Mediapool.bg | 05.08.2019 14:42:06 | 90

"Микроработниците" зад дигиталния живот


Кои са "микроработниците", които правят възможен дигиталния ви живот? "По-рано имах кабинет, но за съжаление трябваше да го затворя", разказва бившата зъболекарка Мишел Муньос в разтърсената от криза Венецуела. На фона на срива на икономиката и хиперинфлацията "хората вече нямат достатъчно пари, за да си позволят зъболекар, тъй като трябва да се тревожат за храна, образование и други неща", допълва тя. Преди две години жената заменя зъболекарската си практика за работа онлайн като част от световната армия скрити "микроработници", изпълняващи задачи, с които машините не могат да се справят самостоятелно. Помислете как протича един ден от дигиталния ви живот. Независимо дали става дума за търсачката на телефона ви, която препоръчва подходящи ресторанти или музикално приложение, което ви предлага плейлист - нищо от това не би било възможно без микроработниците. Микроработници като Мишел от Венецуела изпълняват прости, повтарящи се онлайн задачи, например да се очертае лице, за да се помогне система за изкуствен интелект да разпознава хората. Те помагат да се осигуряват данни за алгоритмите, чрез които се обучават машините, използвани като основа на изкуствения интелект, добавяйки човешки елемент. Могат например да очертават рамки около кадри от пътищата, за да се обучават безпилотните автомобили какво е дърво, препятствие или как изглежда движещ се човек. Или да маркират съдържание, носещо определени чувства, за да се научат алгоритмите как звучи "тъжна" песен или пък дали текст или дума "будят тревога". Този тип работа често получава лоша публичност, тъй като се приема за нископлатена. За много хора обаче тя е решението, от което имат нужда. За Мишел микроработата е единственият начин за намиране на доходи. "Много по-добре съм с тази работа, отколкото като зъболекар", категорична е тя. Разказва за "добър ден", когато спечелила около 80 долара и използвала парите, за да си купи смартфона, през който сега работи. Още през 2005 година шефът на Amazon Джеф Безос нарече този тип работа "изкуствения изкуствен интелект", създавайки Mechanical Turk (MTurk) на Amazon. Това е първата в света платформа за т. нар. краудсорсинг (получаване на необходимите услуги, идеи или продукти чрез привличане на голяма група хора, най-често по интернет - бел. прев.). Платформата е кръстена на "Турчина" - измама от 18 век, при която хората били подвеждани да мислят, че играят шах срещу машина, докато всъщност се състезавали с гросмайстор, скрит в голяма дървена кутия, върху която бил монтиран манекен, изобразяващ турчин. Първоначално Amazon използва възможностите на платформата, за да заличи милиони дублирани страници, тъй като компютрите не можели да разпознават малките разлики. Тъй като задачата била непосилна за един човек, те я разбили на малки части, които биха могли да бъдат изпълнени от хиляди работници. Няма официални данни за броя на микроработниците, но според оценки за MTurk всеки месец работят десетки хиляди хора. До 2500 души са активни във всеки един момент, повечето от тях са от САЩ и Индия. Изследване на Международната организация по труда (МОТ) сред 3500 микроработници в 75 страни установява, че средната им възраст е 33 години, а една трета от тях са жени макар този дял да спада до една пета в развиващите се страни. Микроработниците са образовани - 18 % имат гимназиална диплома или по-ниско образование, 37 % - университетска диплома, 20 % - следдипломна квалификация. Над половината са специализирали в областта на науката и технологиите, 23 % - в инженерство и 22 % - в информационни технологии. За тези, които живеят в страни, изпаднали в криза, микроработата може да е особено полезна. Яхя Аюб Ахмед е сириец, който бяга от гражданската война в родината си и сега живее в бежанския лагер "Дарашакран" в Ербил, Ирак. В лагера организация, наречена Preemptive Love, го е научила на английски и ИТ умения, които са му позволили да стане микроработник. "Можете да работите дистанционно и да получавате приходи. Тук кандидатстването за работа е доста трудно, не можете просто да потърсите работа в Google. По този начин можете да работите, без да трябва да кандидатствате и да изпращате CV", разказва той. За работниците от страни като Ирак обаче има допълнителна пречка, тъй като задачите са предназначени основно за развитите страни, отбелязва Ален Нину от Preemptive Love. "Повечето онлайн услуги за краудсорсинг блокират иракчаните при регистрацията. Дори ако някой по чудо успее, няма метод за изплащане на парите, тъй като всички трансакции се правят през трета банкова система като PayPal", обяснява той. За да се преодолее този проблем, се налага се да се прибягва до специални споразумения с фирмите. Още по-трудно е за хората, които работят от домовете си. Венецуелецът Рафаел Перес описва подобна ситуация, при която не е допускан до много задачи, които вижда пуснати в системата. Освен това той много пъти е губил пари от безскрупулни възложители, които не са му платили. "Веднъж спечелих 180 долара за 15 дни, това са много пари. Обаче така и не ми платиха. Пусках имейли, обаждах се, обаче няма на кого да се оплачеш", разказва той. Мишел споделя, че в началото също се е хващала на измами, но сега подлага сайтовете на изпитателен период, преди да работи с тях. Микроработата е подлагана на критики заради ниското заплащане - според МОТ микроработниците получават средно 4,43 долара на час. Докато в САЩ възнаграждението им е средно 4,70 долара на час (което все пак е доста под националния минимум) в Африка заплащането е едва 1,33 долара на час. Тези цифри не отчитат средно 20-те минути, които работниците отделят за неплатени дейности за всеки час работа. Това включва търсене на задачи и отговаряне на тестови въпроси, поставяни от възложителите с цел контрол на качеството. "Прекарвам по-голямата част от деня в търсене на задачи. След като такива се появят, трябва да седна и да ги свърша", казва Рафаел. По думите му в добър ден може да изкара около 8-10 долара. Това означава, че може да купи малка кутия яйца, килограм царевично брашно и килограм боб. "Може и да не живеете добре, но се храните добре", шегува се той. Микроработата не е временен феномен, а структурно явление в развитието на новите технологии като изкуствения интелект, посочва професор Паола Тубаро, старши научен сътрудник във френския Национален център за научни изследвания. "Дори ако машините се учат, например, как да разпознават котки и кучета, все пак трябва да ги захраните с повече подробности, за да успеят с разпознаването", отбелязва тя. Тъй като тези технологии се разпространяват все повече, ще се увеличава и нуждата от хора, които да подават данни, допълва експертът. В момента няма държавни регулации за платформите за микроработа макар МОТ да призова секторът да бъде по-добре регулиран, за да се осигури минимално заплащане и по-добра прозрачност на плащанията. "Микроработата е невидима за мнозина и привлича малко обществено внимание", посочва професор Тубаро. "Тя може да не е справедлива, ако на тези хора не се плаща достатъчно или те не разполагат с някакъв вид социална защита. Ако хората работят при същите условия като във фабриките през 19 век, то това не е нещо, което обществото ни би приело като справедливо", допълва тя. Мишел от Венецуела е съгласна. Според нея трябва да има повече подкрепа и признание за микроработниците. Платформите са тези, които правят пари от работата им, твърди тя. "Това, което ни се плаща - поне тук във Венецуела - е малко", казва Мишел. По БТА

Прочети цялата публикация