Mediapool.bg | 10.10.2019 15:07:37 | 9

Полякинята Олга Токарчук и австриецът Петер Хандке с Нобелова награда за литература


Шведската академия присъди в четвъртък две Нобелови награди за литература. Причината е, че миналата година призът не беше връчен заради скандал, разтърсил академията и довел до реформирането й. Така Нобелова награда за литература за 2018-та печели родената през 1962 година полска писателка Олга Токарчук, авторка на романи, разкази, новели, есета, стихове, съобщи сайтът Nobelprize.org. Наградата е присъдена за "повествователното въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живот". Роденият през 1942-а австрийски автор на романи, повести, сценарии Петер Хандке печели Нобелова награда за литература за 2019 г., за "въздействащо творчество, което с езикова изобретателност изследва периферията и спецификите на човешкия опит". Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (832 459 евро). През 2017 г. Нобелова награда за литература получи британският писател Казуо Ишигуро. След това Академията бе шокирана от скандал, принудил няколко нейни членове да напуснат. В центъра му беше Жан-Клод Арно, съпругът на една от членовете на Академията, Катарина Фростенсън. Общо 18 жени обвиниха Арно в сексуален тормоз. Освен това разследване показа, че Арно е бил източник на изтичане на информация за бъдещите носители на наградата преди официалното им обявяване през 1996, 2004, 2005, 2008, 2014, 2015 и 2016 година. Олга Токарчук Носителката на Нобеловата награда за литература за 2018 година Олга Токарчук е смятана за една от най-даровитите романистки от нейното поколение в Полша, пише Франс прес. Тя увлича читателя в търсенето на истината в пъстроцветни вселени, смесвайки с тънко чувство реалност и метафизика. Ангажирана политически в лявото пространство, еколог, вегетарианка, 57-годишната писателка с характерна прическа не се колебае да критикува сегашното правителство с консервативни и националистически възгледи, съставено от партията "Право и справедливост". Родена на 29 януари 1962 година в Сулехов в семейство на преподаватели, тя е автор на дузина произведения. Токарчук притежава диплома по психология от Университета във Варшава и се интересува от трудовете на Карл Юнг. За известно време работи като психотерапевт във Валбрич и прави първите си литературни опити. Публикува стихосбирка, преди да се впусне в прозата. След успеха на първите й книги Токарчук се посвещава изцяло на литературата и се установява в селцето Краянув в Судетите. Днес творбите й са бестселъри в Полша, преведени са на 25 езика, сред които каталонски и китайски. Някои от произведенията й са екранизирани. Творчеството на Токарчук е изключително разнообразно. То варира от философския разказ като "Зелените деца" /2016/, през криминален роман, екологично ангажиран и метафизичен привкус като "Карай плуга си през костите на мъртвите" /2009/ до историческия роман с обем 900 страници "Книгите на Яков". В поетичния свят на авторката реалността се смесва с ирационалното. Нейната вселена е в непрекъснато движение, без опорна точка, с герои, чиито биографии и характери се преплитат. Като в гигантски пъзел, всички тези съставки образуват едно прекрасно голямо платно. И всичко това разказано с богат, точен и поетичен език, изкушен от детайлите. Публикуваният през 2014 година роман "Книгите на Яков" е удостоен с най-престижната полска литературна награда "Нике", втора в кариерата й. Творбата става бестселър в Полша , но търпи острата критика на националистическите среди в Полша. След интервю по полската телевизия, в което Токарчук разбулва мита за Полша като една толерантна и отворена към света страна, тя получава смъртни заплахи за това, че е осквернила репутацията на Полша и поляците. Писателката има възрастен син и разделя времето си между Вроцлав, селската си къща и многобройните си пътувания. Сред по-известните романи на авторката са "Правек и други времена" (1997 новели), "Дом дневен, дом нощен" (2005), "Музика от много барабани" (2006), "Последни истории" (2008), "Бегуни" (2009), "Карай плуга си през костите на мъртвите" (2009), "Книгите на Яков" (2014), "Чудати разкази" (2018) През 2018 г. Олга Токарчук печели международната награда "Ман Букър" с романа "Бегуни". "Разтърсена съм и радостна. За мен е много важно, че получавам наградата в новото за Шведската академия време. Самата аз съм от Централна Европа и това е потвърждение, че централноевропейската литература, както и преди, притежава нещо важно, което иска да предаде на света", отбеляза Токарчук по телефона по време на пресконференцията в Шведската академия. Когато са й се обадили от Шведската академия, Олга Токарчук е била в автомобил в Германия, където изнася лекции. Олга Токарчук е едва 15-ата жена, спечелила Нобелова награда за литература от 1901 г. Полският министър на културата Пьотър Глински, който в началото на седмицата каза, че не е дочел нито една книга на Токарчук, сега я поздрави с Нобеловата награда в Туитър и написа, че вече се чувства длъжен да изчете книгите й. Петер Хандке Австриецът Петер Хандке, който спечели Нобелова награда за литература за 2019 г., е писател с огромно творчество, борещ се с общоприетото, с което предизвиква бурни полемики, особено заради просръбската си позиция, предаде АФП. За Нобеловата награда за литература той обича да казва:" Трябва най-накрая тя да бъде отменена. Това е едно фалшиво канонизиране, което не носи нищо на читателя". Седемдесет и шест годишният автор е с елегантна осанка, със сребристи коси, сресани назад и с пронизващ поглед зад очилата. В литературните среди мнозина бяха готови да се обзаложат, че той вечно ще се разминава с Нобеловата награда, заради ангажираността му с бивша Югославия, въпреки че творчеството му е световно признато. Роденият на 6 декември 1942 година в Каринтия Хандке е със словенски произход по майчина линия и се изявява като един от малкото западни интелектуалци, застъпващи просръбски позиции. През есента на 1995 година, няколко седмици след кланетата в Сребреница, той заминава за Сърбия и описва преживяното в предизвикалата полемики книга "Зимно пътуване до Дунав, Сава, Морава и Дрина или справедливост за Сърбия". През 1999 година Хандке връща престижната германска литературна награда "Бюхнер", напуска католическата църква заради ударите на НАТО над Белград, като ги сравнява с "нов Аушвиц". Седем години по-късно той предизвиква брожения, след като отива на погребението на бившия югославски президент Слободан Милошевич, обвинен в престъпления срещу човечеството и геноцид. Впоследствие Хандке е принуден да се откаже от награда, която трябваше да му бъде връчена от градските власти в Дюселдорф, една от неговите пиеси в програмата на "Комеди франсез" пада от афиша. Някои интелектуалци, като сънародничката му Елфиде Йелинек, носителка на Нобеловата награда за литература през 2004 година, се обявяват в негова защита. Ала многобройните полемики в медиите за известно време изместват фокуса на вниманието от творчеството на Петер Хандке. Това донякъде е парадоксално, тъй като този австрийски писател, автор на над 80 творби, е немскоезичният творец, който е най-четен и най-игран по света. "Аз преследвам мечтата си и имам силата да бъда универсален!", заяви Хандке при получаването на Европейската литературна награда, след което се обърна към журито с думите: "Не се страхувайте от мен!". Известният германски режисьор Вим Вендерс е голям ценител на творчеството на австрийския писател. Когато представя филма си "Хубавите дни от Аранхуес" във Венеция по сценарий на Хандке, кинотворецът чистосърдечно си признава: "Без него, може би щях да стана не режисьор, а художник!" Удостоен с престижната театрална награда "Ибсен" през 2014 година, той дарява част от паричния еквивалент на приза за построяването на обществен басейн в сръбски анклав в Косово. На 15-годишна възраст Хандке е силно впечатлен от прочита на романа на Жорж Бернанос "Под слънцето на Сатаната". Влиянието на френския автор се усеща в първата книга на австриеца - "Стършелите" от 1966 година. Хандке, който е бивш студент по право, изпитва влиянието и на други французи - Клод Симон и Ален Роб-Грийе. "Бях склонен да попадна в капана на самоанализа. Но литературното движение на Новия роман ми помогна да прогледна, да видя нещата отстрани", казва авторът. През същата 1966 година той прави сензация с пиеса, в която се носят обиди срещу публиката и критики срещу ангажираната литература. Тогава 24-годишният автор бичува естетическите принципи на "Група 47", които доминират в немските литературни среди след Втората световна война. Майстор на прозата, Хандке развива остър и ярък стил, като твърди, че "не търси мисълта, а усещането". Той се сдобива със световна слава със "Страхът на вратаря при дузпа" (1970), и "Щастие без ропот" /1972/, разтърсващ реквием, посветен на майка му. Хандке е автор на обемисто творчество, съставено от около 40 романа, есета, театрални пиеси и сценарии за филми, като този за приятеля му Вим Вендерс "Криле на желанието". От 1991 година Хандке се установява в парижкото предградие Шавил в къща, граничеща с гората, където авторът неуморно се разхожда и търси вдъхновение. Нобелови лауреати за литература през новия век Ето кои са спечелилите Нобелова награда за литература от 2000 г. насам. Списъкът е съставен от сайта Nobelprize.org. и цитиран от БТА: 2019 - Петер Хандке, Австрия 2018 г. - Олга Токарчук, Полша 2017 г. - Казуо Ишигуро, Великобритания, 2016 г. - Боб Дилън, САЩ, 2015 г. - Светлана Алексиевич, Беларус, 2014 г. - Патрик Модиано, Франция, 2013 г. - Алис Мънро, Канада, 2012 г. - Мо Ян, Китай, 2011 г. - Томас Транстрьомер, Швеция, 2010 г. - Марио Варгас Льоса, Перу, 2009 г. - Херта Мюлер, Германия, 2008 г. - Жан-Мари Гюстав льо Клезио, Франция, 2007 г. - Дорис Лесинг, Великобритания, 2006 г. - Орхан Памук, Турция, 2005 г. - Харолд Пинтър, Великобритания, 2004 г. - Елфриде Йелинек, Австрия, 2003 г. - Джон М. Кутциа, РЮА, 2002 г. - Имре Кертис, Унгария, 2001 г.- В.С. Найпол, Тринидад/Великобритания, 2000 г. - Гао Синцзян, Китай/Франция

Прочети цялата публикация