Дървото, което никога не се огъва. За емоционалната устойчивост (резилиентност)

Заглавието на този текст заимствах от пациентката ми Мис P., 45 годишна жена, която дойде при мен на психотерапия в една от Психологическите служби на британската Национална здравна система (NHS) в Лондон. Когато й предложих да ми разкаже за себе си, тя започна с думите: "Аз съм дървото, което никога не се огъва". Mис P. беше жена с привлекателна външност, много успешна в професионалната си кариера, но разочарована и неудовлетворена от интимните си отношения с мъжете. В живота ѝ наскоро се беше появил човек, с когото тя се чувстваше добре и когото не искаше да загуби. Това беше поводът да поиска психологическа помощ и в течение на 3 месеца тя идваше при мен веднъж седмично, винаги точна, винаги навреме. За да опише най-важното качество на своя характер Мис P. още при първата ни среща използва английската дума resilience, която няма еднословен еквивалент в българския език. В зависимост от контекста тя може да бъде преведена като устойчивост, издържливост, гъвкавост, адаптивност, твърдост, сила на характера... В някои български психологически изследвания този лингвистичен въпрос се решава чрез транслитерация като се въвеждат термините "резилиентност" (за черта на личността) и "резилианс" (за процеса).През последните три десетилетия понятието "резилиентност" привлече вниманието на изследователите в различни области - образование и възпитание, здравеопазване, психотерапия, социална и организационна психология..

Прочети цялата публикация