OFFNews Култура | 17.03.2020 08:46:57 | 202

Чудна птица е петелът...


Седя на олющения стол от изкуствена кожа в хола на панелката ми в "Младост 4".

Навън грее слънце. Но не е топло.

Има някакви хора. Но те са излезли поради крайна необходимост - има извънредно положение.

По телевизията се говори за апокалипсис. Учителите се опитват да преподават на децата, но голяма част от прехвалените онлайн платформи са рухнали, и учителите могат да разчитат само на вайбър, скайп, фейсбук...

17.03.2020. Мия си ръцете през час, чета новините и все повече съм убеден, че SI4KI 6E OMREM FACKI MAKI, но преди това ще трябва да се лашкаме между новини дали е вредно лекарството ибупрофен или е полезно да пием сутрин половин чаша топла нафта, разредена с накиснато в терпентин годжибери...

17 март е. Пускам си някакви неща на компютъра хаотично - ту "Инори" на Карлхайнц Щокхаузен, ту "De natura sonoris" на Пендерецки (имам билети за Пендерецки, но се опасявам, че ако нещата продължават така, той няма да дойде през май в България).

И докато тъна в тоя апокалиптичен разкош и се чудя как да продължа деня - да си сготвя ли някое ястие с тоалетна хартия или да фламбирам пържолата с дезинфектант, внезапно попадам на едно парче.

Пее го един мой приятел.

Един от моите хора.

Човек, с когото си говорех по няколко часа по телефона и за тези няколко часа не си казвахме по една смислена дума, понеже не ни оставаше време от тежки простотии.

Песента, събрала в себе си толкова мъдрост, че дори не знам как е възможно това.

"чудна птица е петело
вОда пие, а не пика"...

17 март 2020

На този ден през 2007 година авторът на песента, Емил Трифонов-Кембъла, реши да си тръгне от тоя свят.

Точно днес, точно преди 13 години...

17.03.2007

Събота е. Станал съм рано и пия кафе.

През 2007 фейсбук все още не съществуваше. Имаше форуми, в които да изливаме своите хейтърски пориви.
Имаше скайп, имаше ICQ и MIRCA.

Аз не позодирах, но лингвистичните иновации като "zdr", "ko pr" и "asl pls" вече са били в обръщение...

Мисля, че чух новината по телевизията. Новината за кончината на Кембъла ме свари абсолютно негоден да възприема този факт.

Качил се в колата на негов познат. Познатият бил подпийнал. Засилил се и малко след хотел "Плиска" се забил в мантинелата.

Колата станала на кашкавал. Дошли пожарникари, линейки. Опитали се да извадят Кембъла...

Стоях, гледах с тъп и невярващ поглед. Кембъла все още светеше като активен в скайп.

"Ей сега ще ми звънне и ще каже, че това е някакъв майтап" - си мислех.

Не звънна. Никога повече...

"Сексът е нещо прекалено интимно, за да го правиш с друг"

"Мицов, чорбарино ниеден! Искаш ли да направим банда?"...

Емил Трифонов-Кембъла беше българският Хауърд Стърн. Кариерата му като музикант бе някак целенасочено свързана с ъндърграунда - по начин, който никога не би направил от музиката му мейнстрийм.

В началото на 90-те той се превърна в радио и телевизионна звезда.

Не цепеше басма никому. Днес Кембъла би бил постоянен клиент на Темида, ако говореше в медиите нещата, които говореше тогава, през 90-те години на шибания 20-ти век.

Когато през 2006 Кембъла ми се обади с предложение да бъда пианист на бандата му, нямах представа, че това ще е последната група, в която той е фронтмен.

Групата бе съставена от стари кримки - Льошко, Младен Патето, Васко, моя милост и Кембъла.

Имам един запис от репетиция на въпросната банда. Някъде в архивите ми. Записът е култов - за 1 час свирене изпълняваме около 5 песни. Всичко останало са някакви импровизации, колажи, подигравки с популярни песни, бъзици между хората в групата.

Кембъла харесваше не просто една банда да си изсвири паречтата...трябваше да има комедия и между тях, да се говорят различни неща на клетата публика.

Имахме само едно участие. В Южния парк. Спомням си, че малкият тогава Лазар (синът ми) искаше много да излезе на сцената с нас. Той беше на 4 годинки.

Изкарахме го и Кембъла постоянно му подвикваше - "Лазаре, изпи ли си водката бе, келеш"...

С тази група записахме една песен.

"Зеленка". Последният запис на Кембъла...

Посмъртно снимаха клип на песента. В него обаче не участва групата му, а негови приятели от други групи.

И може би така е по-добре...

Режисьор на клипа е настоящият евродепутат Андрей Слабаков...

"Ако умра ил загина, немой да ме гепи СПИН - а"

Междувременно денят все повече набира сили в "Младост 4". По телевизията мастити доктори и специалисти обсъждат нови мерки - никакви струпвания по опашки (демек - хем да не пускат хората в хранителните магазини, хем да няма опашки отвън), никакво струпване на възрастни хора (знам един провинциален православен храм, който завчера привикал всичките си възрастни хористи - около 80-годишни - и ги държал до полунощ, преди да ги разпусне, но няма да кажа кой и къде е).

А бе слушам всичко това и си спомням как Кембъла пееше в една своя песен - "Ако умра ил загина, немой да ме гепи СПИН-а".

Да, това е точно като онази пуберска сентенция, гласяща - "Да смажем проституцията с желязната ръка на онанизма".

Колко интересно - всички тези неща в някакъв момент звучат като тежки простотии. Но точно днес, когато хората не бива да се събират, най-големите порносайтове взеха да пускат безплатно премиум съдържанието си.

Колко ли би се смял Кембъла на това - мастурбирайте за здраве и дълъг живот без вируси...

Впрочем Кембъла не се свенеше да пише своите песни и текстове, вдъхновен от... онова, за което си говорим  непрекъснато, но никога публично.

Той написа песен, посветена на кварталния ексхибиционист:

"Всички тайни пътеки във парка
са направени точно за теб" 

- пееше лирическият герой.

Не знам дали днес подобна песен не попада под обхвата на "забранените теми" в името на толерантността, но тогава, през 90-те, тази песен бе нещо като мъст към отвратителната, скопена и нямаща никакъв смисъл поп музика.

"Сутринта на плажа
се събудих гол,
вятърът нашепва
реч на Хелмут Кол"

Кажете ми, че това не е смешно.

И, за бога - кажете ми защо днес никой не се осмелява да пише по тоя хулигански начин?

Любовната въшка на крайния квартал

Казват, че докато екипите на Бърза помощ и пожарната се опитвали да извадят все още живия Кембъл от катастрофиралата кола на "Цариградско", докторът го попитал: "Момче, как се чувстваш?".

А Кембъла отговорил: "Докторе, много ме боли г**а"...

Не знам дали това е вярно. Но, познавайки го, ми се струва силно вероятно.

Спомням си как Кембъла беше чул песента "Кучето от крайния квартал" на Подуене блус бенд и това го беше вдъхновило да напише още по-хипарска песен - посветена на далеч по-клето създание - любовната въшка.

"Тя става сутрин в 8 часа,
не пие чай, нито кафе
в живота си тя е сама
няма приятели, нито врагове.

Любовната въшка
е тя,
любовната въшка
от крайния квартал."

Знам, че след тази песен част от блус публиката се беше разсърдила на Емил Трифонов-Кембъла, но повече му се бяха разсърдили хора от самата рок сцена. Защото у нас е така - в някакъв момент всички започваме да се възприемаме твърде насериозно. А това е нелепо.

Слушам песента, а по телевизията отново иде апокалипсисът.

Мен ако питате, този апокалипсис отдавна дойде. Сещам се, че Любен Дилов-син скоро беше казал нещо, което ми се струва доста вярно - "Смъртта идва за всички. Важното е да ни намери живи."

Прав е Дилов. Въпросът е дали ние наистина живеем. Защото, когато, не дай си, боже, дойде оная с косата - дали под формата на вирус или под някаква друга форма - ще можем да си тръгнем или с гордо вдигната глава, или с очевидно отегчение - защо не дойде по-рано, и без това бях УМРЯЛ...

13 години по-късно

На днешния ден не искам да пиша биографията на Кембъла.

Нито да ви припомням неговите книги, които той бе кръстил "Нещо за четене" и "Ледоход".

С този текст извършвам помен.

Помен за мой приятел. Човек, с когото можех да си говоря с часове, без да си кажем нищо важно.

С този текст извършвам един свой обред.

Защото днес ни липсват хора като Кембъла.

Или КембълЪТ - както се изписваше той.

До ден-днешен понякога и аз, подобно на него, членувам имена на хора (иначе, както знаете, съм кръгла нула с членуването, правопис ли бе, да го опишеш).

Например наричам Азис с името АзисТ. Струва ми се някак по... как да продължа, без да напиша някаква тежка простотия?

В извънредно положение сме. Дори любовните въшки са рискови и не можем да си го позволим.

Ексхибиционистите си слагат маски, преди да тръгнат тайно из парка.

А вятърът вече не нашепва речи на Хелмут Кол, а на щаба за борба с COVID-19.

На днешния ден Кембъла щеше да навърши 55.

А аз гоня 50-те. Демек - близо съм до рисковите групи на вируса.

Но, вместо да се плаша и да пускам патетично-малоумни статуси в социалните мрежи, слушам песните на Кембъла.

Неполиткоректни, хулигански, хъшлашки, присмехулни...

Точно това ми трябва днес. Да съм хулиган поне за малко.

И да тегля една майна на реалността.

Кембъла казваше, че един купон не е бил добър, ако на следващата сутрин не те е срам да гледаш сътрапезниците си в очите.

Днес толкова много словестни ексхибиционисти и любовни въшки на ръководни позиции не ги е срам да ни гледат в очите, че явно сме имали тежки нощи с тях...

Макар и да не помним, че са ни били сътрапезници.

Да, Кембълче.

Гледай отгоре и се спуквай от смях.

А аз ще продължавам да се чудя каква чудна птица е тоя петел - вода пие, а не пика...

Прочети цялата публикация