БНР | 21.03.2020 09:08:33 | 271

Ричард Кремър: Правилно е да се затворят граници и да се спре движението


Американците станаха толкова политически разединени, че може би се изисква някакво сътресение в обществото, за да си спомним защо всички сме американци, смята президентът на Алианс САЩ Европа

Тази седмица видяхме обратен завой в политиката на американския президент Доналд Тръмп спрямо опасността коронавируса. В края на февруари той я отричаше като конспиративна атака от политическите му опоненти, а при обявяването на пандемията преди 10 дни вече нямаше и помен от съмненията му.

Промяната в отношението стигна дотам, че беше активиран закон за отбраната от времето на Корейската война, който дава право на президентската администрация да контролира частния сектор. А преките плащания на калпак допълва картината за крайно нетипична за гордеещата се с индивидуализма на населението си Америка. В интервю на Тоня Димитрова за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ Ричард Кремър - президент на Алианса САЩ-Европа, коментира съкращенията в САЩ и увеличената безработица за последния месец.

Г-н Кремър, къде ви намирам в този момент, у дома ли сте, имате ли право да излизате?

Работя у дома. Тук във Вашингтон на хората им е разрешено да излизат. В момента се води дебат дали да бъдат затворени баровете и ресторантите, но хората в сферата на услугите продължават да работят, до къщата ми има строителен обект, на който се работи. Все още има движение, но е намалено значително.

При вас мерките са различни от щат в щат, от град в град, как американците се справят с всички тези различни мерки на различните места?

От това, което виждам американците все повече слушат това, което правителството има казва. Миналата седмица все още имаше някак по-леко отношение към всичко това. Говорих с колега в Хюстън, която беше ходела на енергиен форум - всички се здрависвали и са се държали все едно всичко е абсолютно нормално. Обзалагам се, че тази седмица никой в Тексас не се държи така и хората постепенно осъзнават факта, че това е остра криза и че здравеопазването ни може да не издържи, ако не останат у дома и не следват препоръките на правителството.

Имаше обратен завой в мерките на правителството - президент републиканец сега налива държавни пари в обществената система, нещо, което противоречи на идеологията на консервативните политици. Мислехте ли, че подобно нещо може да се случи някога?

Предполагах, че ще има мащабни икономически стимули и то по много прагматични причини. Имах виртуална среща с група приятели онази вечер и двама от тях притежават малък бизнес и те разказваха как е трябвало да съкратят над 100 души само за седмица. Много такива случаи има и данните за безработицата показват, че за последния месец тя се е увеличила с 281 хиляди души.

Има много хора в авиационната индустрия, в енергийната индустрия, в сферата на услугите, които изведнъж няма да получат заплата, а други са уволнени, а все още имат сметки и решението на президента да направи директни плащания към семействата в нужда в този момент не е толкова изненадващо.

Той е фокусиран върху преизбирането си тази година и е готов да направи всичко, за да помогне на хората да преминат през бурята. И огромните икономически стимули не са изненада.


Когато говорим за масови съкращения - кой е най-големият страх на американците - страх за здравето или страх за икономиката?

Зависи от човека и от ситуацията. От това, което виждам тук и от новините в Европа - младите, тези родени през 90-те, та дори и по-малките от тях - те все още излизат, знаят, че са млади и могат да се разболеят, но симптомите им ще са леки. Това не е така за хората от поколението на бума на бебета, които са в средата на 60-те.

Младите хора не се страхуват толкова за здравето си и особено тези в средна възраст, в трудоспособна възраст са особено загрижени за икономиката. Смъртността е достатъчно малка, че хората не се страхуват за себе си, а за икономическия ефект.

Здравеопазването в Съединените щати е крайно зависимо от това дали имаш работа, през договора идват и здравните осигуровки - има ли дебат в този момент за здравната система и колко много хора остават без достъп до грижа? Правителството мисли ли за това сега?

Мисля, че това, което е интересно за администрацията е, че те директно се свързаха с частните фармацевтични вериги като Уолгрийнс и Си Ви Ес, както и с частните фармацевтични компании - търсят тяхното партньорство за борбата срещу разпространението.

Дали нашата уникална здравна система, която зависи от частния сектор за разлика от повечето европейски системи, е ефективна - ще видим. Ще видим дали тази система е достатъчно добра, за да се справи с такова нещо, никога досега не сме изправяли пред подобно бедствие

Видяхме голяма промяна в отношението на Доналд Тръмп към коронавируса - в началото той говореше, че това не е нещо сериозно. А сега има проучване, което показва, че американците в този момент се доверяват много повече на медиите, отколкото на президента и властта?

Това е най-голямото предизвикателство за президента и за всички избираеми лидери и всички демокрации по света.

По отношение на президента Тръмп - мисля, че хората изгубиха голяма част от доверието си към него заради неговото леко отношение, инсинуациите, че медиите преувеличават потенциалната заплаха от вируса.

Проблемът на Тръмп с вируса е, че в този случай няма кого да обвиниш. Може да имаш трудна външна политика със Северна Корея и можеш да обвиниш лидера Ким Чен-ун, може да имаш трудности при построяването на стена по границата с Мексико и можеш да обвиниш Конгреса. Сега президентът не може да обвини никого за вируса. Опитва се да подчертае факта, че това е нещо, което идва отвън и това е така. Терминологията, която използва - чужд вирус, показва, че се опитва да изкара Ковид-19 като нещо, което е внесено в Съединените щати и не може да бъде контролирано. Подобни изказвания в момента са безсмислени, сега е важно да говорим как ефективно да действаме.

По цял свят настъпи паника, и тук, и в Съединените щати хората хукнаха към супермаркетите, за да се презапасяват. Но американците направиха дълги опашки и пред магазините за оръжия. Данните за продажбите са шокиращи от европейска гледна точка - близо 200 процента ръст в продажбите в Северна Каролина и Джорджия. Оръжието ли е символът за американеца за сигурност в подобни времена?

Америка винаги е имала интересна връзка с оръжията заради втората поправка в Конституцията. Това не е изненадващо. От историческа гледна точка това не е нов символ. Америка и американците се гордеят от своята независимост - от факта, че могат да разчитат на себе си. Тази нация е съставена от заселници, които са пристигнали в неизследвани земи и е трябвало да се защитават и да живеят с минимална правителствена защита.

И това е част от нас - част от нашата способност да разчитаме на себе си, а това означава и да се защитаваме сами. Американците са загрижени - независимо дали е ураган или снежна буря, всеки път ние отиваме и купуваме много храна, много вода, много тоалетна хартия. Това е част от инстинкта ни за съхранение. Това го виждаме навсякъде, но в Америка има е още едно измерение, защото тук можем да купуваме свободно оръжия.


Ако погледнем назад във времето при всяка трудност американците се обединяват - Пърл Харбър, 11 септември. Преди кризата с коронавируса страната беше много поляризирана - обединява ли се сега?

Аз съм умерен оптимист, че това е огромно предизвикателство, което е свързано със страдание - хората ще изгубят любими, ще изгубят работа, спестяванията ни за пенсия - под въпрос ще бъде стойността на тези пари.

Но вярвам, че това е възможност да упражним гражданското си самосъзнание, да се ангажираме в общността, да спазваме мерките с мисълта, че това ще предпази и останалите. Това може да ни обедини.

Американците станаха толкова политически разединени, че може би се изисква някакво сътресение в обществото, за да си спомним защо всички сме американци под един флаг и че имаме общи интереси.

Казвате всички сме американци под един флаг - граници се затварят, самолетите не летят, някои смятат, че тези времена показват, че нацията е единственото семейство, което имаме. Това ли е ключът? Или за вируса няма държавна граница и можем да успеем само ако сме заедно всички държави, а не се затваряме навътре към себе си?

Със сигурност съм съгласен, че многостранният подход е уместен в момента - има знаци за такъв от редица международни организации, дори от частния сектор. Например собственикът на „Алибаба“ в Китай - Джак Ма, предложи да изпрати на Съединените щати половин милион маски и огромен брой тестове за коронавирус. Това е пример за един човек, който е готов да помогне на хората, с които го дели цял океан. Подобни знаци са обнадеждаващи.

Но фактът, че точно сега държавите затварят граници - това е напълно приемлива мярка. Това, което виждаме в Иран, макар там новините да са контролирани, но със сигурност това, което научаваме за Северна Италия - тези общества, в които няколко поколения живеят под един покрив, за тях е изключително важно здравеопазването да не бъде сринато от прекалено много случаи и е важно да бъде спряно движението. Ще видим как ще стоят нещата след няколко седмици, но към този момент е правилно да се затворят граници и да се спре движението.

Френският математик Блез Паскал преди 350 години е казал, че всички проблеми на човечеството идват от това, че човек не може да стои сам на тишина в една стая. Това ли е големият ни проблем или пък именно това ни качество ни е накарало да еволюираме и да се развиваме?

Другият цитат, който ми идва наум е „Адът - това са другите хора“. Не знам дали бих се съгласил с тази мисъл на Паскал, защото в края на краищата хората са социални животни, разчитаме един на друг и това е заложено толкова дълбоко в подсъзнанието ни, че много от нас не осъзнават защо се нуждаем от другите хора.

Научаваме повече за себе си, когато взаимодействаме с други хора. Да опознаеш себе си, седейки в една стая е много трудно, защото тогава реалността е само такава, каквато я заложиш в главата си. Така че, не, мисля, че повечето от проблемите на човечеството идват от неспособността ни да слушаме другия, а това изисква взаимодействие, свързаност и честност. Надявам се, че можем да извлечем ползи от усамотяването, но това не е начинът, по който трябва да продължим. По-скоро трябва да използваме възможността да търсим начин да се свържем, отколкото да задълбаем още повече в навика да разчитаме само на себе си и да стоим в изолация.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация