Телефонни разпечатки и очни ставки търсят кой поискал свалянето на Великова и замлъкването на БНР

Прокуратурата е изискала телефонните разпечатки на директора на БНР Светослав Костов, както и на журналисти от радиото, в опит да разбере дали е бил оказван натиск за сваляне на журналистката Силвия Великова от ефир, както и да се изясни кой е виновен за петчасовото спиране на сигнала на програма "Хоризонт" на 13 септември. Ще бъде образувано и досъдебно производство за натиск над журналисти, като според главния прокурор Сотир Цацаров има извършено престъпление. Това се разбра на изслушване на Цацаров във временната парламентарна комисия, създадена заради скандала в БНР. Главният прокурор разказа "пет сюжетни линии", свързани с напрежението в радиото. Първата и втората са за "замлъкването" на "Хоризонт" и свалянето на Великова и според Цацаров има основания да се смята, че двете са свързани. Другите три "сюжетни линии", по всичко личи, целят да размият първите две. Целта на разпечатките е да потвърди или отрече версиите, които са дали от една страна генералният директор Светослав Костов, от друга Силвия Великова и от трета техническият директор на радиото Пламен Костов. Освен това са изискани записи от камери, ще има и очни ставки. Натискът Разпечатките, които прокуратурата е поискала, ще покажат кой с кого е водил разговори, но не и какво е съдържанието им и дали е бил оказан натиск. Така всеки, звънял на шефа на БНР, може лесно да обясни, че поводът за обаждането не е свързан с разследваните казуси, а това няма как да се провери. През септември Великова разказа пред Съвета за електронни медии, как ден преди разпореждането за свалянето й от ефир Светослав Костов е разговарял за това с нея в Борисовата градина. Той казал, че четирима души са звънели, за да поискат тя да бъде свалена от ефир, но не е посочил имена. Досега от обясненията на журналистката се знаеше, че генералният директор е отрекъл един от тях да е премиерът Бойко Борисов. Костов е отрекъл натиск да е оказването от главният прокурор Сотир Цатаров, както и единственият кандидат за главен прокурор – Иван Гешев. По неофициална информация ръководството на БНР получава редовни инструкции от депутата от ДПС и говорител на партията Велислава Кръстева. За това намекнаха през септември пред Mediapool и представители на ГЕРБ, които обаче настояха в никакъв случай да не бъдат цитирани, тъй като било "опасно". Кръстева отрече това да е вярно и обяви, че ще си търси правата в съда, ако ѝ замесват името с оказвания натиск. Пред наблюдаващия прокурор Костов отново отрекъл да са искали от него свалянето на Великова от ефир. Казал, че бил в командировка извън страната, но се върнал по-рано, но не за да изпълни нечие искане за журналистката, а защото има проблеми с бюджета на радиото. Любопитно е, че според Великова генералният директор ѝ обяснил, че трябва да я свали от ефир, защото "се дразнят, когато я слушат" и ако не го направи, децата му ще гладуват, той няма да си намери работа, а и ще има проблеми с финансирането на радиото. Журналистката разказва, че това е станало в Борисовата градина, защото Костов настоял срещата да е там. Версията на Костов е, че просто минал през парка и видял Великова, която била с нейна колежка, която е в отпуск по майчинство, поздравил ги и продължил. По думите на журналистката наистина е имало трети човек, но той си е тръгнал, за да ги остави да си говорят с генералния директор. От обясненията на Цацаров се разбра, че въпросната "колежка" не е била викана, за да разкаже какво е станало. Версиите за спирането на радиото От думите на Цацаров се разбра, че прокуратурата все още не знае защо сигналът на "Хоризонт" беше спрян. Предстои очна ставка между шефа на БНР Светослав Костов и техническия директор Пламен Костов, която да изясни чия версия е вярната. През септември първоначалната проверка на прокуратурата изкара, че генералният директор няма вина за безпрецедентното спиране на радиото, въпреки че то е станало с негов подпис и резолюция "Да". Така на практика отговорността падна върху техническия директор Пламен Костов. Стана ясно още, че не е имало техническа причина за замлъкването на радиото. От 13 септември до момента Светослав Костов твърди, че не е знаел, че няма да има сигнал на радиото в цялата страна и разбрал на 13- ти, когато му се обадили да му съобщят, че излъчването е прекратено. Досега не става ясно обаче как така е разбрал едва тогава, при положение, че в ефира на радиото започва да се чете съобщение за прекъсване на сигнала от предходната вечер. Съобщението беше публикувано и на сайта на БНР, както и в редица други медии. Пак през септември Цацаров обясни, че първоначалната проверка "не е стоварена вина от горното на долното стъпало" и тепърва започва досъдебно производство. Сега за пръв път от устата на главният прокурор беше представена и версията на техническия директор, който разказал как шефа на БНР поискал замлъкването. "Светослав Костов се прибирал от командировка ден по-рано от очакваното – на 11 септември. Същия ден се обадил на Пламен Костов, за да спре сигнала от 06:00 до 11:00 часа. на 13 септември. Пламен Костов отговорил, че това е пълно безумие, но генералният директор му казал да изпълнява", преразказа Цацаров обясненията, дадени от техническия директор. По думите на Пламен Костов, от НУРТС настояли за писмено искане за спирането, а Светослав Костов му казал: "Пращай каквото трябва". На следващия ден имало нов разговор между двамата, в които генералният директор казал: "Продължавай да държиш НУРТС на стендбай". "Светослав Костов казва, че няма спомен за разговорите – може да е звънял, може и да не е. Категорично отрича да е нареждал спирането", каза Цацаров, който подчерта, че Пламен Костов е говорил с конкретни часове и дни и телефонните разпечатки ще покажат дали генералният директор му е звънял тогава. Най-странно е как един мейл може да спре излъчването на БНР "Според мен най-странното в цялата ситуация е как може с един мейл да се спре излъчването на БНР в цялата страна", сподели Цацаров пред депутатите. НУРТС са поискали потвърждение на поисканото от БНР спиране на сигнала на 13 септември от 06:00 до 11:00 часа. "Дежурният инженер в 5:45 на 13 септември е поискал да му се потвърди, че е трябва да се спре излъчването, защото е знаел, че няма причина. Получил е потвърждение", разказа Цацаров. В 08:00 часа и нещо техническият директор на радиото пратил мейл на НУРТС, който гласял: "Благодаря ви за съдействието и ако е възможно да възстановим сигнала в 10:20 часа". Пламен Костов твърди, че генералният директор му наредил да изпрати мейла. От НУРТС обаче поискали потвърждение и за възобновяването на сигнала, защото първоначално бил заложен друг час. След като получили потвърждение, радиото отново зазвучало около 10:40. И още три сюжета След като разказа какви са версиите за спирането на радиото и оказания натиск, Цацаров обяви, че има още "три сюжетни линии", които са по-странични. Едната е за получен сигнал за източване на радиото през обществени поръчки, по които е платено повече или е извършена дейност извън предмета им, както и за просрочени задължения. Това обаче засега са само непроверени твърдения и по тази причина Цацаров реши да не дава детайли. Другият "сценарий" бил за сбиване в радиото. Главният прокурор отказа да назове имената на участвалите и подчерта, че причината е неизлъчен репортаж. Последната тема, която Цацаров засегна, беше за уж осуетеното "ново спиране на сигнала". Преди дни шефът на БНР си приписа заслугата за това, че предотвратил ново замлъкване на радиото и определи случая като саботаж. Това още същия ден се оказа невярно. Сега главният прокурор на практика повтори, че "саботаж" е нямало: "Не става дума за опит на НУРТС да спре радиото. Профилактиката е планова, не е можело да спре излъчването на програма "Хоризонт". Въпреки това ръководството на БНР категорично възразява срещу нея. Проверка на СЕМ установява, че става дума за нормална профилактика, съобразно сключено договор между БНР и НУРТС", каза Цацаров.

Прочети цялата публикация