Ходовете на Индия в Кашмир пораждат напрежение в район до Китай

Почти два месеца след като индийското правителство промени статута на спорния хималайски район Кашмир, се заражда ново напрежение в Ладакх - отдалечена и живописна част от тази територия, която граничи с Китай. На 5 август Делхи отне автономията на контролирания от Индия Кашмир и го раздели на две централно управлявани територии - Джаму и Кашмир, и Ладакх. Индия и Пакистан имат претенции към населения предимно с мюсюлмани Кашмир, който е разделен между тях, а от три десетилетия бунтовници се бият с индийските сили. След хода, който предприе преди осем седмици, оглавяваното от хиндуисти индийско правителство изсипа в района допълнителни войски, които наложиха сурови мерки за сигурност и комуникационна блокада. Напрежение също така от години има в района Ладакх в Североизточен Кашмир, който е допълнително разделен в административно отношение на окръг Лех, населен предимно с будисти, и окръг Каргил, населен предимно с мюсюлмани. Има също така периодични гранични престрелки между Индия и Китай. На 31 октомври Делхи официално ще установи пряк контрол върху Ладакх, прочут със своята слабо населена територия, поразително красиви пейзажи, будистки монаси във високопланински манастири и неуловими снежни леопарди, дебнещи из скалистата местност. Този ход поражда страхове за бъдещето както на будистката, така и на мюсюлманската общност, въпреки че засега напрежението е ограничено до културни и политически различия, без насилие. Когато беше обявена промяната на управленския статут за Ладакх, това беше посрещнато с празненства от будисткото население, което настоява за отделяне от Кашмир от времето малко след обявяването на независимостта на Индия от британско управление през 1947 г. В продължение на десетилетия будистките лидери се оплакваха, че мюсюлманите контролират финансови средства и работни места, определени от централното правителство. Тези искания набраха сила в края на 1980-те години, когато в Кашмир избухна бунт срещу индийското управление. Радостта на будистите през август обаче отстъпи на страхове от заграбване на земя, загуба на търговия и нанасяне на вреда на крехката екосистема на разположените на висока надморска височина пустини в района. Будистките лидери в Лех също така се тревожат от демографска промяна, тъй като жители от други части на населената предимно с хиндуисти Индия искат да се заселят сред величествения планински пейзаж. И в двата окръга индийската армия поддържа десетки бази по границите с Пакистан и Китай. "Ние наистина празнувахме за това. Но разбираме, че с добрите неща идват и някои лоши", каза Сонам Дава, генерален секретар на Асоциацията на будистите в Ладакх, оглавила кампания за пряко управление на Делхи върху територията. Той се зарече, че общността "няма да продаде дори сантиметър земя на някой външен". "Искаме гаранции, че нашата земя, народ и предприятия са в безопасност. Вярваме, че централното правителство ще вземе мерки да ни защити в това отношение", каза Дава. Тяхното безпокойство се разпростря извън политическите и религиозните въпроси. Около 370 000 чуждестранни и местни туристи посетиха Лех миналата година. До края на тазгодишния върхов сезон през август обаче районът отчете по-малко от 200 000 туристи. Дни преди плана за реорганизация на Кашмир да бъде представен в парламента, в размирния район, който и без това е един от най-милитаризираните в света, бяха разположени десетки хиляди допълнителни войници, а властите разпоредиха туристите, хиндуистките поклонници и студентите да напуснат. Цетан Ангчук, който ръководи Асоциацията на тур операторите в целия Ладак, каза, че нейните членове се тревожат за бъдещето си. "Засега имаме около 45 процента спад на туризма. Не искаме преки инвестиции от външни субекти в туристическия сектор. Би трябвало сами да сме си господари", каза той. В района също така се намира най-високото бойно поле: ледената шир на ледника Сиачен, където са разположени хиляди войници на Индия и Пакистан на височина 6700 метра. Повече войници са умрели там от суровото време, отколкото в битка. Спорове има и за участъци от индийско-китайската граница, където Пекин контролира част от района Аксай Чин. Двете страни водиха ожесточена война през 1962 г., която се разпространи в Ладакх. Най-скорошните престрелки между войници от двете страни бяха миналия месец. Инженерът Сонам Вангчук, който ръководи Хималайския институт за алтернативи, се надява, че районът Ладак може да се превърне в пример за екотуризъм. "Необходимо е да имаме защита за нашия народ, земя и екология. Необходимо е да имаме гаранции за защита на Ладак не само от външните, а и от ладакците", каза той в своя все още строящ се институт край Лех. Вангчук, който има влияние сред местното гражданско общество и политически кръгове, каза, че неговата организация е изпратила пет екипа в части на Индия, които вече се радват на защитен статут, за да проучат успешни административни модели. "Не ни е неизвестен фактът, че много пъти тези (решения) са добри на хартия, но катастрофални на място", каза той. "Не се страхувам от туризма. Страхувам се от липса на управление за него." Наближаващата на 31 октомври промяна в административното управление от Делхи е до голяма степен нежелана в ладакския окръг Каргил, където мюсюлманите искат да останат свързани с Кашмирската долина. Жителите на областта, прочута със своите кайсиеви овощни градини, първоначално посрещнаха новината с протести и със затваряне на своите предприятия през август, за да изразят желанието си да останат свързани с Кашмирската долина. След няколко дни приключиха протестите в град Каргил, където има невиждана милитаризация, откакто Индия и Пакистан се приближиха до четвърта война, когато войски на двете разполагащи с ядрени оръжия съседни държави се сражаваха месеци наред по хималайските възвишения на Каргил през 1999 г. Индия каза, че пакистански войници, маскирани като кашмирски бунтовници, са завзели някои възвишения в района, но Пакистан отрече това и каза, че нарушителите са били местни бунтовници. Десетина човека, интервюирани от Асошиейтед прес, казаха, че длъжностни лица са заплашили местни политици, религиозни лидери и активисти, че могат да бъдат обвинени съгласно закона за обществената безопасност, което може да означава затваряне за до две години без съдебен процес. Окръжният администратор на Каргил Басир ул Хак Чоудхари настоя, че при спирането на демонстрациите не е имало принуда и че властите са "убедили обществеността да се върне към своите дейности". Политическият и обществен лидер в Каргил Асгар Али Карбалай каза, че населението има "неразрушима културна, политическа, религиозна, географска и историческа връзка" с Кашмирската долина, където много от седемте милиона жители на района подкрепят продължаващ от 30 години въоръжен бунт с искане за независим Кашмир или сливане с Пакистан. Плакати и транспаранти с искане за независимост на Кашмир от Индия бяха поставени на няколко джамии и религиозни обекти, където преобладаващо мюсюлманското шиитско население на района неотдавна отпразнува мухарам, отбелязвайки смъртта на внука на пророка Мохамед имам Хюсеин в битката при Кербала. Наскоро в една мразовита вечер в религиозен центът в село Хардас, където проповедник разказа историята на битката, биещи се в гърдите богомолци започнаха да скандират лозунги в подкрепа на Кашмир и призоваха за спиране на суровите мерки на Индия. "Индия взе решението против нашата воля. Ние ще въстанем и ще въстанем срещу това потисничество като нашия водач имам Хюсеин", каза отглеждащият кайсии Ахун Мохамед Али, когато тълпата се разпръсна около полунощ. Фермери като Закир Хусаин се оплакаха, че реколтата от кайсии гние, защото главният пазар в Кашмирската долина беше затворен. "Нашият пазар е Кашмир, а не Лех", каза той. "Затварянето унищожава препитанието ни." Мюсюлманите в Каргил казват, че административните промени на Индия в района няма да оправят никой от териториалните спорове с Пакистан или Китай. "Дори да създадат 10 съюзни територии от нашата земя, тя ще остане част от спора за Кашмир", каза активистът Мохамед Ризван, сочейки към отдалечен гол планински връх, върху който пакистански военен пост се издига над града.   По БТА. 

Прочети цялата публикация