Големите влогове на фирмите у нас се таксуват с отрицателни лихви

Проблемът с отрицателните лихви директно ощетява бизнеса у нас. Големите банки в България от около година насам събират солена "такса", за да поддържат големи влогове на юридически лица, става ясно от тарифите им, показва проверка на Mediapool. Банкери обясняват промяната с политиката на Българската народна банка (БНБ). От началото на 2016 г. БНБ събира отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките, която първоначално беше -0.4%. През октомври 2017 г. обаче процентът беше променен на -0.6%. Подобни такси се събират и по сметките на правителството в БНБ, включително на Сребърния пенсионен фонд, който е депозиран на около -0.20%. Големите банки бързо реагираха на новата такса на БНБ, като през пролетта на 2018 г. въведоха солена удръжка за големите депозити на фирмите, възлизаща на 0.60%. Въпросната "такса за съхранение на парични средства" играе ролята на отрицателна лихва, каквато не може да има по закон. Най-голямата банка у нас - УниКредит Булбанк - събира "такса" от 0.60% на година върху влоговете на юридическите лица за превишението над 3 млн. лв., става ясно от тарифата й. В Райфайзенбанк удръжката е формулирана като комисиона "наличност". За средствата над 2 млн. лв. тя е 0.60% на годишна база, а за превишението над 10 млн. лв. - 1%. Месечната такса "наличност" в Банка ДСК е 0.60% на годишна база за суми над 1 млн. лв. Таксата за "съхранение на парични средства" в ОББ е 0.50% годишно за сумите над 2 млн. лв. В тарифата на ПИБ (Fibank) не личи да се събира такса за наличността по депозитните сметки на бизнеса. Проблемът с отрицателните лихви в световен план се задълбочава, а краят на тенденцията към нулеви и отрицателни лихви засега не се вижда. Стига се дори до абсурди, като например пускането на пазара на първия ипотечен кредит с отрицателна лихва. Продуктът е на третата по големина банка в Дания Jyske Bank, която започна да предлага на клиентите си 10-годишен заем с лихва от -0.5%, съобщи британският в. "Гардиън". На практика банката плаща, за да се освободи от наличните си средства, макар отрицателният процент да не включва таксите. Не по-малко странна е ситуацията в Швейцария. Там няколко банки вече обявиха отрицателни лихви върху по-големите депозити на физическите лица. Например, от 1 ноември най-голямата банка в страната UBS въвежда "такса" от 0.75% върху депозитите на граждани на стойност над 2 милиона франка, съобщи Ройтерс. Тези дни в Германия тече дебат дали да има забрана за отрицателни лихви върху депозити на дребните спестители. Подобна мярка бе предложена от управляващите в Бавария, но банковият сектор е против забраната, защото тя може да доведе до дестабилизация. Политиката на отрицателни лихви вече предизвиква политически спорове и се отразява доста негативно на банковия сектор в ЕС. Експерти твърдят, че не е нормално централните банки да налагат квазиданъци върху спестяванията, защото това е недемократично и противоречи на принципа, че данъци могат да налагат само избраните от народа власти. Според финансисти ситуацията е нездравословна и от икономическа гледна точка, като е много вероятно тя да доведе до нова криза. На 12 септември се очаква важно решение на Европейската централна банка, което най-вероятно ще сигнализира за влошаване на проблема. Най-вероятно Франкфурт ще намали допълнително базовите лихви и ще обяви нови икономически стимули. От известно време нулевите лихви по заемите и отрицателните (-0.40%) лихви по депозитите в еврозоната стояха непроменени. Печатането на пари, с които да бъдат изкупувани облигации от еврозоната, вероятно ще се върне с пълна сила, след като беше спряло в края на 2018 г.

Прочети цялата публикация