OFFNews Култура | 19.11.2019 16:10:38 | 58

''Сам вкъщи'' 55


Когато вчера разбрах, че БНТ са продали всичките сезони на хитовия сериал "Под прикритие" на частната Нова телевизия, най-напред се зарадвах.

А и как да не се зарадвам - първо, поредицата на Митовски е може би най-добрият телевизионен сериал, правен в последните няколко десетилетия. Второ, БНТ е във финансова криза, ще спечели някой лев от това. Трето...
А бе и без трето ще минем, все пак става въпрос за българско кино, за култови персонажи, създали свои фенклубове, въобще - губещи в тая сделка няма.

С тази мисъл си легнах.
А на сутринта станах, направих си едно кафе, събудих сина ми за училище и...установих, че не ми се гледа телевизия.

Впрочем на вас гледа ли ви се телевизия?
И ако да, защо?

Напоследък често говорим за нея.
Особено, когато водим политически спорове в социалните мрежи. "А защо канят еди кой си? А защо не канят друг? А защо отразяват това, а за онова - ако го отразят - го правят за 5 секунди в средата на новините?" - все едни такива полемики се вихрят. Телевизиите ни са се превърнали в част от големия спор между различни групи с различни политически убеждения.

Това, което обаче отдавна сме спрели да обсъждаме, е съдържанието и позиционирането на всяка част от пъзела на родните телевизионни канали. Невидимата част в подредбата на всяка една телевизия.

Забелязали ли сте, че на старта на всеки един сезон всеки един от нашите големи частни тв канали винаги изважда по един сериозен коз от тестето с карти?

Обикновено това е голямо и скъпо риалити шоу, с което телевизията ще се опита да се пребори за вашия зрителски интерес.

Например, в момента Нова излъчва "Игри на волята" - нещо като любимото предаване от времето на зрелия социализъм "Бързи, смели, сръчни" с водещ бате Мишо, само че заснето сред дивата природа и струващо стотици пъти по-скъпо. И с водеща Алекс Сърчаджиева.

По същото време БТВ предлага на вашия интерес "Фермата" - сезон еди кой си, което...също е нещо като гореспоменатото, само че с лек аграрно-селскостопански запах (и водещи Иван и Андрей).

Нищо лошо за двете предавания.

Те са световни формати (у нас отдавна телевизиите не рискуват с предавания, които не са световни формати, опитите за това не срещнаха разбирането на родната публика). Странното е, че двете големи частни ефирни телевизии предлагат абсолютно сходни проекти, излъчвани в едно и също ефирно време (плюс-минус един час) и очакват, че ние, българските зрители, искаме да гледаме едно и също, поднесено от различни водещи и продуцентски екипи в две различни конкурентни телевизии...

Впрочем не е необходимо на зрителя да има способностите на Ванга, за да може още отсега да прогнозира, че след Нова година БТВ ще излъчва поредния сезон на "Мастър шеф", а Нова ще ги бори с "Hells kitchen". А па ако не дай си, Боже, едната телевизия пусне музикално риалити, другата ще я закотви с...музикално риалити.
Например - "Xfactor" срещу "Гласът на България".

Защо това е така?

Може би трябва да попитате телевизионерите, които ще се позоват на пийпълметрията и ще ви посочат резултатите - "Ето, вижте, ние сме на първо място по гледаемост снощи".
Пийпълметричните устройства - едни специални нещица, който се намирали в някакви 1 000 български телевизора, са оправданието на родните телевизии за всичко - и за еднаквите програми, и за еднаквите гости в сутрешните блокове, и за еднаквото позициониране на еднаквите продукти.

Лошата новина е за нас, крайните потребители. Ние виждаме, че нещо не е наред, но, слава Богу, разполагаме с дистанционно, кабелна телевизия и можем да цъкаме като обезумели цяла вечер, докато пийваме ракийка със салатка, зяпайки в екрана.

Преди няколко години попаднах в Испания, в град Валенсия.
Беше август и си спомням, че поради адската жега в една събота вечер се скрих в стаята, пуснах климатика и реших да зяпам един от местните телевизионни канали.

Не, че в Испания няма безумна телевизия.
Не ме разбирайте погрешно.

Достатъчно е да ви кажа, че точно във Валенсия, с икономичен пакет на кабелната телевизия хванах точно 3 денонощни канала с врачки, подобни на небезизвестния и непрежалим български Канал 2001. 24 часа хвърляне на боб, карти таро и гадаене над порция паеля.
Но в това време, в което температурите в града достигат 40 и кусур градуса, държавната телевизия излъчи следните неща:

19.00 часа - очерк за Лорин Мазел - починалият през 2014 бивш главен диригент на оркестъра на Валенсианската опера.
20.00 часа - първа част на XX век - филм на Бернардо Бертолучи.
22,30 часа - втора част на същия филм (или 23 часа, не помня точно, а и филмът никак не е кратък)

Докато гледах първите кадри от първата серия на "XX Век" (в която доста пиян гражданин върви, плаче и крещи "Верди умря!"), си зададох въпроса - а у нас има ли различен избор?

Отговорът би могъл да бъде - да, има, това трябва да е държавната телевизия.
Само че кой знае защо, дори държавната ни телевизия рядко си позволява да излезе на полето на тотално антикомерсиалното и да бъде истинският "различен избор" в ефира.

Да, БНТ не е в цветущо финансово състояние, да, законите държат телевизията-майка далеч от комерсиалната пазарна логика в рекламите. Но нас като крайни потребители това едва ли ни вълнува особено. Ние седим, разцъкваме до повреда дистанционните си устройства и навсякъде попадаме на сходни телевизионни артефакти.

Та да се върнем на информационния повод.
А той е продажбата на "Под прикритие" от БНТ в Нова.

Не знам защо, но докато си мисля кое е хубавото и кое - лошото в тая сделка, едно нещо постоянно чопли някъде вътре в главата ми - абе, ние тоя сериал вече го гледахме.
Да, той е много хубав, да, той е направен отлично, да, добре е, че успяхме да произведем подобен телевизионен продукт.

Но той вече е стар и вече гледан.
А новото или не идва, или е евтинко, или пък не се получава достатъчно добре.

Да, то вероятно показва едни стойности в пийпълметрията, а тези стойности са достатъчни, за да може рекламодателите да изберат това или онова предаване, за да промотират шампоани против пърхот или нови, революционни тампони за месечният цикъл на дамите.

Но това по никакъв начин не е достатъчно.

И знаете ли - постоянно се случват неща, които, по своята същност са важни, но телевизиите ги отминават. А телевизиите ги отминават не защото има някаква наложена цензура. А защото тези събития не могат да влязат в програмните им схеми.
И как в програмната схема на телевизия, която излъчва репортаж за мис Тигрова и за голямата любов в живота на Амед да излъчи след това репортаж за някой български музикант, който е спечелил международен конкурс, изпълнявайки концерт от Ханс Вернер Хенце?

Няма как.
Не защото никой не иска. А защото точно по това време точно на това място е програмирано шоу, в което трябва да се говори за лечебните свойства на претоплените екскременти от кенгуру, които лекуват нощни напикавания и заушка.

Наближават празниците.
Нали знаете какво означава това?

Това означава, че ще гледате отново:
1. Коледен концерт на Веско Маринов (опс, него можете и да не го гледате, зер премиерът не го припознава вече)
2. Коледна естрадна програма, от която ще ви се прииска да беше ви ударил ток по време на приготовлението на празничната коледна трапеза

И още нещо, което е по-неизбежно и от смъртта.
По-драматично и от декемврийска сметка на топлофикация.
По-плашещо от инсулт.

293824972947 поредно повторение на "Сам в къщи", разбира се!!!

И тук, както казва един нов политически лидер, който говори директно от името на суверена "Няма на искам, няма недей" - този филм с малкия и сладък пакостник Маколи Кълкин ще мине по всички телевизии, без значение дали са частни или държавни, и дали редакторите им симпатизират на Гешев или на Христо Иванов.

Ще мине, ще ни закове и ще си тръгне.
До следващия път.

А вместо това можехме да гледаме новопроизведен български детски коледен филм.
А после да видим класация за българска музика с клипове.
След това можехме да гледаме концерт на спечелил международен конкурс български музикант.
Или, защо не, да видим и някой от новите български филми, които в последните години минаха успешно през кината.
А защо не - и номинирания за Оскар български филм на Теодор Ушев "Сляпата Вайша".
Абе можеше да видим много неща, но, както се казва, когато няма риба и "Сам в къщи" е риба.

Завършвам този текст с една надежда.
Наскоро гледах един великолепен филм на Стефан Командарев - "В кръг". Филм, видимо направен с нищожен бюджет. Това обаче по никакъв начин не му попречи да хване за гърлото всички зрители в киносалона.
Мисля си, че добър продукт може да бъде направен и без огромни бюджети, стига да има добра идея.

Може би е време за нов тип мислене.
Но може и аз да не съм прав.
Все пак Годар беше казал - "Телевизията е дъвка за очите".
Кой съм аз, че да споря с един гений...

Прочети цялата публикация