Скандалът с националната статистика се разраства

Бившият омбудсман Мая Манолова е сезирала европейската статистическа служба Евростат заради проблема с разминаващите се с милиарди евро данни за вноса и платежния баланс на страната за 2019 г. В петък БСП алармира от парламентарната трибуна, че в данните за платежния баланс за миналата година се вижда огромен неотчетен внос предимно от петролни продукти в рамките на около 2 млрд. евро, който би довел до намаляване на стойността на растежа за 2019 г. до около 0.8-1% от БВП. От прессъобщение на Българската народна банка също стана ясно, че има рекорден размер на "грешки и пропуски" в данните платежния баланс – 3.3 млрд. евро. "Като преоценим растежа, който декларира правителството "Борисов", от 3.3%, с тези минус 4 млрд., фактически растежът е 0.8-0.9%", изчисли Румен Гечев. Във вторник НСИ, макар и с половин уста, призна за неточностите, като се оправда, че те се дължат на промени в декларирането пред митниците. Грешката в статистическите данни прави много лоша услуга на България точно преди кандидатстването за чакалнята за еврото през юли. Това важи особено заради притесненията в някои от държавите членки на еврозоната, които са против приемането на България във валутния съюз, че "България може да стане втора Гърция". Кризата в еврозоната тръгна, след като публично се разбра, че години наред Гърция умишлено е манипулирала икономическата си статистика. Мая Манолова сезира ЕК и Евростат В сряда Мая Манолова, която сега се изявява като председател на гражданска платформа "Изправи се.БГ", обяви, че е сезирала за проблема европейския комисар по икономиката Паоло Джентилони и генералния директор на Евростат Мариана Коцева. Манолова е поискала Евростат да направи проверка на българския Национален статистически институт (НСИ). "Предлагаме да се извърши проверка на качеството на данните и процесите в Националния статистически институт на Република България. Последната проверка е преди повече от 5 години, но след това качеството се влошава, за да се стигне и до посочения проблем", пише Манолова. Тя посочва, че има нарастващи несигурност и тревога в българското общество, че статистическата информация на НСИ започва да се разминава с високите европейски стандарти. "Регулярните ревизии на данни често променят идеята за икономическото развитие на страната", смята Манолова. Според нея проблем е и ревизията през октомври 2019 г. за БВП през 2018 г. Наред с промените за 2018 г. беше ревизирано и потреблението за първите две тримесечия на 2019 г. в посока сериозно повишение. "Тази ревизия е трудно обяснима и се случва само десетина дни след публикуването на данните за второто тримесечие на 2019 г., което поражда съмнение каква точно нова информация е използвана. Като цяло данните за първите три тримесечия на 2019 г. трудно могат да се обяснят с нормалната икономическа логика", твърди Манолова. Според бившия омбудсман е проблем, че НСИ към днешна дата все още не е публикувал истинските данни, но продължава да използват и разпространяват невярна информация, която е използвана в експресната оценка и е изпратена на БНБ по линия на статистиката на платежния баланс. "Тази невярна информация води до увеличаване на грешките и пропуските в платежния баланс до безпрецедентните 3.34 млрд. евро, както и до рекорден, но заблуждаващ, излишък по текущата сметка в размер на близо 10% от БВП", пише Манолова. Тя изтъква, че именно въпросната статистическа информация е в основата на позитивната оценка на ЕК, която днес обяви, че вади България от списъка на държавите с макроикономически дисбаланси. Шефът на НСИ: Забелязахме проблема в края на януари Междувременно, шефът на НСИ Сергей Цветарски втори ден е в обяснителен режим за проблема. "Убеден съм, че данните не са манипулирани. Те са използвани добросъвестно", каза в своя защита Цветарски пред БНР. По думите му няма грешки, но има закъснение в получаването на част от данните, които след това се обработват и се използват. Цветарски беше категоричен, че върху него не е оказван политически натиск. От думите на Сергей Цветарски стана ясно, че проблемът е бил забелязан в края на януари тази година, когато са обобщени данните за 2019 г. Причината е, че са се появили данни за сериозен по обем и стойност внос на фирми, подадени в допълнителните им декларации. Цветарски изясни, че премиерът и министърът на финансите са били уведомени за ситуацията. "Има за определени борсови стоки два вида декларации - опростена и допълнителна. Опростената е за оперативни, митнически цели. За НСИ е интересна страната, от която идва стоката, и количеството на вноса", уточни Сергей Цветарски и посочи, че практиката с двата вида митнически декларации е въведена от януари 2019 г. Георги Кадиев: НСИ сътвори страшна каша "Г-н Цветарски скри доста от истината. НСИ сътвори страшна каша. Те посяха съмнението, че има нещо нередно със статистиката в България", коментира пред БНР бившият зам.-министър на финансите Георги Кадиев. Според него обяснението, че от март 2019 г. до февруари 2020 г. не са могли да ревизират и да получат допълнителните декларации, е измиване на ръцете. Кадиев обясни, че вносът на "Лукойл" винаги се следи, защото има голямо отражение най-вече върху ДДС и даде пример със ситуацията в момента: "Ако "Лукойл" внася средно 5-6 танкера на месец, НСИ са виждали само един, останалите 4 не са ги забелязвали", каза Кадиев. По думите му в НСИ не работят некомпетентни хора, но няма обяснение защо не са ревизирали аномалията, която е сигурен, че са били забелязали. Кадиев допусна, че има и политически натиск.

Прочети цялата публикация