това са само животните, които ще бъдат избити във фермите в Николово и Бръшлен. Мерките са по разпореждане на Агенцията по храните. Сметката е при средно тегло 70 килограма на животно. Това прави обем от около 200 тира, които трябва бъдат закопани някъде, като същевременно се спазват съответните санитарни изисквания. По думите на директора на Областната дирекция на агенцията в Русе Георги Дяков загробването ще се извърши в дупки на голяма дълбочина на места, намиращи се на територията на свинекомплексите в двете села. Но никой не знае как се случва това в момента. Според действащата нормативна уредба местата за загробване се определят от постоянната комисия към съответния кмет. Няма отговор и на въпроса: може ли на мястото, където са загробени потенциално опасните отпадъци, отново да се отглеждат животни. В случая: възможно ли е тези предприятия да заработят отново на същото място и кога? Основният проблем сега е опасността от замърсяване на подпопочвените води, когато целият този обем започне да гние. Вирусът на африканската чума издържа години. Според данни, публикувани от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, той може да остане 50 дни в колбаси, 75 дни в трупове, в замразено месо - 1000 дни, в изсушено - 300 дни, в почвата 160 дни, във водоеми - 180 дни. Според данните, публикувани от центъра, България и Румъния на практика са единствените държави от Европейския съюз, които загробват толкова големи количества умрели животни. Румъния е пример за това как не трябва да се прави. Положителният пример е Чехия, която тази година обяви, че на територията й вече няма болни животни. Директорът на агенцията по храните Дамян Илиев упорито мълчи. Последното, което съобщи по темата преди десетина дни, е, че загубите за икономиката могат да достигнат 2 млрд. лв., ако заразата не бъде овладяна. Заразата очевидно не е овладяна, а Илиев отново изчезна от публичното пространство. Точно преди година той задейства механизмите на цялата държавна машина, за да блокира възможността двата действащи у нас екарисажа да участват в обществената поръчка за обезвреждане на трупове. Това доведе до затваряне на екарисажа в Шумен и ограничаване на работата на този във Варна. Така се стигна до подписването на първите договори за обезвреждане на трупове с мобилни инсталации на фирмите “Син кръст 2016” и “Еко БГ СЖП” и на практика елиминирането на екарисажите. Общият капацитет на четирите инсинератора, които работят по договор с държавата, е 32 тона на денонощие. За сравнение общият капацитет на екарисажите е 180 тона на денонощие. Миналата година след заседание в Министерски съвет по повод мерките, които трябва да се вземат за ограничаване разпространението на африканската чума у нас, на въпрос в състояние ли са инсинераторите да поемат труповете при по-сериозно развитие на заболяването, шефът на агенцията Илиев отговори, че са в състояние и че при екстремна ситуация могат да работят по 20 часа, като се увеличи капацитетът им. В пика на епидемията в Странджа миналата година двата инсинератора на “Син кръст 2016” стояха в продължение на няколко дни неработещи на паркинг на Околовръстното шосе в столицата. Отговор какво се е случвало в този момент с труповете от 22 области в страната, които фирмата трябва да обезврежда по договора си БАБХ, агенцията не даде. Дамян Илиев отказва отговор по достъп до информация. Двете фирми също. Пак в края на юли миналата година кметът на Калояновец, Старозагорско, където уж работеше инсинераторът на “Еко БГ СЖП”, откри ями с незаконно загробени огромни количества патици и прасета. Извършителят е неизвестен. Всичко това се случи на фона на явно задаващата се епидемия от африканска чума и уж взетите строги превантивни мерки за ограничаването й в Странджа. В края на миналата и в началото на тази година агенцията по храните сключи нови договори със “Син кръст 2016” и “Еко БГ СЖП” до 2020 г. за общо 30 милиона лева. И според предишните, и според сегашните договори тези фирми трябва да действат и в случаи на епидемии, като отидат на място, но БАБХ не ги изпрати нито при евтаназията в Странджа миналото лято, нито в последвалите огнища на птичи грип. Миналата година парите, които агенцията им дава периодично, бяха увеличавани с мотива за усложнената епизоотична обстановка. Така например в допълнителен анекс, сключен на 16 ноември 2018 г., излиза, че за 34 дни, без да има епидемия, у нас са унищожени близо 2700 тона животински трупове, при положение че средномесечното количеството е около 700 тона. Обяснение как е възможно това Агенцията по храните не дава. Според официалния отговор на БАБХ, разпространен тези дни във връзка с чумата по свинете, инсинераторите не се използват, защото “това ще удължи времетраенето на процеса по обезвреждане на заразените трупове и биологичните маси. В случай на африканска чума по свинете най-удачният метод се явява загробването”. Истината е, че инсинераторите нямат капацитет за това. За да изгорят труповете само от Николово и Бръшлен, ще са им необходими повече от четири месеца, при условие че не правят нищо друго. Интересно е, че именно възможността да реагират бързо и на място в случай на епидемия е основното конкурентно предимство на мобилните инсинератори, посочено по време на кандидатстването за обществената поръчка. Възможност, която до този момент не е използвана нито веднъж. Според Наредба 22 за условията и реда за обезвреждане на странични животински продукти извън регистрираните за това обекти това е допустимо, когато отпадъкът произхожда от труднодостъпни райони и не е възможно да бъдe транспортиран; когато има повишен риск от разпространение на заразна болест по животните; не могат да бъдат обезвредени чрез термична обработка или съответните предприятия не работят. В случая БАБХ използва аргумента “опасност от зараза”, като в същото време не дава обяснение как ще предотврати разпространението на заразата през подпочвените води вследствие на заравянето на хиляди тонове трупове. До този момент екарисажите не са задействани за ограничаване на кризата. Практиката показва, че те са използвани в овладяването на силно заразни заболявания като синия език, заразния модуларен дерматит и птичия грип. Друг проблем е свързан с унищожаването на продукцията, произведена от месо от фермата в Николово. По заповед на БАБХ тя също трябва да бъде обезвредена. Само месокомбинатът в Свищов трябва да предаде за унищожаване 30 тона готова и полуготова продукция. Въпросът е: къде? Защото това най-вероятно трябва да се случи в протектираните от Дамян Илиев мобилни инсинератори. Освен тези, които имат подписан договор по обществена поръчка с агенцията, у нас има още няколко мобилни инсталации. Но са с малък капацитет и нямат помещения за складиране. Те работят, паркирани насред полуразрушени ТКЗС-та в компанията на кучета, гризачи и птици, което обезсмисля всички мерки за превенция. И това не е единственият пример за бутафорията на предприетите действия. На 17 юли агенцията разпространи информационен клип колко опасно е заболяването. В него се казва, че вирусът се разпространява и чрез опаковките на заразена храна, дрехите и обувките на хората. Три дни по-късно - на 20 юли, след като избиха животните на хората от Зидарово, Бургаско, в изпълнение на спешните мерки за ограничаване на заболяването, защитните дрехи и ръкавиците на служителите на агенцията бяха захвърлени в храстите край селото. Мълчание има и около проблема с обезвреждането на хранителните отпадъци от ресторантите. Заведенията трябва да имат договор за тяхното обезвреждане. А Агенцията по храните трябва да контролира дали това се прави. "В заведенията по морето например много от тези договори са формални", разказа ресторантьор, който желае да остане анонимен. Той обясни, че по документи плаща такса за извозване на тези отпадъци, но на практика е принуден да ги изхвърля, защото никой не идва да ги прибере. В социалните мрежи изтекоха и снимки как се евтаназират животните в село Николово – с пожарникарска пяна. Реакцията на потребителите провокира Агенцията по храните да даде някакво обяснение. Според него умъртвяването на свинете се извършва при спазване изискванията на Регламент 1099/2009 относно защита на животните по време на умъртвяване. Използвала се висока концентрация на въглероден диоксид, която гарантирала бързо и ефективно умъртвяване на животните под формата на сух лед, който се покрива с пяна. В директивата не е описана възможността за прилагането на пяна при евтаназията на свине. Според неофициална информация от хора, които са били на място във фермата в Николово, използваната пяна е тип “Щамекс Ф16/Ф6”. Проблемът според тях е, че това е само сапунена пяна с дребни мехури, които запушват трахеята и задушават механично, а не предизвикват аноксия. Заради това, че е мокра, тя дави животните, като влиза в белия дроб. "Мерките на БАБХ са хаотични и закъснели" според депутата от ДПС и бивш заместник-министър на земеделието Бюрхан Абазов. По думите му оградата, която бе построена миналото лято на границата с Румъния, за да спре дивите прасета, прилича по-скоро на заграждение на детска площадка, отколкото на защитно съоръжение. За да си поиграе на защита, Министерството на земеделието даде повече от един милион лева за оградката. Сега иска още пари. Вече за гасенето на пожара. По данни на Асоциацията на индустриалните свиневъди в промишлените свинеферми се отглеждат 99% от свинете в България. През последните четири години свиневъдният сектор е увеличил обема си с над 80%. Консумацията на свинско месо в страната е малко над 250 хил. тона, или приблизително по 35 кг на човек. Повече от 3 млрд. лв. са инвестициите в индустриалния сектор на свиневъдството в отговор на задължителните изисквания за хуманно отглеждане, биосигурност на фермите, както и повишаване конкурентоспособността на европейския пазар. 20 000 са пряко заетите в сектора, а приходите за бюджета - над 100 млн. лв. За изхранване на поголовието в бранша са необходими около половин милион тона зърно, произведено в България. *Mediapool препечатва разследването на Генка Шикерова със съгласието на вестник "Сега".

Прочети цялата публикация