Mediapool.bg | 05.09.2019 12:57:26 | 361

Държавата усърдно пази бизнес тайните на ТЕЦ-овете на Ковачки


Държавните институции изключително усърдно опазват бизнес тайните на топлофикации и въглищни централи, свързвани със спорния бизнесмен Христо Ковачки, чиято официална  собственост се води на различни офшорки. Макар Върховният административен съд (ВАС) да нареди на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) да отговорят на сдружението "За Земята – Достъп до правосъдие" на поставени от тях въпроси за дейността на топлоцентрали на Ковачки, те за втори път отказват информация.. Питането към ековедомството е дали в ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Брикел" се изгарят отпадъци и как се контролира този процес. Въпросите към ЕСО са дали и с колко са глобени двете топлоцентрали, които получават пари от държавното дружество, за да са в готовност да произвеждат електроенергия при необходимост, а не успяха да сторят това през януари 2017 г., когато температурите бяха много ниски, а потреблението на ток – високо.  След отказа – пак отказ След първия отказ да предоставят тези данни, МОСВ и ЕСО бяха осъдени от ВАС да направят това. Сдружението се е отказало да води дело по искането към ековедомството за ТЕЦ "Брикел", защото обжалва това за ТЕЦ "Бобов дол" и го печели. Така се създава прецедент и практиката би трябвало да се прилага в бъдеще при такива казуси. Но не би! В отговор идват вторите "не"-та. На 29 август от ЕСО отговарят на "За Земята – Достъп до правосъдие", че Законът за достъп до обществена информация допуска да се направи преценка дали исканата информация е обществена по смисъла на закона и дали са налице надделяващ обществен интерес и търговска тайна. Такава е била извършена от изпълнителния директор на държавното дружество Ангелин Цачев и било установено, че питанията не засягат класифицирана или защитена информация. Засегнатите дружества обаче не били съгласни да се предоставят исканите данни, които били търговска тайна. Освен това въпросите на сдружението се отнасяли до данни с търговски, финансов и технически характер, чието публично разпространяване можело да разкрие тайни на конкуренти и да им осигури пазарно предимство. Със същия довод – несъгласие от страна на дружествата на Ковачки, е мотивиран и вторият отказ на МОСВ да каже горят ли се отпадъци тип RDF блокове от сортирани неопасни боклуци в ТЕЦ "Бобов дол", има ли инсталацията разрешение за това, извършвани ли са проверки, ползва ли се подобно гориво в мощността и установявани ли са нарушения. Сакън да не изтекат иновациите на Ковачки   Екоминистерството обяснява, че от "Бобов дол" ЕАД са изразили изрично несъгласие да се дадат тези данни. Те били производствена тайна, чието обявяване щяло да се отрази неблагоприятно на интересите на дружеството, да разкрие негови иновативни продукти и търговски услуги и да увреди бизнеса му. Реално вторият отказ за ТЕЦ "Бобов дол", пристигнал също на 29 август, повтаря първите мотиви и посочените в отказа за ТЕЦ "Брикел" аргументи. От писмата става ясно още, че двете електроцентрали са стратегически обекти за националната сигурност и ДАНС ги контролира. "Законът за държавна агенция "Национална сигурност" предвижда защита, която се организира както като физическа защита (охрана) на производствените обекти, така и като информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни и технически мерки и контрол на достъпа до информация за дружеството. Разкриването и огласяването на поисканата информация би създало риск за посочените обекти, а също така би могло да се използва за накърняване на доброто име и престижа на дружеството, което би създало риск за нелоялна конкуренция", пишат от екоминистерството по казуса ТЕЦ "Брикел". При положение, че държавата твърди, че ДАНС следи тези производствени обекти, е странно, че ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел" попаднаха в обхвата на спешно наредените от главния прокурор Сотир Цацаров проверки на тези централи, заедно с топлофикациите в Перник и в Сливен, с цел да се установи дали там се горят незаконно боклуци.  Нищо общо с корупцията Главният секретар на МОСВ Адриана Василева допълва в кореспонденцията, че "предметът на искания достъп до обществена информация в случая не е свързан с разкриване на корупция и злоупотреба с власт". "От друга страна, предвид установената от закона компетентност на министъра на околната среда и водите, достъпът до заявената информация не би могъл да доведе до разкриването на корупция и на злоупотреба с власт или повишаване на прозрачността и отчетността на този орган", смята още тя. От екоминистерството не отговарят и на поставените от Mediapool преди седмица въпроси по темата с горенето на отпадъци в електроцентралите и топлофикациите, свързвани с бизнесмена, който бе съден за данъчни престъпления за близо 17 млн. лв., но бе оправдан окончателно през юли 2014 г. В миналото държавата неведнъж е правила реверанси към неговите фирми. През 2010 г. смяташе да предостави безплатни парникови квоти на централите му с ясното съзнание, че ще бъде санкционирана от ЕК заради неразрешена държавна помощ. През 2014 г. разсрочи дългове за осигуровки на мини "Бобов дол" за 41 млн. лв., а две години по-късно от НАП отказаха да дадат информация дали и как се погасяват тези задължения. Талаш, кожи, пластмаси, шисти – всичко в пещта От събрана с помощта на "Грийнпийс България" от публичните регистри на Изпълнителната агенция по околна среда и регионалните екоинспекции става ясно, че шест от енергийните мощности, свързвани с Ковачки – ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Брикел" в Гълъбово, ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград, както и топлофикациите в Русе, Сливен и Перник, смятат да горят битова смет, оформена в запалими RDF блокчета, биомаса от отпадъци от дървопреработвателната промишленост и нефтени шисти. Последните, противно на името си, са изключително ниско калорични доста абразивни образувания, които се отстраняват при достигането на въглищата при открития им добив, какъвто се прилага с част от въглищните мини на Ковачки. В повечето случаи те се изхвърлят като шлака, но дружествата искат да ги използват в горивния процес, колкото и слабо калорични да са те. Експерти посочват като вероятно причина за това решение с неясен екоефект желанието за максимално използване на безплатни ресурси и заради тежките финансови европейски екоизисквания за депонирането на минните отпадъци. Какво се гори в котлите – институциите мълчат ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация-Сливен" дори имат одобрението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за горене на всички тези отпадъци с промяна на комплексните им разрешителни. При останалите четири мощности процедурите за разрешения са на различен етап, с проведени или провеждащи се експерименти, спрени заради изисквания за оценка за въздействието им върху околната среда (ОВОС), за които обаче не се предоставя публична информация и гражданите тънат в неизвестност какво влиза или ще влиза в котлите на централите. Любопитен момент е, че въпреки смяната на горивата в тези мощности, не се планират никакви промени в пречистващите инсталации. Нещо повече, всички заявили използването на отпадъци твърдят, че така щели да се намалят замърсяванията на въздуха. Хората в регионите и особено тези в Перник, където стана ясно, че незаконно е горена биомаса и централата е частично затворена, не смятат така. Доказателство бе острата задушлива миризма, от която се оплакаха перничани и след техен протест институциите се задействаха. Схеми с боклука на общините Според одобрената на 9 април 2019 г. промяна в комплексното разрешително на ТЕЦ "Бобов дол", там могат да се горят и текстил, кожа, пластмаса, каучук и други отпадъци. Интересно е, че при подаването на заявлението от дружеството през 2015 г., от екоинспекцията в Перник са преценили, че намерението няма нужда от ОВОС, но по-късно поправка в Закона за опазването на околната среда налага изготвянето на екооценка. През ноември 2018 г. на централата дори е разрешено да извършва експериментално горене на отпадъците за шест месеца, по данни на "Грийнпийс", на чието запитване обаче МОСВ отказва да даде информация. Именно в тази централа обаче бяха предназначени да се горят пламналите бали с боклук под моста на магистрала "Струма" край Дупница. Пожарът увреди тежко пътното съоръжение, а складиращата фирма "Феникс-Дупница" обясни инцидента с натрупването на тоновете смет заради отказа на ТЕЦ "Бобов дол". Централата пък каза, че е в процедура на разваляне на договора си с това дружество. "Топлофикация-Сливен" също има разрешително от ИАОС да гори RDF отпадъци и биомаса, заедно с въглищата. То е от май 2019 г. Годишно централата може да съхранява до близо 40 хил. тона такива видове гориво на площадката си. Според решение на екоинспекцията в Стара Загора от 2016 г. това инвестиционно намерение подлежи на ОВОС, дали такава обаче е изготвена не става ясно от публичната документация.  "Грийнпийс" твърди, че екооценка липсва и обжалва пред съда решението за комплексното разрешително. От разразилите се в последните дни скандали заради задушливата миризма в Перник, причинена от ТЕЦ "Република" на "Топлофикация-Перник" става ясно, че екологичната администрация е абдикирала дори проформа от контролните си функции. Първо екоминистърът Нено Димов обяви, че проверки са правени, а нарушения не са установени, после от пресцентъра на ведомството обявиха за две глоби за 35 хил. и 50 хил. лв, наложени на топлофикацията заради нерегламентирано горене на дървен чипс и биомаса. Пред ден заради същото нарушение екоинспекцията наложи спиране на два от парогенераторите на мощността. Централата е имала разрешение за експериментално горене на отпадъците през ноември 2018 г., взето "на коляно" на среща между кмета на Перник Вяра Церовска и представители на регионалната екоинспекция. Не се съобщава какви са резултатите и засечените замърсявания при опита, извършен с боклук RDF от регионалното депо на Хасково, за което става ясно,че се експлоатира от частна фирма.. Документите по процедурите за одобряване на смяната на горивото за "Топлофикация Русе" и ТЕЦ "Брикел" в Гълъбово разкриват схема за безплатно захранване на тези мощности с отпадъци. Дружествата на Ковачки са сключили договори с общините в двата града да приемат събираните отпадъци и да ги горят в двете мощности. Параметри по договорите не се посочват, но очевидно кметовете са решили, че по този начин ще спестят таксите, които трябва да плащат за депониране на отпадъци на регламентираните сметища, и разходи за извозването на боклуците. А къде са екооценките? От внесените документи на "Топлофикация-Русе" е видно, че дружеството смята да ползва 50% местни въглища, а остатъкът да е смес от обогатено енергийно гориво, RDF, биомаса и нефтошисти в единия от блоковете. Друг блок се планира да бъде газифициран, както и да се монтират слънчеви колектори за подгряване на технологичната вода за ТЕЦ "Русе Изток".  През май 2019 г. шефът на русенската екоинспекция е преценил, че това инвестиционно намерение може да окаже отрицателно въздействие върху околната среда и е наредил да се направи екооценка. Дали такава е възложена, не е ясно. ТЕЦ "Брикел" е обосновял през август 2018 г. пред екоинспекцията в Стара Загора искането си за допълване на горивото с отпадъци с мотивите, че така ще се подобри екологичната обстановка в региона и ще се облекчат регионалните депа за отпадъци, което потвърждава изводите, че Ковачки смята да използва безплатно за горене боклука от близките до мощностите му населени места. РИОСВ-Стара Загора преценява, че трябва екооценка за това, но решението на шефа й се обжалва пред Административен съд-Стара Загора. През септември 2018 г. процедура за одобряване на ползване на гориво от отпадъци е започнала и ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград. Тя е поискала от екоинспекцията в Хасково да й разреши да смесва RDF с въглищен прах и да ползва прероден газ за поддържащо гориво. Според заявлението намеренията са да използват 86 на сто въглищен прах или RDF, а останалото да е природен газ. Смесване на трите вида горива не се предвижда. Дружеството твърди, че ще изхвърля образуваните димни газови през ново изпускателно устройство. Екоинспекцията обаче е прекратила тази процедура. Няма информация на мощността да е разрешавано експериментално горене на отпадъци. Опасностите засега надделяват принципните ползи от кръговата икономика "Зад фразата "експериментално горене" се крие практиката тецовете да изгарят отпадъци, възползвайки се от слабия контрол и вратичките в закона.  С това те не са иноватори, те просто си пробват горивото. Не говорим за някакви нововъведения или сложни, нови технологии — използват се старите амортизирани горивни пещи. Плашещо е, че всичко това се случва по изключително непрозрачен начин, с подкрепата на институциите. Явно всички властимащи са наясно, че ако обществото разбере какво всъщност се случва, ще бъде твърдо против", коментира пред Mediapool Меглена Антонова, координатор "Климат и енергия" в "Грийнпийс България". "Изгореният отпадък не изчезва, той създава потенциална опасност за здравето на живеещите във вече замърсени райони. Това е симптом, че въглищата са вече прекалено скъпо гориво, но вместо да се мисли за чисти алтернативи и енергийна ефективност, отново се залага поредният проблем. Всички се борим за чист въздух, а изгарянето на отпадъците задълбочава и усложнява проблема, замърсявайки с времето и водата и почвите", допълва Данита Заричинова, координатор "Нулеви отпадъци" на организацията "За Земята". Всъщност производството на електрическа или топлинна енергия от биомаса и различни видове отпадъци е честа европейска практика, но тези инвестиционни проекти са обект на истински публични процедури с участието на местните общности, а не формално публикуване на частична информация и несъобразяване с критичните становища на граждани и неправителствени организации, както в България. Подобни енергийни мощности са част от кръговата икономика и превръщането на отпадъците в суровина, но не и преди стриктни екооценки, гарантирани мерки срещу замърсяване и най-вече – реален и постоянен контрол върху дейността им.

Прочети цялата публикация