Mediapool.bg | 11.02.2020 10:50:49 | 92

АНТАРКТИДА - не на цената на един билет (ГАЛЕРИЯ)


Последен ден на базата "Св.Климент Охридски" – най-вероятно. Защото на АНТАРКТИДА никога не се казва "тръгвам в толкова и толкова часа". Можеш да тръгнеш, а може и да не тръгнеш. Дори контактите на професор Пимпирев, които осигуряват и логистично всяка експедиция, не могат да променят климата. А тук всеки ден е различен. Вчера лятото се върна, макар и само за ден. 27 градуса на слънце, жалко че нямахме шезлонги. Неделята е почивен ден, но геолозите и биолозите го използват за работа на терен, защото такива слънчеви и спокойни дни са рядкост. След съботното ГАЛПОН (на испански означава временна тенекиена постройка) парти на брега, за някои продължило до разсъмване, д-р Стефан Велев тръгва в 10 сутринта с испанските полярници на съвместна операция за опознаване на острова. Минават 120 км - с моторни шейни, със ски и пеша. Връща се в 9 вечерта, хапнал е един испански сандвич, скапан от умора, не му личи обаче. Доволен от свършеното и напълно възстановен от ГАЛПОН партито. Изпитан метод – вместо да спиш, мини 120 км. Същото опознавателно пътуване по острова прави предишния ден командирът на базата Йордан Тодоров. Тези съвместни операции с испанските полярници (големи приятели) са много важни, а могат да бъдат и животоспасяващи, защото на АНТАРКТИДА всичко е възможно и изненадващо. До испанската база "Хуан Карлос", която се намира близо до ледника ДЖОНСЪН, може да се стигне само по вода. Така стигаме и ние, два дни по-рано, с два ЗОДИАКА, облечени във ВИКИНГИТЕ. Е, това е най трудната операция. Костюмът който тежи около 10 кг, е абсолютно задължителен, щом си на вода. Как ме обличаха и събличаха и как ме товареха и разтоварваха от ЗОДИАКА е друг разговор. Страхотни хора открих тук, за много неща нямаше да се справя без тях. На испанската база ни посрещат сърдечно. Като че ли няма място на АНТАРКТИДА, където Христо Пимпирев да не е познат и действително обичан, казвам го без капка куртоазия. Концертът, който изнасят Теодосий и Христо, пълни залата. Свирят три от антарктическите си композиции, импровизации на фламенко и хоро. Впрочем, това е първият български концерт на този най-студен континент. Новата испанска база прилича на космически кораб, архитектурата й се вписва в средата, харесва ми. Но вашата е по уютна, прилича повече на дом, ми казва командирът на базата Жоан. Обратно сме в къщи привечер, ЗОДИАКът подскача по вълните, голямо удоволствие. А то продължава и на другия ден. Слънцето е отворило още повече цепнатините на ледника, на места е като бродиран. Тръгвам по него до КРУМОВ КАМЪК и малко нагоре, след червеното знаменце разходките са забранени. Мисля си, че съм сама в бялата пустош, но забелязвам четири движещи се точици в далечината... И така днес след около 10 часа най вероятно тръгваме с испанския ЕСПЕРИДЕС, който трябва да докара продукти на базата, а нас да откара до КИНГ ДЖОРДЖ. Оттам със самолет до ПУНТА АРЕНАС, около 5 часа с автобус до РИО ГАЖЕГОС, главният град на чилийска Патагония, ще спим една нощ, летим до БУЕНОС АЙРЕС, през РИМ за София. Какво остава зад нас? Една скромна, уютна база. Е, може да се желае още по уреждане на бита, всички сега се надяват на по-добри условия в новата лаборатория, по която се работи усилено. Остават биологът доц.Иван Пандурски, под чието ръководство местихме лишеи, за да не пострадат от строежа, д-р Тихомир Стефанов, който улови голямата нототения (около 1700 грама, досега такава не е хващана тук, на ЛИВИНГСТЪН), също Ралица Зидарова, която е за 7 път в Антарктика. Освен че изследва биоразнообразието, тя и чудесно меси хляб. По-конкретно, изучава как промените на климата, например топенето на ледовете, влияят върху кремъчни водорасли. Опитвам се на разбираем език да разкажа за трудоемката им научна работа. Всеки със заниманията си, Иглика Трифонова проведе 21 интервюта с всички нас, прави социологическо проучване за група в критични ситуации. Д- р Ралица Събева, д-р Стефан Велев и логистикът Николай Николов пък заминават на палатков лагер на Бърнард Пойнт. По проект на Ралица те ще са първите българи, които ще работят по орудяването там. Трудно е да се прецени за колко точно дни, казва Стефан, мястото е трудно за достигане, а и всичко пак зависи от времето. И така до началото на март, когато базата трябва да се зазими, отпадъците да се почистят с контролирано изгаряне в инсинератора (нищо не се гори външно), а по големите да се натоварят на специални кораби от Чили или Аржентина... Базата трябва да е готова за 29-тата българска експедиция... Дали този репортаж ще има продължение не мога да кажа, на АНТАРКТИДА всичко е изненада. Но тя не може да бъде опозната на цената на един билет, колкото и скъп да е той или да е от луксозен кораб. Подарих си едно чудесно пътуване и изживяване, благодарна съм на ПРОФЕСОРА, че ми даде възможност да я усетя, така както аз си знам. И да не забравя, стига само обещания за научно-изследователски кораб, дадени пред микрофони и журналисти... за престиж. Следващата експедиция трябва да плава на свой собствен ход... КРАЙ. Макар че - знае ли човек...

Прочети цялата публикация