Mediapool.bg | 22.01.2020 14:02:29 | 141

75 години оцелели от Холокоста се мъчат да възстановят собствеността си в Полша


Осемдесет и пет годишната Леа Еврон има само откъслечни спомени за кожарската фабрика и триетажната жилищна сграда, притежавана преди Втората световна война от нейното семейство в Живец, малък град в Южна Полша. Онова, което помни ясно, е завръщането й там след войната, когато повечето от роднините й са били убити в Холокоста. Една местна жена казала на нея и на майка й: "Хитлер обеща да премахне всички евреи, а ето че те се връщат у дома", разказва Еврон в нюйоркския си апартамент. На нея и майка й било казано, че могат да се настанят в сградата, но в слугинските помещения. Скоро след това те заминали за Израел. Еврон е само една от хилядите евреи, чиито семейни имоти са били конфискувани от нацистките окупатори на Полша и после задържани от следвоенните комунистически управници. Дом на една от най-големите еврейски общности преди войната, Полша е единствената страна от ЕС, която не е узаконила реституция на собствеността. За да бъдат нещата още по-сложни, казват евреи, в много случаи документите, доказващи собствеността на имотите, са били унищожени през Холокоста. Сега, когато наближава 27 януари - 75-годишнината от освобождаването на нацисткия лагер на смъртта "Аушвиц", - те казват, че е време Полша да облекчи процедурата. "Оцелелите от Холокоста не трябва да страдат сега. Те умират без правосъдие в Полша", казва 88-годишният Йехуда Евро, съпругът на Леа. Управляващата в Полша партия "Право и справедливост", подкрепяна от крайнодесни групи, отхвърля исканията за по-ясни правила за реституцията въпреки натиска от Съединените щати. "Нещо, което по начало трябва да бъде нравствен въпрос - имах кон, нацистите го откраднаха, съветите го откраднаха, трябва да си го получа обратно, - сега бе превърнато в политически въпрос", казва главният равин на Полша Майкъл Шудрих по повод коментарите на крайнодесните групи. Изгубена собственост Полша се бори с този въпрос от падането на комунизма през 1989 г., като мнозина твърдят, че държавата просто не може да си позволи да обезщети всички, загубили имоти. Не бе прието ново законодателство и евреите се оплакват, че съдилищата и администрациите вземат решения, които често произтичат от комунистически закони. Семейство Еврон завеждат първото си съдебно дело през 1992 г., насърчено от обещанията на политици като бившия президент Лех Валенса, че реституцията ще бъде приета бързо. Двамата искат да си върнат имотите от правителството, което е поело собствеността през комунизма. През 90-те години властите продават на частно лице притежаваната някога от тях жилищна сграда, въпреки предложенията на Евронови да я купят. Новият собственик я превръща в търговски център, което усложнява допълнително нещата. Обжалванията на новия собственик удължават процеса още повече. И въпреки, че много съдилища са отсъдили в полза на Евронови преди близо три десетилетия, те не са получили нищо. И вероятно са похарчили за дела повече пари, отколкото струват самите активи. "Мога да ви покажа пълен шкаф с кореспонденция и документи, свързани с този въпрос, и за съжаление всичко е наникъде", казва Еврон. Обществено мнение Юристи казват, че за оцелелите от Холокоста става все по-трудно да получат реституция, защото властите отказват да опростят правилата, а съдилищата стават все по-скептични. Общественото мнение също се е променило. Скоро след падането на комунизма мнозина поляци бяха съгласни, че имотите, взети от нацистите и после от комунистите, трябва да бъдат върнати на законните им собственици. Сега обаче мнозина смятат, че не е справедливо да се очаква правителството да възмезди всички. Историята също играе роля. Комунистическите власти възхваляваха поведението на поляците през войната, но проучвания след 1989 г. показаха, че докато хиляди са рискували живота си, за да помогнат на евреи, хиляди са участвали в Холокоста. Мнозина поляци отказват да приемат това, а правителството отхвърля всички твърдения за лошо поведение през войната, като казва, че Западът не оценява храбростта на Полша срещу нацистите. През юни полският президент Анджей Дуда каза пред Ройтерс, че антисемитските и антиполските чувства са сравними. Според него нацистите "унищожиха евреите като народност, но те унищожиха и нас като народност". Проучване на общественото мнение от миналата година показа, че повече поляци се обявяват против реституцията, отколкото за нея. Това кара някои съдилища и администратори да са по-сдържани относно реституцията, казват юристи. Роберт Виницки, лидер на крайнодясната полска коалиция "Конфедерация", казва, че законите на САЩ, предназначени да се упражни натиск за реституция, са дело на еврейски групи, целящи "да извлекат големи суми пари, които не им се полагат". Междувременно юристи призовават за приемането на закон, който да ускори реституцията за застаряващите оцелели от Холокоста. Леа Еврон има своите съмнения. "Не искам да се надявам, защото не вярвам, че те ще върнат нещо". По БТА

Прочети цялата публикация