Македонският научен институт иска в Скопие да си признаят, че говорят български

Македонският научен институт поиска българското правителство да постави осем задължителни условия на Скопие във връзка с очакването Северна Македония да получи дата за начало на преговорите с ЕС в средата на октомври. Академична организацията е създадена още през 1923 година и има за основна цел да проучва историята на Македония.  Македонският научен институт иска да се признаят българските корени на населението в историко-географската област Македония, включително и в пределите на днешната Северна Македония, да се осъдят политическите убийства и репресии срещу българи след 1944 г., да се променят учебниците и помагалата, да се отстранят надписите върху паметници и музейни експонати с антибългарско съдържание, да се преосмислят националните празници, насочени неправомерно срещу българите и българската държава. Освен това трябва да са преустанови езика на омразата към българите в медиите, да се признае, че официалният език според конституцията на Северна Македония е формиран на основата на български говори, както и да се предоставят граждански и политически права на българите, еднакви с правата на другите етноси в Северна Македония с включването им в конституцията. Очаква се още тази седмица правителството да формира официална позиция преди срещата на върха на ЕС по-късно през октомври, която ще обсъди европейската интеграция на Северна Македония. Кабинетът вече обяви,  че няма да спъва Скопие, но ще постави ясни условия да "не си играе повече с историята" и при необходимост ще я спре по време на преговорния процес. Очаква се вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов да настоява за по-твърд подход в преговорния процес и вероятно ще повдигне въпроса още на правителственото заседание в сряда. Някои от вече лансираните по-твърди условия към Скопие обаче много трудно могат да бъдат приети, а в същото време дават сила на антибългарските коментари в югозападната ни съседка. Други пък вече са заложени в Договора за добросъседство, но няма сериозен напредък по тях. Македонският научен институт призовава правителствата на двете държави да започнат директен политически диалог в духа на Договор за добросъседство и да не допуснат противоречията между Северна Македония и България да се превърнат в проблеми на ЕС, пише в позицията на Македонският научен институт. Зам.-председателят му доц. Георги Николов акцентира на необходимостта да се прецизира съдържанието учебниците и да се обърне внимание и на музеите и начина, по който те представят историческите факт. По думите му обикновеният човек е манипулиран не само с медиите, но и с учебния материал. "Държавното управление в Северна Македония трябва да избере: лъжата или истината за историята. Този избор ще предопредели и нашето, българско решение и отношение за членството ѝ в ЕС", посочва Македонският научен институт в своята декларация. Организацията настоява управляващите в Македония да преосмислят политиката си за миналото и истината за него, защото опитите да се търси "македонска идентичност“ от средните векове до днес са анахронични и обречени на неуспех". "Пътят към Европа не свършва през есента на 2019 г. с поканата за членство. Напротив, това е само начало, полагащо основите на цялостно преустройство, демократизация и адаптиране на духовната сфера, вкл. култура, наука, образование, медии и др. към изискванията на Европейския съюз, засягащи взаимоотношенията на Р Северна Македония със съседните държави, между които и България", пише още в декларацията. Преди повече от две години София и Скопие подписаха Договор за добросъседство, според който обща комисия трябва да изчисти спорните исторически въпроси. Тя обаче работи бавно и досега на дава оптимизъм, че скоро може да завърши работата си. 

Прочети цялата публикация