Mediapool.bg | 15.10.2019 12:30:19 | 132

България плаща за руския газ двойни цени на пазарните в ЕС


През тази година България бележи лек спад на и без това ниското си потребление на природен газ, а транзитът на руски газ през територията ни в момента е намалял двойно. В същото време българските потребители плащат двойно по-високи цени за синьото гориво спрямо постиганите пазарни на европейския газов хъб в Баумгартен (Австрия), а на по-ликвидния газов център в Холандия тарифите са още по-ниски заради растящия износ на втечнен газ от САЩ. България има шанс да постигне по-добри цени на газа спрямо сегашните 266 долара за 1000 куб. м, след като обаче реализира газовата връзка с Гърция, газовата борса, хъба "Балкан" и дори спорния руски газопровод "Турски поток", коментира председателят на Балканската и Черноморска петролна асоциация (БЧПА) Валентин Кънев. Той участва в дискусия за проблемите на петролните и газови пазари, организирана от Българската петролна и газова асоциация във вторник. По думите му, държавният газов доставчик "Булгаргаз" трябва да си изиграе добре картите в провежданите преговори с "Газпром" за промяна на съществуващия договор, както и да е по-активен в търсенето на алтернативни доставки на много по-ниски цени от газпромовските. Кънев дори коментира, че при изключително ниските пазарни цени на втечнения газ, "Булгаргаз" дори може да си позволи с икономиите да покрива плащанията към руския доставчик по клаузата "вземай или плащай". 319 млн. долара повече за газ в последните 6 години Като пример той даде обявените от "Булгаргаз" постигнати по-ниски с 10 процента цени на друг вносен газ чрез търг, проведен през пролетта и чрез директно договаряне с търговци. Все пак Кънев уточни, че тази информация няма как да бъде потвърдена, тъй като договорите са тайни, както и че цитираните от него двойно по-ниски цени в Баумгартен не включват разходите по транзита. Дори и при това положение, по изчисления на БЧПА, в последните шест години България е платила 4.680 млрд. долара за природен газ, което е с 319 млн. долара повече, отколкото ако го беше купила от централно-европейския хъб в Австрия. Намаленият транзит на руски газ през България експертът обясни с това, че Турция и Гърция са увеличили вноса си на втечнен газ. Друг фактор е спадът на потреблението в региона, което вероятно няма да се промени на фона на забавящите се икономики. Според Кънев ниските газови цени на европейските хъбове ще се задържат поради засилващия се добив на природен газ в САЩ, който от началото на 2019 г. бележи ръст от 12 на сто и съответно увеличаващия се износ на втечнен газ. Отделно, заради забавянето на китайската икономика и спада на потреблението, се пренасочват количества от там към Европа, посочи председателят на БЧПА. "Силен е и натискът на новите технологии като превръщането на танкери за газ в своеобразни плаващи хранилища, където разходите са ниски, корабите бързо се преустройват и вече краткросрочните договори са конкурентни на дългосрочните", каза още специалистът. Шанс за подобряване все пак има Проблем на българския газов пазар е, че не е диверсифициран, а предстоящата да стартира газова борса засега разчита само на държавния "Булгаргаз". Ако обаче създаденото дружество за управление на газовата борса у нас "Газов хъб Балкан" си взаимодейства в регионалните и европейските газови борси, може да се постигне ликвидност и да се постигне намаляване на сегашните цени за потребителите, смята още Валентин Кънев. Към момента 100% от акциите на дружеството "Газов хъб Балкан" принадлежат на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", но се предвижда до 49% от тях да бъдат предоставени на други физически и юридически лица. Според Кънев газовата борса и хъб има шанс да се развие, ако в това дружество влязат български и регионални търговци, както и оператори на регионални газови находища и други класни играчи. Тромави и сложни процедури за проучвания Шанс за диверсификацията на газовите доставки и намаляването на цените дават и проучванията на нови потенциални находища у нас, стана ясно по време на кръглата маса. Костадин Сирлещов, управляващ партньор, ръководител "Енергетика, проекти и строителство" в компанията "Камерън Маккена" (Cameron McKenna – CMS), посочи, че през последните години инвестициите в проучвания и търсене на нефт и газ у нас са нараснали четири пъти. И макар да има четири неуспешни сондажа в дълбоките води на Черно море, се провеждат и изследвания на сушата. Сирлещов обаче коментира, че в момента у нас процедурите по търсенето на нефт и газ, регистрирането на търговско откритие и получаването на разрешително за експлоатация са тромави и юридически сложни. Това пречи на сега присъстващите компании да набират по-бързо финансиране за проучванията и да продават дялове от разрешителните си за български терени. Има законови проблеми и при превръщането на стари сондажи в газохранилища, което пречи на проекти, които са част от решенията за гъвкав пазар и бърза реакция при промяна на цените на суровината, стана ясно от думите на Сирлещов. Местни перспективи Макар че добивът на местен газ в момента е символичен, браншът се надява това да се промени заради редицата издадени разрешителни за търсене на нефт и газ у нас. Последното такова е предоставено на регистрираното в Денвър, САЩ, обединение между италианска и американска фирми тази пролет. "СПМ България" с акционери миланската "Сочиета Петролифера Медитеранеа СРЛ" и тексаската "Оро Негро Експлорейшън ЛЛС" в следващите пет години ще проучва терена "Блок 1-25 Враца-запад", чиято площ е близо 5 хил. кв. км и обхваща областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч и София. По думите на представителя на дружеството Ангел Семерджиев, който беше шеф на Комисията енергийно и водно регулиране, а преди това и на "Булгартрансгаз", находището е доказано перспективно и очакванията са в него да има над 7 млрд. куб. газ. Какви са точните обеми, трябва да покажат предвидените 2D и 3D проучвания. До края на 2019 г. трябва да бъдат избрани изпълнителите на тези изследвания, а в момента се проучват наличните данни от правени сеизмични изследвания през 1980-те години, каза Семерджиев. Оптимизмът на компанията е подхранен от това, че близо до терена е находището "Девенци", в което е регистрирано търговско открито, както и бившето "Чирен", което днес е превърнато в газохранилище. Макар очакваните количества от "Враца-запад" да са малко повече от двугодишното потребление на страната, Семерджиев смята, че проектът е икономически изгоден, тъй като в региона има изградена газова инфраструктура, а и разходите за дови на газ от сушата са по-ниски отколкото в морето.

Прочети цялата публикация