Mediapool.bg | 21.01.2020 14:30:36 | 146

България няма да връща парите на ЕС за "Струма"


България няма да връща одобрените до момента около 1.3 милиарда лева за строителството на магистрала "Струма", независимо дали ще построи или не пътя през Кресненското дефиле. Това казаха в отговор на въпрос на Mediapool от представителството на Европейската комисия у нас. Под въпрос са единствено европейските средства за изграждането на пътя през пролома, ако страната ни не успее да ги аргументира, уточниха от ЕК. България се опита да защити пред ЕК магистрален вариант за полуизточен обход - изнасяне на едната посока на движението на изток от дефилето и ползването на сега съществуващия път през Кресна. Брюксел отправи множество препоръки, на които българските власти не дадоха адекватни отговори, а решиха да изтеглят апликационната форма за финансиране за 267 млн. евро на лот 3.2 от магистрала "Струма" на 15 януари.  По този повод коалицията "Да спасим Кресненското дефиле" на пресконференция във вторник представи мерки, които смята, че трябва да бъдат предприети, за да не бъдат загубени тези средства. Според екокоалицията построяване на магистрала "Струма" извън Кресненския пролом е най-добрият вариант за пътуващите, местния бизнес и хората от Кресна. Това може да стане с изцяло източен обход през дефилето или тунелно преминаване, за да се изпълнят препоръките на Европейската комисия, смята природозащитната коалиция. Тя предлага план за действие, който предвижда прекратяване на сегашните търгове за строителство, преработка на екодоклада с избор на новото трасе, нови обществени поръчки и изготвяне на одит за пътна безопасност. ЕК: България няма да връща отпуснатите до момента 1.3 млрд. лв. Дори страната ни да не успее да защити нова апликационна форма за магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, няма да връща вече одобрените пари от ЕК за другите участъци от магистралата. Това казаха от представителството на Европейската комисия в София пред Mediapool. Това е така, защото тези средства са отпуснати за други апликационни форми, които нямат нищо общо с тази за пътя през Кресна, обясниха оттам. През този програмен период (2014-2020) ЕК одобри парите за изграждането на магистрала "Струма" в участъка между Благоевград и Крупник (лот 3.1 – в строеж) заедно с тунел "Железница" (в строеж) и участъка между Кресна и Сандански (лот 3.3 - изпълнен). Общата стойност на тези проекти е 742.5 млн. лв., от които безвъзмездната европейска помощ е 736.7 млн. лв., сочи справка в ИСУН. Няма данни каква част от тях са възстановени от ЕК. През миналия програмен период (2007-2013) ЕК отпусна безвъзмездна помощ в размер на 538 млн. лв. за изграждането на три участъка, които са усвоени и разплатени от Брюксел, сочат данните в ИСУН. Брюксел иска спазване на евроизискванията за магистралата през дефилето За участъка през Креснеското дефиле Брюксел настоява за пълно спазване на юридическите, техническите и екологичните изисквания на европейското законодателство. В последното си писмо с препоръки до българските власти от 15 октомври 2019 г. ЕК изрази опасения относно изпълнението на изискванията по директивите за птиците, за местообитанията и за Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС). Поискани бяха и обяснения по финансовите аспекти на проекта, заради разминавания в сметките. Липсва и одит на пътна безопасност на предложения вариант, което е задължително по европейското законодателство. "Още през октомври 2019 Европейската комисия ясно каза, че издадената екооценка от 2017 г. нарушава европейски директиви. Решението е отстраняване на пороците и нова процедура за ревизия на избраната алтернатива", казва Даниел Попов от коалиция "Да спасим Кресненското дефиле" на пресконференция във вторник. Коментарът на ЕК беше, че "избраният вариант за инвестиция (наречен G10-50) не е достатъчно обоснован поради недостатъци в анализа на околната среда, но и поради съображения за прогноза на трафика", припомниха от екокоалицията. Екокоалицията предлага план за действие Условието на ЕК, за да получи еврофинансиране лот 3.2, е магистралата да минава изцяло извън Кресненския пролом, като за това има решение от 2013 г., обявиха от сдружение "За Земята". От там допълниха, че двата варианта са или тунел през дефилето или изцяло източен обход, а не полуобход. За да не се загубят европарите за този участък, от екокоалицията предлагат план за действие. Първо трябва да се спрат поръчките за избор на строители, каза Петко Ковачев. Към момента има избран само един изпълнител, с който все още не е сключен договор. По втората поръчка от юни 2019 г. няма движение след отварянето на офертите, показва регистърът на обществените поръчки. Към момента АПИ не са казали какво ще се случи с обявените търгове, като по този начин държат в неизвестност и строителните компании, които са платили високи гаранции за участие в търговете. Следващата стъпка е да се направи подробен устройствен план на пълен източен вариант или тунел, в зависимост от това кое трасе страната ни избере. Тези два варианта са предвидени в решението по ОВОС от 2008 г. и така ще се изпълни Директивата за безопасност на трансевропейските магистрали. Ако се избере пълен източен обход, трябва да се заобиколят земеделските земи, където са лозята на хората в южната част на трасето. Това ще увеличи магистралата с около 2 км. Вляво е вариантът на еколозите, вдясно - този на АПИ След това трябва да се обявят нови търгове за избор на изпълнители. Успоредно с тях трябва да се направи преработка на доклада по ОВОС (частта за оценка на съвместимостта с НАТУРА 2000), обществено обсъждане и ново решение по ОВОС. По този начин ще се изпълни изискването на Директивата за местообитанията. Освен това трябва да се направи и одит за пътна безопасност на сега съществуващия път. След като е готов да се предприемат мерки за намаляване на катастрофите и смъртността на животните, като изграждане на средна линия срещу изпреварване, ограничение на скоростта до 60 км/ч, трафик камери, надлези и подлези и т.н. Всичко това е изпълнимо до края на 2020 г., когато пътната агенция обещава да внесе ревизираната апликационна форма, смятат от "Да спасим Кресненското дефиле". Според екокоалицията предложените от АПИ мерки не изпълняват препоръките на ЕК. От прессъобщението до медиите на АПИ, след оттеглянето на апликационната форма, става ясно, че България няма намерение да променя трасето, а само да изпълни "смекчаващи мерки" по сега съществуващия път, като изграждане на водостоци и монтиране мрежа например. Според Петко Ковачев това са палиативни мерки, които няма да дадат търсения ефект. Дори България да се откаже от европейското финансиране за този участък и да го изгради с пари от бюджета, ще последва наказателна процедура срещу страната ни, заради нарушаване на европейски директиви, предупреди той. Колегата му Андрей Ковачев припомни, че дефилето е дом на много птици и местообитания. Все едно да прекарат магистрала през кухнята и спалнята у дома ви, представи образно проблема той. От екоорганизацията коментираха и цената на полуизточния вариант, който беше предпочетен от АПИ заради ниската цена. Според данните от апликационната форма, подадена към ЕК през август 2019, дългият тунел е оценен на 743 млн. евро, изцяло източния обход на 603 млн. евро, а полуизточния - на 415 млн. евро. След обществени поръчки обаче цената на полуизточния обход нарасна на над 600 млн. евро, т.е. стана като пълен източен обход, коментира Петко Ковачев. Това показва колко са верни сметките на АПИ в анализа "Разходи/Ползи", допълни той. ЕК също имаше допълнителни въпроси по този анализ. От коалиция "Да спасим Кресненското дефиле" обявиха, че остават отворени за дискусия и консултация с властите. В коалицията влизат сдружение за дива природа "Балкани", екологично сдружение "За Земята", Българско дружество за защита на птиците, Институт за зелена политика, "Училище за природа" в село Влахи, CEE Bankwatch Network, Friends of the Earth Europe.

Прочети цялата публикация