Mediapool.bg | 25.02.2020 14:44:02 | 162

Иновативни техники навлизат в редица области на медицината у нас


Иновации от различни области на медицината представиха специалисти на форума “Алманах на иновациите в здравния сектор през 2019 г.“, ортанизиран от в. “Капитал“ с генералното партньорство на фармацевтичната компания “Пфайзер“. Той цели да покаже всички иновативни проекти, които се състезаваха в конкурса в рамките на годишната конференция “Иновации в здравния сектор“ през есента на 2019 г. Иновативен подход при една от най-тежките аномалии в детската урология и ортопедия – естрофия на пикочния мехур, представиха д-р Стоян Пеев от детската урология и проф. д-р Диян Енчев, началник на Клиниката по детска ортопедия и травматология в "Пирогов". Тя засяга 1 на 50 000 новородени, в съотношение момчета към момичета 3 до 6 към едно. Интердисциплинарен екип провежда поетапно оперативно лечение, чиято цел е да се възстанови отвореният по рождение тазов пръстен, да се затвори пикочният мехур и да се постигне възможно най-близък до анатомичния вид на органите. От 2010 г. до 2019 г. в “Пирогов“ са оперирани 11 деца с много добри резултати, без сериозни усложнения. Операциите започват на възраст 2 месеца на детето. “Това е една от най-тежките ортопедични операции, а иновацията се състои в изцяло обновената ортопедична концепция. Оперативната техника е семпла, но сложна заради възрастта на децата“, обясни проф. Диян Енчев. Интердисциплинарен подход при едно от сериозните усложнения в акушерството и гинекологията – плацента превия, представиха проф. д-р Васил Червенков, началник на съдовата хирургия в “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“, и доц. д-р Петър Марков, началник отделение "Обща и онкологична гинекология, тазова хирургия и акушерство", "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда". Става дума за ниско прилежаща плацента, която се среща при една на 300-350 бременни и ще става все по-често явление, каза доц. Марков. При това състояние раждането не може да стане по нормален начин и има висок риск от екстремно кървене. При оперативното раждане се спасява плодът, а благодарение на съвременните технологии оперативното съдово лечение се заменя с ендоваскуларно и се поставят стентове в запушени артерии на жената.  Как се изгражда модерен кардиохирургичен център, в който се прилагат съвременните подходи към най-масовите сърдечни заболявания, изискващи оперативно лечение, разказа д-р Асен Келчев, началник на отделението по кардиохирургия в “Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център“. Привличайки водещи европейски специалисти, екипът на центъра въвежда иновативни миниинвазивни техники в клапната и аортната хирургия. През 2019 г. в болницата са предавали опита си четирима от най-добрите европейски кардиохирургия. Направени са 8 пластики на бикуспидна аортна клапа. Преди ден чрез такъв подход е опериран млад мъж със синдром на Марфан – заболяване, при което има вродени дефекти на съединителната тъкан. Той имал 6.5 см разширение на аортата. “Пациентът се възстановява добре и се надяваме тези дни да се върне при 4-годишните си близнаци“, каза д-р Келчев. Няколко иновативни техники в лечението на урологични заболявания, които се прилагат в Клиниката по урология и андрология в УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ“, представи нейният началник чл. кор. проф. д-р Чавдар Славов. Сред тях са иновациите в реконструктивната урология – по-специално уретропластика с използване на бокална и лингвална лигавица. В ИСУЛ се затваря напълно терапевтичният цикъл при онкоурологичните заболявания – с всички възможности от модерната образна диагностика до медицинската онкология. Иновации в хирургията на ръка при новородени с вродени дефекти представи доц. д-р Маргарита Кътева от УМБАЛ “Софиямед“. Чрез съвременния подход, който съчетава няколко техники, включително високоселективни невротрансфери, се цели постигане на максимална функция на ръката. Терапията започва поетапно след 3-ия месец от раждането. Предстои и въвеждане на нов метод в лечението на детска церебрална парализа. На форума бе представен и опитът в лапароскопската хирургия при ингвинална херния на екипа на доц. Теодор Атанасов, началник на Клиниката по лапароскопска хирургия в УМБАЛ “Софиямед“. От 2016 г. до януари 2020 г. са направени лапароскопски операции на 908 ингвинални хернии, каза д-р Катя Тодорова. По този минимално инвазивен метод се оперират всички едностранни и двустранни хернии в болницата. Интервенцията се прави през един кожен разрез. Първи резултати от иновативно лечение при спинална мускулна атрофия представи проф. д-р Ивайло Търнев, началник на Клиниката по нервни болести и ръководител на Експертния център по наследствени нервни и метаболитни заболявания в УМБАЛ "Александровска". 19 деца за започнали терапия за лечение на спинална мускулна дистрофия с лекарството спинраза, което има “поразителен ефект“, по думите на проф. Търнев. Чрез тази терапия пациенти, които са диагностицирани в стадия преди появата на симптомите, дори и да са носители на първи тип атрофия, не се отличават от двигателно здрави индивиди. Медикаментът почти няма странични ефекти, освен свързаните с лумбалната пункция, допълни проф. Търнев. В света с иновативното лекарство се лекуват 10 000 пациенти, повечето деца. За развитието на програмата "Детско здраве" на “Пирогов“ говори д-р Асен Меджидиев от болницата, председател на Столичната колегия на БЛС. Преди 8 г. тя започва като профилактични прегледи за ортопедични нарушения за деца по време на ваканциите, постепенно се разраства с включване на лекари от всички необходими специалности, с изнесени прегледи в други райони на страната и с включване на болници извън София. Всички лекари участват доброволно, като си плащат транспорта и нощувките, отбеляза д-р Меджидиев. Сега в „Пирогов“ работи център по телемедицина, който осигурява бързи консултации на лекари от участващите болници в страната. Това става в рамките на 3 до 6 минути, уточни д-р Меджидиев.   Иновативно комплексно лечение при синдром на късото черво провеждат в Клиниката по детски болести на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.  От екипа на д-р Иван Янков описаха случай на дете, родено в Кипър, при което е установен дефект на предна коремна стена още преди раждането. Първата коригираща интервенция е проведена на 6-ия час от раждането, впоследствие детето е лекувано и в Гърция. След това в България е проведено първоначално парентерално хранене в комбинация с лекарствена терапия, насочена към регенерация на червото. Този тип терапия дава шанс за възстановяване на червото и собствените възможности на детето да се храни, но не се реимбурсира от здравната каса.   Д-р Николай Недев, началник на Клиниката по лъчелечение и радиохирургия в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост“, разказа за иновативна практика в лечението на карцинома на маточната шийка – брахитерапия вместо операция. “При тумори над 4 см не би трябвало да се правят операции, а да се провежда лъчелечение, макар и практиката в България да е различна“, отбеляза д-р Недев. При брахитерапия се провежда локализирано облъчване с висока доза, а източникът е  иридий 195. Основната причина за рака на маточната шийка са онкогенните щамове на човешкия папилома вирус (HPV), предимно 16 и 18. Всяка година у нас се диагностицират около 1300 жени, а около 350 умират, посочи д-р Недев. „Бъдещето обаче не е нито в гинеколозите, нито в онколозите, за радост. Бъдещето е да защитим момичетата с ваксина срещу вируса, а ако сме истински загрижени, трябва да се ваксинират и момчетата“, допълни той.   Какво означава иновативен комплексен подход в грижите за психичноболни пациенти, стана ясно от презентацията на Гьонюл Хайредин, ръководител на Центъра за психично здраве – Русе. Състои се в комплексни интегрирани грижи в общността плюс рехабилитация и ресоциализация. Центърът разполага с 3 денонощни стационара с капацитет 110 места и един със 115 легла. Структурите са изцяло обновени по европроекти, обслужват около 3000 души годишно. За 5 г. са проведени 11 програми за заетост с обхват 150 пациенти, които работят. Провеждат се 6 работилници по градинарство, шивашки и тапицерски умения, озеленяване и др. „В психичното здраве резултатите идват много бавно, но дойдат ли, са много трайни“, каза Гьонюл Хайредин.  

Прочети цялата публикация