Константин Емелянов: Когато свириш шедьовър, няма нужда да казваш нещо ново, просто трябва да си честен към автора

"Много ми харесва това, че оркестърът (на БНР) свири с такъв ентусиазъм - явно е, че хората в него обичат музиката, затова ми е приятно и комфортно да свиря с тях и с маестро Кадин. Това е професия без националност - музикантите сме хора на света, за музиката няма граници." Думите са на 25-годишният руски пианист Константин Емелянов часове преди откриването на новия сезон на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Марк Кадин в зала "България" на 30 септември.

Във вълнуващо културно събитие се превърна този първи концерт от афиша на Радиосимфониците. Публиката беше впечатлена от младия солист, лауреат на конкурса "Чайковски" в Москва тази година и на конкурса "Виоти" 2018 в Италия, възпитаник на школата на прочутия клавирен педагог проф. Сергей Доренски в Московската консерватория, където в момента той е аспирант. В отговор на аплодисментите Емелянов изпълни и три биса - солови пиеси от Чайковски и Дебюси. Неговата сила бяха майлките детайли, пианисимите, разкошните брилянтни пасажи и разнообразието от цветове. А Радиооркестърът беше достоен партньор. Във втората част той изпълни по внушителен начин и Симфония №5 от Сергей Прокофиев.

Константин Емелянов даде интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт".

Първият клавирен концерт на Чайковски е добре познат и е в репертоара на всеки професионален солист. Но може ли един млад пианист да каже нещо ново на публиката чрез него?

Мисля, че с тази музика не бива да се стремиш да кажеш нещо ново, само и само да си оригинален. Тази музика е толкова гениална, че можеш просто безкрай да се стремиш към идеала, към съвършенството и към това, което самият Чайковски е заложил в партитурата, в нотите - просто да се стараеш максимално ясно и честно да предадеш неговия замисъл. Процесът, според мен, е безкраен. Струва ми се, че тази музика никога не омръзва и няма да загуби актуалност, защото е абсолютен шедьовър и на практика е в репертоара на всеки пианист, защото да го свириш е голямо щастие.

По-трудно ли се свири този Концерт за пиано на Чайковски на конкурса, който носи името на композитора, като имаме предвид колко тежък и престижен е той, а Вие сте носител на трета награда?

Разбира се, да. На конкурса това е трети тур - вече си преминал през двата солови рецитала и ставаш много емоционален. Стесът е голям, в напрежение си, че всеки те слуша - там е и журито - залата е пълна, има пряко излъчване по телевизията и в интернет. На конкурсите винаги е по-тежко. На концерт е много по-приятно - без съмнение. 

Не знам дали ще продължа да се явявам на конкурси - вече имам много покани за участия и, да си призная, ако не се налага - няма да се състезавам повече. Ние, музикантите, не сме спортисти и не правим всичко заради наградите, а заради възможностите и поканите да си на сцена, да имаш публика. Ако тази цел е достигната, конкурсите вече не са ти нужни. Много пъти музиканти, които дори не са получили първи награди, стават звезди - като например знаменитият пианист Андраш Шиф - на конкурса Чайковски е получил четвърта или пета награда, а аз дори не помня кой е победил тогава. Най-важното е да намериш своите слушатели и те да разбират и харесват какво ти правиш.

Как мисли за себе си Константин Емелянов в бъдеще време?

Не мога да гадая, непредсказуемо е какво ми готви животът. Но в най-близко време ми се иска да свиря колкото може повече на сцена и разнообразен репертоар. За другото - времето ще покаже. Не мога да кажа, че имам една мечтана зала, където да искам да свиря, затова пък искам през следващата година да свиря повече западноевропейска музика. Така съм решил. Ясно е, че ще ми се налага да свиря много руски пиеси, но сега съм заложил в програмите си Бах, Бетовен, Шуман, Брамс. Засега съм се установил в Москва, защото съм аспирант в Консерваторията. Но в бъдеще искам да живея и на други места по света.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация