Mediapool.bg | 05.03.2020 12:44:53 | 186

Руският "подарък" и големият тест за газовата трансформация в България


Думкането на тъпана с намалената цена на руския газ за България, станала факт заради Европейската комисия и рекламирана от премиера Борисов като руски "подарък" за 3 март, засега не среща еднозначни оценки. От една страна договорката се представя като победа за "Булгаргаз" заради очакваното с над 40 процента поевтиняване на суровината от април и промяната на цените със задна дата, което ще осигури на клиентите на доставчика над 150 млн. лв. без ДДС. Други обаче смятат, че "Булгаргаз" не си е свършил добре работата и могъл да договори още по-голямо намаление и за по-дълъг период назад във времето. Постигнатата хибридна руска цена, включваща тарифите на европейските газови борси, е логична стъпка за повече свобода на газовия пазар. Това обаче може да е нож с две остриета. Днес тя е по-ниска от миналото лято заради глобалната конюнктура – слабо търсене, голямо предлагане, включително на евтин втечнен американски газ, който наводни европейските пазари. Като се добавят запасяването на Европа с газ в очакване да спре транзита на руска суровина през Украйна и топлата зима, сегашните цени на европейските борси са около 9 евро за мегаватчас, но без данъци и такси за пренос и достъп. За сравнение "Булгаргаз" ще предложи цената у нас през април да е 26.29 лв./МВтч при досегашна от 44 лв. Както и вече тарифата да се определя всеки месец, а не на тримесечие, за да се следват по-плътно пазарните цени и да се отразяват веднага към клиентите. Напълно възможно е обаче икономическата конюнктура да се промени и газовите цени пак да тръгнат нагоре, което няма как да зарадва крайните потребители. Затова тепърва предстои сериозната работа пред "Булгаргаз", пред държавния газов оператор "Булгартрансгаз", оператора на бъдещата газова връзка с Гърция – "Ай Си Джи Би" и на частните търговци и оператора на газовата борса у нас. Във все още зараждащия се български свободен газов пазар те трябва да постигнат добра симбиоза и баланс, носещ ползи и за бизнеса, и за домакинствата. "Газпром" запазва аванса и "вземи или плащай" Предоговорената цена на руския газ е само част от пъзела. При обявяването на постигнатото споразумение, което ще важи до края на 2022 г., бе засегната само цената и формулата за образуването й. По информация на Mediapool непроменени са останали параметрите за авансовото плащане на газпромовските доставки. Въпреки настояването на "Булгаргаз" да бъде третиран като благонадежден партньор, тъй като никога досега не е закъснявал с уреждането на сметките, и погасяването им да става месец след консумацията, нещата ще продължат по старому. Източници от дружеството твърдят, че тази тема отново ще бъде поставена пред руснаците. Без промяна остават и годишните количества от 2.9 млрд. куб. м, които държавният доставчик ще е длъжен да купува от "Газпром Експорт", както и клаузата "вземи или плащай". Обемите са близки до годишното потребление на страната, а от октомври 2020 г. се очаква при завършване на газовата връзка с Гърция по нея да започнат да влизат 1 млрд. куб. м азерски газ, договорени от България още през 2013 г. Отделно "Булгаргаз" усилено търси втечнен газ. Миналата година бяха внесени 500 млн. куб. м такава суровина и това със сигурност е засилило преговорните позиции на България пред руснаците. Обеми в повече от местното потребление В резултат на цялата операция България ще разполага с по-големи от необходимите й количества газ. Намеренията на "Булгаргаз" са да реализира излишъците на газовата борса, където и без това трябва да пуска част от доставките си. Предвидено е тези количества да растат прогресивно от сегашните 7 процента до 13.5 на сто през 2021 г., 20% през 2022 г., 27.5% през 2023 г. и 35 процента през 2024 г. На газовата борса обаче играят и редица частни търговци и в проведените през февруари търгове бяха достигнати цени със 17 на сто под регулираните. Предстои да се види как ще се отрази и на борсата бъдещото поевтиняване на руския газ. Свалянето на цените със задна дата е много вероятно да остане в компаниите по веригата и да не се усети от потребителите. Шефът на "Булгаргаз" Николай Павлов каза, че ще върне на своите клиенти надвзетите суми, но предстои да се види дали например топлофикациите ще възстановят на абонатите си парите или ще се възползват от тях. На ход за това е Комисията за енергийно и водно регулиране. Извън тези детайли по афишираната договорка с руснаците, тепърва предстои да се очертае пълната картина на газовия пазар и как се вписват в нея проекти като спорното продължение на "Турски поток" у нас и превръщането на страната ни в газов хъб на Балканите. Интерес от големите американски доставчици за договори В края на януари шефовете на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" бяха част от делегацията на енергийния министър Теменужка Петкова при посещението й в САЩ. Те проведоха срещи с преки доставчици на втечнен газ, както и с оператори на терминали за втечняване на газа. По информация на Mediapool разговори са водени с представители на "Шанийр", първия износител на втечнен газ от САЩ, с бързо развиващата се "Телъриън", легендата "ЕксънМобил", както и с оператора на LNG терминали "Семпра". Компаниите са потвърдили интереса си за доставки за България и региона, както и транзит през българска територия. Това обаче няма да се случи много скоро, а планът е да се работи за подписване на десетгодишни договори след 2025 г., обясниха запознати пред Mediapool. Причината американските компании да търсят дългосрочни договори също като конкурента си "Газпром" е в това, че част от тях набират през борсите капитал за реализиране на новите проекти за терминали за втечнен газ. С гарантирано резервиран капацитет финансирането е по-лесно и при по-добри условия. Ако се стигне до преговори за подписване на подобни договори, "Булгаргаз" ще търси ценообразуване по стойностите от основния американски газов хъб "Хенри" и холандския TTF с допустими девиации от 20 процента нагоре и надолу в цените, твърдят експерти пред Mediapool. 1.5 млрд. куб. м за пет години от терминала край Александруполис По-напред във времето изглежда опцията "Булгаргаз" да си осигури доставки от бъдещия терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкото пристанище Александруполис, който се планира да влезе в експлоатация през третото тримесечие на 2022 г. Тоест, към края на изтичането на сегашния договор на България с "Газппром", което също може да даде козове на страната ни. В началото на годината правителството реши, че държавният доставчик ще играе за 300 - 500 млн. куб. м капацитет на това съоръжение за период от три до пет години. Търгът за обвързващите оферти на проектната компания "Газтрейд" бе удължен и новият срок за внасяне на предложенията е 10 март. "Булгаргаз" ще играе за 300 млн. годишно или за общо 1.5 млрд. куб. м за петгодишен период с минимални цени, но при възможност ще търси увеличаване на този капацитет, научи Mediapool. Все още не е подписано и акционерното споразумение за влизане на "Булгартрансгаз" в LNG терминала край Александруполис, макар да е налице принципната договорка с основния акционер в "Газтрейд" – гръцката фамилия Копелузу. Придобиването на 20-процетния български дял се оценява на 30 млн. евро. По данни на Mediapool сключването на окончателната сделка се бави заради уточняване на детайлите, но принос за това имат и преговори, които "Газтрейд" води за включването на пети акционер в проекта. В момента 60 процента държи Копелузу, от които "Булгартрансгаз" се е договорил да купи 20 на сто, а останалите по 20% са на гръцкия мрежови оператор ДЕПА и компанията с танкерна флотилия "ГазЛог". Изчакват се и резултатите от търга за капацитет, който в първата си фаза привлече кандидати за двойно по-големи от възможностите на бъдещото съоръжение обеми. Ползи и за гръцката връзка Купуването на капацитет от този терминал от "Булгаргаз" и участието като собственик на "Булгартрансгаз" очертава нови възможности за развитието и конкурентността на газовата търговия у нас. Въпросните 300 млн. куб. м биха осигурили и по-добра запълняемост на газовата връзка с Гърция, която в момента е осигурила кандидати за малко над половината си капацитет от 3 млрд. куб. м годишно. Тук не бива да се пропуска и хипотетичното увеличаване на азерските газови доставки, каквото неведнъж се е коментирало, но засега нищо не е постигнато. Друг въпрос е как двете държавни компании, а и частните доставчици на природен газ ще ги оползотворят очертаващите се възможности за нареждане на пазара. Българската газова трансформация обаче едва що е преминала отсечката на старта си.

Прочети цялата публикация