Евролидерите разпределят 1 трилион евро за следващите 7 години

Държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от Европейския съюз се събират извънредно днес в Брюксел, за да обсъдят предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за общия бюджет за периода 2021-2027 г. На 14 февруари Мишел предложи компромисен вариант, съобразен с исканията на западните и източните страни членки, както и с предложенията на Европейския парламент. На срещата на върха България ще бъде представена от премиерът Бойко Борисов. Старната ни няма да отстъпи пред намаляването на парите по политиките на сближаване и селскостопанската. В сряда Министерският съвет одобри българската позиция за извънредното заседание на Европейския съвет. "По кохезионната политика страната ни настоява за допълнителна целенасочена подкрепа за най-слабо развитите български региони (на фона на исканото от Мишел намаляване на разходите - бел.ред.). По общата селскостопанска политика приоритет продължава да бъде постигането на максимално високо равнище на външна конвергенция на преките плащания", се казва в съобщението на правителствената информационна служба. Преодоляването на бюджетния недостиг Намирането на баланса в интересите между донорите и получателите ще бъде трудна битка, която според анализатори най-вероятно няма да приключи с решение в петък. Оттеглянето на Великобритания от ЕС води до минус 75 милиарда евро за периода 2021 - 2027 г. В същото време нейното наследството от специални намаления на бюджета ще продължи. Страни като Дания, Германия, Холандия, Австрия и Швеция искат намаляване на годишния си принос в общия бюджет. За това Мишел в предложението си предлага компромисен вариант за постепенно намаляване на вноските от тези страни през следващите седем години. С колко трябва да бъде договорено на срещата на върха в четвъртък и петък от държавните лидери. Индикациите са, че някои правителства ще се борят за отстъпки на значителни суми и постоянна система от корекции. Председателят на Съвета предложи още бюджетният недостиг да бъде преодолян с въвеждането на нови данъци за европейските граждани, като така се съобрази с исканията на евродепутатите Мишел предлага още заедно с това всяка държава да внася в европейския бюджет 1.074% от брутния си национален доход. Европарламентът обаче настоява вноската да бъде 1.3 на сто, а Еврокомисията - 1.1 на сто. И при трите варианта става дума за повече от един трилион евро за следващите седем години. "Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения", каза Шарл Мишел в обръщение преди срещата на върха. Според Европейската комисия предложението на Мишел е "добра отправна точка". Според Европейския парламент предложението е "незадоволително", "разочароващо" и "неприемливо". Обвързването на върховенството на закона с еврофинансирането В края на миналата година ЕП настоя за повече проверки за правилното изразходване на общите средства. Еврокомисията предложи да изготвя годишни доклади за състоянието на законността във всички държави от ЕС и обвърза получаването на евросредства със спазването на върховенството на закона. Сдържаност към това предложението на ЕК изразиха открито Полша и Унгария, като Будапеща оспори разбирането на понятието "върховенство на закона". В отговор зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс поясни, че смисълът на върховенството на закона е разделение на властите, политическа независимост на съдиите при постановяването на решенията, свободни медии, възможност журналистите да работят без заплаха за живота си и без политическа цензура, свобода за гражданските организации и за висшето образование. Сега Мишел предложи компормисен вариант, който предвижда спирането на еврофондовете при неспазването на върховенството на закона да се взима с две трети от гласовете. На практика това означава, че това ограничение трудно ще влезе в действие, съдейки от досегашния опит. Разделителните линии Другите разделителни линии между богатите държави, които са донорите на европейския бюджет и тези, които получават повече, отколкото внасят, са свързани със зеления пакт, технологичните промени, новите приоритети свързани с миграцията и отбраната. Конфликтните точки заплашват страните-членки за първи път в историята си да изпаднат в тежка ситуация, при която от 1 януари да няма общ бюджет, следователно да спрат евросредствата, коментира близък до преговорите източник от Брюксел. Шарл Мишел предлага увеличение на разходите за цифровизация, сигурност и отбрана, за опазване на границите и за европейските чиновници. Но предлага ограничаване на средствата за сближаване и за земеделие, особено за развитието на селата и за преките плащания за фермерите, както и на предприсъединителните фондове. В обръщението си преди срещата Мишел каза, че е работил много в последните седмици, за да намери пресечна точка в становищата на отделните държави от ЕС.    

Прочети цялата публикация