Mediapool.bg | 05.12.2019 14:38:50 | 61

Успешните социални услуги – създадени с много труд, за да ги зачеркнем с лека ръка


Да имаш избор. Да получиш подкрепа, за да си стъпиш на краката. Да се противопоставиш на насилието. Да получиш шанс да работиш. Да водиш по-пълноценно съществуване. За някои хора социалните услуги са единственият шанс това да се случи. В момента най-тежките, трудни и непривлекателни социални услуги като работата с хора с физически и интелектуални увреждания, жертви на трафик и насилие и др. се изпълняват от неправителствени организации (НПО). Общините често предпочитат да делегират тези трудни и непривлекателни дейности на неправителствения сектор защото нямат капацитет и достатъчен ресурс да ги развиват. Докато НПО вече са проправили утъпкана пътека, имат ноу-хау, опит, обучени кадри и са достатъчно гъвкави да привличат допълнителни средства за развитие на социалните услуги. Само с държавната издръжка това би било или невъзможно или на цената на тежък компромис с качеството. Такава е реалността в момента. Фронт за “спасение“ от успешно работещи социални услуги През пролетта на тази година беше приет нов Закон за социалните услуги (ЗСУ) , който обогатява и доразвива сегашната практика и форми на сътрудничество между общини и НПО и най-важното – въвежда много по-ясни критерии за качество на социалните услуги и форми на контрол над него. Предстои ЗСУ да влезе в сила от 2020 година. Въпреки че премина всички фази на подготовка в диалог с всички заинтересовани страни, обществено обсъждане, приемане от правителството и парламента, в последните дни и седмици срещу закона се отваря нов фронт на съпротива. Атаките и призивите за отмяна, отлагане и промяна на закона идват от ядрото протестиращи срещу оттеглената Стратегия за детето  и другите мерки за закрила  на деца и жертви на насилие, политическите формации от “патриотичния“ спектър, както и религиозни общности, към които миналата седмица се присъедини и Светия Синод на Българската православна църква. Аргументите почиват на внушението, че законът “облагодетелства“ НПО доставчиците и че с този закон услугите се “аутсорсват“, при положение, че и в момента част от тези услуги по преценка на общините са делегирани на външни доставчици по действащия Закон за социалното подпомагане. Атаките целят да ударят финансирането на неправителствените организации, без обаче де предлагат нищо градивно в замяна на вече утвърдените и работещи социални услуги. НПО са пионери в услуги, които държавата припознава “Важно е да се каже, че неправителствените организации не съществуват, за да управляват социални услуги. Причината и поводът да управляват социални услуги най-често е поради това, че те са стартирали някакви иновативни практики в определени области на социалното обгрижване и в резултат на техния опит те стават доставчици на тази услуга, когато тя се регламентира официално“, казва Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт във фондаця “Асоциация Анимус“, която е пионер в услугите за жени и деца – жертви на насилие. Тя дава пример, че “Анимус“ стартира кризисния център за жени-жертви на домашно насилие и техните деца през 1999 година – четири години преди приемането на Закона за социалното подпомагане, в който понастоящем е уредено делегирането на социални услуги от общините към външни доставчици. В момента 75% от социалните услуги в държавата се предоставят от общини и 25% от други доставчици, които са или неправителствени организации или частни фирми. Държавата субсидира общините, а общините решават дали да отдадат с конкурс социалната услуга на външен доставчик. Когато това се случва е обикновено защото услугата вече е била развита от неправителствена организация, която има ноу-хау, опит и материална база в резултат на друг проект и за общината е по-изгодно да отдаде дейността, отколкото да инвестира в нейното създаване от нулата. Естествено общината има правото да смени доставчика, ако не е доволна или да са си прибере дейността да я извършва сама. Друг пример за социална услуга, възникнала преди въобще общината да се сети да я предоставя, е дейността на фондация “Светът на Мария“.Тя възниква през 2013 година, създадена от семейството на една млада жена с интелектуално затруднение – Мария, което именно поради това, че не може да намери подходяща услуга за нея, решава да създаде един модел на социална услуга, който съчетава дневна грижа с трудови дейности. Днес вече фондацията е доставчик на социални услуги по договор със Столична община. “В този смисъл нашата социална услуга е иновативна и вече 5 години продължава да бъде единствената подобна услуга в страната“, казва Миряна Сирийски, програмен директор във фондация “Светът на Мария”. Дневният център е с капацитет 30 души, но в момента се посещава от 38 души, като списъкът на чакащите е повече от 20 души. “Ние съумяваме всяка година да обхванем още поне двама или трима човека, защото пък междувременно успяваме да помогнем на други да излязат от услугата и да намерят сами трайна заетост и да се чувстват напълно самостоятелни. Имаме вече двама души, които са напуснали услугата поради достигната самостоятелност и 10 души, които работят, ние ги подкрепяме и те получават възнаграждение за труда си, т.нар. подкрепена заетост“, разказва Сирийски. Програмите на дневния център се реализират в четири ателиета – “Кухня“, “Битови дейности“, което отговаря за цялостното почистване на дневния център и две арт ателиета – за сувенири и сапуни. Към фондацията функционира и социално предприятие за кетъринг “Бон апети към “Светът на Мария“, в което работят 5 младежа с интелектуални затруднения. Услуги с добавена стойност Практиката дотук сочи, че с общи усилия държавата през общините и неправителственият сектор успяват да осигурят много по-качествени и модерни социални услуги, отколкото когато те се развиват само от общините. Една от причините е, че НПО привличат допълнително финансиране през дарения и допълнителни проекти над държавния стандарт за издръжка и това позволява развиване на по-качествени услуги – с повече социални работници, по-добри битови условия, повече индивидуална грижа. От друга страна неправителствените организации често възникват за попълване на дефицити в нуждите на конкретна група хора от техни близки. И те са реално заинтересовани промяната към по-добро в конкретната сфера да се случва, затова и продуктът който създават е много по-ориентиран към индивидуалните потребности на човека, отколкото държавните и общински услуги. Инвестицията в хора, на която държавата е длъжник Днес, когато грешките на държавата в деинституционализацията и развитието на социални услуги отново са актуална тема, фондация “Сийдър“ дава добрият пример за това как с обединени ресурси се постигат по-добри резултати. Вече почти 10 години фондация “Сийдър“ управлява общо 9 социални услуги в Кюстендил и Казанлък. Осем от тези услуги са центрове за настаняване от семеен тип или това са центрове с 24-часова грижа, предимно за деца и младежи с тежки интелектуални увреждания, изведени от държавните домове. Един от центровете е за деца в тийнейджърска възраст, които нямат увреждания, но са преживели редица изоставяния в детството, минали са през различни форми на грижа и носят доста тежък багаж. Деветата социална услуга е център за социална интеграция и рехабилитация, където се работи с млади хора с интелектуални увреждания над 18 години и с техните семейства. “В 24-часовите центрове се грижим за 70 деца и младежи, а в центъра за социална интеграция и рехабилитация за 30 младежи и техните семейства, т.е. общо 100 души. Общо в двата града работят 94 служители на фондацията, като по-голямата част от тях са заети в центровете от семеен тип, където е 24 часова грижата и съответно работата е на смени и това предполага по-голям екип, за да може същевременно да се обърне по-голямо внимание на всяко дете“, разказва Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация “Сийдър” . Водени от разбирането, че грижата се предоставя от хората, най-съществената инвестиция на фондацията е именно в хората. Нещо, което държавата за всички тези години така и не е осъзнала, доказателство за което са продължаващите протести на социални работници за по-достойни заплати при всяко приемане на бюджета. В момента социалните работници са със заплати около минималната или малко над нея, а полагат изключително натоварващ труд. Затова във фондация “Сийдър“ инвестират допълнително привлечени средства за повече и по-добре платени кадри, както и за тяхната квалификация и задържане. “За да имаме достатъчно на брой терапевти, социални работници и други професионалисти, които да работят с децата и младежите и също така да инвестираме в техните обучения и подкрепа, тъй като работата е изключително специфична и може да бъде много емоционално натоварваща“, казва Димитрова. Тя посочва, че хора се намират трудно, а в последните години проблемът е още по-голям, тъй като има текучество от социалната сфера към образователната, където заплатите бяха повишени. “Ние си дофинансираме значително социалните услуги, което ни позволява да имаме 25 служители повече отколкото държавата ни дава като средства, да им осигурим малко по-високо възнаграждение, както и допълнителни стимули - обучение, консултации с психолог, тиймбилдинги“, разказва тя. Услуги, ориентирани към индивидуални потребности С допълнителното финансиране от фондация “Сийдър“ успяват да осигурят и транспорт за децата и младежите с тежки увреждания, за да посещават училище и изобщо да напускат центъра. Отделно има програма за набиране на средства, която позволява да се отговаря на индивидуалните нужди на децата – дрехи избрани специално от тях и за тях и др. В центровете насърчават деца с изключително тежки увреждания да правят на пръв поглед елементарен избор като това какво да облекат или какъв цвят да е стаята им, но реално в държавните домове не са го имали и поради това са неспособни да го правят. Повече за другото лице на деинституционализацията и дейността на фондация “Сийдър“ ще можете да научите в следващ материал по темата. “Светът на Мария“ също дава пример как с обединени усилия през делегираните от държавата дейности и привлечените от НПО средства може да се осигури много по-качествена и оринтирана към отделния индивид услуга. “Доставчиците привличат смесено финансиране и това е общественият интерес – да се привлича допълнителен ресурс, който да се влага в полза на хората“, казва Миряна Сирийски. “От една страна ние не можем да съществуваме без държавния бюджет и смятаме, че е напълно нормално държавата да плаща за услугите, които са в интерес на най-уязвимите. Това, което ние правим в допълнение е, че привличаме максималния възможен обем ресурси, които допълват това финансиране. Тази година имаме 54 доброволеца, ангажирали се с различни дейности към дневния център. Кандидатстваме по различни програми и развиваме много дейности за културно приобщаване на хората с интелектуални затруднения. Имаме една изключително успешна партньорска програма, подкрепена от Столична община с най-големите кино фестивали – “Сине Либри“, “Киномания“ и София филм фест. Те ни партнират в това да направим достъпно киното за хората с интелектуални затруднения през един адаптирани прожекции“, разказва Сирийски. Тежките и трудни услуги са нежелани от общините Внушенията на противниците на новия закон, че едва ли не НПО ще получат някакви крайно апетитни дейности, които трябва и е хубаво да останат в общините изцяло се опровергава от живия живот. Пример за това е недостатъчният брой кризисни центрове за жени с деца, пострадали от домашно насилие. В момента в 9 областни града има 10 кризисни центъра за жени с деца, жертви на домашно насилие, като в Русе са 2. В останалите областни градове няма и това поражда редица проблеми, още повече предвид почти невъзможното прехвърляне на нуждаещи се от една област в друга. “Кризисни центрове се разкриват само по решение на кмета на общината. Кризисният център е трудна услуга. Той освен, че иска социална работа, иска психологическа работа, иска юридическа подкрепа и отгоре на всичко иска трудова заетост за настанените и поради това той става изключително трудна за изпълнение услуга. Като имате предвид, че има насилници, които искат да влязат в кризисния център, палят се пред него, искат да отвлекат детето и всичко останало, което е вече въпрос на сигурността. Затова кризисният център се превръща в непривлекателна услуга“, обяснява Катя Кръстанова от “Анимус“. Доказателство за непривлекателността на тази услуга е и факта, че всички кризисни центрове за пострадали от насилие жени с деца се управляват от НПО с изключение на Пловдив и Плевен. Повече за особеностите на услугата, които я правят непривлекателна, ще можете да прочетете в следващ материал по темата. Тезата, че социалните услуги като цяло са непривлекателни споделя и Миряна Сирийски. “Социалните услуги са лошо платени, финансовият стандарт е нисък, искат много и тежка работа с трудни и уязвими групи. Те не предполагат интерес от хора, които просто искат да източат едни пари. Аз не мога да кажа дали няма такива, напълно е възможно да има, но те не са масовия случай. И естествено ако ги видим, трябва всички да реагираме. Всяка нередност трябва да бъде изобличавана“, казва Сирийски. Тя обаче дава пример, че новият Закон за социалните услуги дава много сериозни защити срещу злоупотреби и по-добър контрол над качеството и реално е много по-строг към доставчиците. Още за дейността на “Светът на Мария“ и как ЗСУ ще позволи да се обогатят услугите за хора с интелектуални затруднения ще можете да прочетете в следващ материал по темата.  

Прочети цялата публикация