БНР Стара Загора | 13.11.2019 15:47:26 | 161

Изложба събира 100-годишната история на театъра в Стара Загора


Изложба „Сто години професионален драматичен театър в Стара Загора“ бе открита днес на алея „Стара Загора“ в парк „Пети октомври“. Тя разказва историята на театралната дейност в Града на липите, информират от пресцентъра на обината.

На откриването дойдоха Иванка Сотирова, зам.-кмет на Община Стара Загора, Мария Динева, председател на Общински съвет Стара Загора, заместник областните управители Петя Чакърова и Красимир Червилов, директорът на Регионалния исторически музей Петър Калчев, директорът на Държавния архив в Стара Загора Галинтин Караславов, настоящи и бивши актьори в театъра.

„Благодаря Ви, че сте тук.  Радостен съм, че откриваме тази изложба, част от събитията за честването 100-годишнината на театъра. Малко ме натъжи, защото тук видях моята младост и детството ми. Чудесно е, че виждам младите талантливи актьори, на които тепърва им предстои да се доказват. Много благодаря за помощта на Община Стара Загора. Надявам се, че това, което видят ще накара едни да си спомнят, а други да пожелаят да влязат в театъра. Благодаря на старозагорската публика, която ни остави работоспособни и живи през годините“, каза директорът на театъра Ивелин Керанов.

„Най-после театърът излезе на открито пред старозагорци. Малко са театрите с такива постижения и с такава скромност. Благодарим на Тенко Калайджиев и Мария Донева за помощта при подготовката на изложбата. Нека в следващите седмици да се говори за Драматичен театър „Гео Милев“. Постиженията са не само за актьорите, те са и за публиката. Пожелавам на актьорския състав дръзновение. Много е важно да има сериозно изкуство, защото то възпитава“, пожела Иванка Сотирова.

Дългогодишният актьор Нино Луканов пък се пошегува, че е участвал в подготовката  на 75, на  90 и на 100-годишнината на театъра и си пожела да участва и на 125-годишнината. Той разказа спомен от далечното минало за реакцията на публиката спрямо отрицателните герои в пиесите. „Старозагорският театър винаги се е отличавал с ентусиазма на състава си. Всеки се отдава до последно. Пожелавам на младите колеги да носят това служене на нашето изкуство достойно“, каза още Луканов.

Първи наченки на театрална дейност под ръководството на даскал Петър Иванов, с участието на Кольо Ганчев и неговия оркестър, датират от 1870 г. Историята на Старозагорския театър е свързана с името на д-р Начо Планински, който поставя първото театрално представление по пиесата на П. Р. Славейков – „Малакова“ на 18 април 1870 г.  В репертоарната история на Старозагорския театър се вписват заглавията на „Многострадалната Геновева“ (1870), „Шарлатаните доктори“ (1871), „Крум Страшний“ (1871), „Райна Княгиня“, „Иванко“, „Хъшове“, „Кулата Нел“ (1881) и др. Театралният живот продължава и след Освобождението, като от 1900 г. представленията се организират от трупа към Дружество „Театър“, което през 1914 г. получава и нов театрален салон. Малко повече от четиридесет години след „Малакова“ (през 1916 г.) поетът Гео Милев поставя експериментално пиесите „Едип цар“ на Софокъл и „Ревизор“ на Гогол.

Сезонът 1919/1920 полага началото на професионален театър в Стара Загора. Особена заслуга за това имат Мара Шопова и Данчо Делчев, с чието участие на сцената се реализират „Емилия Галоти“, „Краят на Содом“, „Иванко“, „Майстори“, „Боряна“ и много. други. При Дружество „Театър“ вече е сформирана полупрофесионална трупа.

През 1950 и 1954 г. театърът на два пъти е одържавен. Съществува като официален Общински театър от 1950 г., а от 1954 г. е със статут на Държавен драматичен театър. През 1970 г. с указ на Народното събрание театърът е преименуван в Драматичен театър „Гео Милев”. На следващата година е настанен в новата модерна сграда на бул. „Митрополит Методий Кусев“ 28, където се помещава и до днес.

На сцената на ДТ „Гео Милев“ са се формирали и продължават да се развиват не едно поколение театрали. Градът се гордее с актьорите Ружа Делчева, Наум Шопов, Васил Михайлов и много други, които са се родили и творили в Стара Загора и чиито професионализъм остава с емблематично значение за българския театрален летопис.

Прочети цялата публикация