Радев иска подкрепата за Скопие да бъде обвързана с изчистване на спорната история

Президентът Румен Радев втвърди тона към Северна Македония и поиска България да обвърже подкрепата си за европейската й интеграция с изчистването на спорната история. "Следващият месец може да се окаже ключов за развитието на отношенията между България и Северна Македония, защото Съветът на ЕС може да реши да започне преговори за членство на Република Северна Македония", заяви Радев, който в сряда се срещна с българските представители в общата комисия, която трябва да реши историческите спорове между двете страни. Комисията сериозно зацикли в последните месеци, като от българска страна предупредиха, че македонците бавят и отлагат работата и дори се отказват от вече постигнатото съгласие по определени теми.  Радев коментира, че "ако в рамките на оставащия един месец, членовете дадат гаранции, че ще се решат всички спорни въпроси - събития, личности, корекция на учебници, на надписи в музеи, на паметни плочи, на позиции на обществените медии, тогава българското правителство може да продължи с политиката си на безусловна подкрепа на членството на Република Северна Македония в Европейския съюз". Ако обаче това не се случи, правителството трябва да предприеме мерки за изработване на нова национална позиция с ясни изисквания и критерии в защита на българския национален интерес, които да залегнат изрично в преговорната рамка за Република Северна Македония като задължителни условия за членство в ЕС. Подобна позиция вече обяви и премиерът Бойко Борисов, но към момента на практика е невъзможно да бъдат изчистени всички спорни въпроси. Най-малкото заради липсата на достатъчно време, но и заради поведението на македонските представители в комисията. Според Радев с новата позиция трябва да бъде запознат и българският парламент, допълни Радев. "Последната среща на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония буди безпокойство", добави той. По думите му темповете на напредък на комисията изостават драстично от развитието на процеса за европейска интеграция на Република Северна Македония. "Винаги съм настоявал ние да бъдем най-активните застъпници на тази кауза, но при ясни условия", каза Румен Радев. Според него една такава открита, коректна и конструктивна позиция, ще бъде от полза за ЕС, защото не бива да се допуска нерешени междусъседски проблеми да се внасят в европейското семейство. Освен това ще бъде в полза и за България, защото тази интеграция не трябва да става за сметка на употребата на българската история, език и идентичност като разменна монета, каза президентът. Радев и военният министър Красимир Каракачанов от месеци залагат на по-твърд натиск към Скопие, но той като че ли не дава резултати. Каракачанов периодично плаши Скопие, че България може да наложи вето на членството му в Европейския съюз, но досега няма ясна правителствена позиция в тази посока. Радев пък поиска към Договора за добросъседство между двете страни да бъде подписан нов анекс, а общата история да залегне и в преговорния процес за присъединяването на Македония към ЕС. Борисов и външната министърка Екатерина Захариева разчитат на по-дипломатичния тон и се въздържат да официализират подобни ултиматуми. Македонците пак си "харесаха" цар Самуил Скопие и София подписаха договора за добросъседство през 2017-та. Според него общата комисия трябва да изчисти проблемните тълкувания на историята, но засега тази комисия постига ограничен успех. Скопие първоначално призна, че цар Самуил е български цар, но сега е на път да се откаже от тази позиция. Споровете се разпалиха около историческата фигура на Гоце Делчев. Причина за разминаването бе предложението на македонската страна да се чества 7 октомври – денят, в който костите на Гоце Делчев са предадени от комунистическата власт в София на Скопие. В крайна сметка македонският президент Стево Пендаровски каза, че Гоце Делчев е българин, който се е борил за независима Македония. Идва Втората световна война Миналия месец премиерът Бойко Борисов поиска от Скопие до октомври да бъде изчистена спорната история. Какви точно резултати комисията може да постигне до октомври обаче е неясно. Дотогава историците едва ли могат да стигнат до периода на Втората световна война, който се очертава като най-спорен.

Прочети цялата публикация