Mediapool.bg | 24.03.2020 13:21:22 | 123

Бизнесът иска 80% компенсации за заплати и съкращения на чиновници


И бизнесът, и синдикатите изразиха във вторник недоволство от начина, по който правителството смята да разпише предоставянето на компенсациите от 60 процента от заплатата, на която са осигурявани работниците в засегнатите сектори от въведените органичителни мерки заради коронавируса. Според тях тази помощ е крайно недостатъчна и няма да помогне с нищо на заплашените от кризата фирми, а те ще бъдат принудени да извършат масови съкращениа Според Българската стопанска камара (БСК) правителството е заложило утежняващи достъпа да помощта условия и те трябва да се променят. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) смята, че държавата трябва да поеме 80 процента от заплатите на запазения персонал, да съкрати сроковете, в които се разплаща с предприятията, и самата тя да реорганизира администрацията си, тъй като кризата е разкрила онлайн възможности, за които не са необходими толкова много чиновници. От КНСБ изчислиха, че от предвидената финансова помощ ще могат да се възползват една 100 хил. работници, което е крайно недостатъчно. Почти половината фирми работят нормално, 12% са спрели работа Според данни от проведена сред над 300 членове на БТТП анкета почти половината от тях – 48 на сто, работят със стандартно на работното място, като поддържат високи хигиенни и санитарни мерки. При 38% от фирмите – наетите работят чрез хоум офис, а 12% от тях посочват, че са преустановили дейност по различни причини – заради обявеното извънредно положение или липсата на поръчки. При около 23% от работодателите служителите или част от тях са в платен отпуск, а при 18% от фирмите – в неплатен, сочи проучването. То показва, че бизнесът се адаптира, търси различни възможности за работа гъвкави форми на заетост, но не навсякъде това е възможно, коментират от БТПП. Има редица компании, които съвместяват всички посочени възможности, служителите им работят на ротационен принцип (на екипи), предвид намаляването на поръчки, невъзможността за доставка на суровини и блокиране на транспорта. Работата с клиенти е ограничена до минимум, а определени компании са пуснали в отпуск най-възрастните си служители. Най-голямото притеснение на бизнеса е трансевропейското придвижване на стоки и суровини. За 96% от компаниите това е изключително важно, за да функционира нормално икономиката. Препоръката е фирмите и държавата да се фокусират върху по-пълноценно използване на услугите на БДЖ. Над 90% от фирмите смятат, че като антикризисна мярка държавата трябва да съкрати сроковете за разплащане с бизнеса, да се издължи незабавно просрочените си задължения към фирмите. Членовете на БТПП смятат, че държавната компенсация за заплатите на работници, които иначе биха били съкратени, трябва да е 80 процента и да има по-голяма яснота как ще могат да се възползват компаниите от нея. Около 92% от компаниите подкрепят и като мярка ускорена оценка и облекчени критерии при кандидатстване за финансиране от европейските фондове. Бизнесът продължава да настоява за връщане на изплащането на първите три дни от болничните за сметка на държавата. Проблеми с наемите и такса смет за неползвани помещения В анкетата личат и проблемите пред бизнеса със заплащането на наемите на помещенията, които използват и в случай, че те нямат приходи или са преустановили дейност през периода на извънредно положение, заплащането на такса битови отпадъци от неработещи ресторанти, хотели и други. В търсене на спасение някои от компаниите планират да се ориентират по-динамично към онлайн търговията, за да използват ситуацията, а други ще поемат загубите, които ще претърпят, за да могат да не съкращават персонала. Има и компании, които посочват, че ако ситуацията с COVID-19 не се подобри, ще се стигне до съкращения. Според проучването на БТПП са преувеличени и химера очакванията, че за едни фирми кризата е предизвикателство, а за други е предимство. Несравними са двете категории, защото едва под 1 % очакват положителен ефект, посочва палатата в съобщението си. "За всички предприемачи има и положителна страна. Всички са започнали да оптимизират разходите си, а това е инвестиция в бъдеще. Доста от тях са разбрали, че могат да се справят с по-малко работници и служители и това също е инвестиция в бъдещето", допълва се в него. Шанс и време за реформа в администрацията "Натискът  върху държавната администрация е сериозен и сега е моментът ръководителите на административните звена  да се фокусират върху безхаберието на служителите (да се освободят тези, които се отнасят така с работата си) и да се осигури бързо обслужване на фирмите и гражданите.", препоръчва още от БТПП и дава пример с огромната крачка напред в развитието в образованието, което бе принудено да мине към онлайн обучение. Председателят на БТПП Цветан Симеонов не се ангажира с оценка за ефекта от мерките за коронавируса върху производствата и търпените от тях щети, но коментира пред Mediapool, че организацията му ежедневно получава писма от компании и браншови организации, които изразяват притеснението си бъдещите перспективи за тях. "Действително голяма част от фирмите не желаят да съкращават своите служители, но ако ситуацията продължи твърде дълго, то това ще се случи. Важното е фирмите, които сега имат изключително нужда от работници, като компаниите в сферата на бързооборотните стоки, санитарно-хигиенните продукти, фармацевтичните компании да привлекат тези служители, за да не остават без работа", смята Симеонов. Правителството да не разчита на майбасите на бизнеса Той посочи, че приема думите на премиера Бойко Борисов, че бизнесмените по-добре да си продадат майбасите, за да платят заплати на работниците, вместо да искат от държавата, като индиректен призив към работодателите да потърсят начин и да допринесат за справянето с кризата. "В този смисъл обаче очакваме и от правителството конкретни и директни мерки за съдействие - така, както е напът да се случи в най-развитите икономики. Тези, чиито фирми едва ли са под такъв натиск като фирмите в България. Имаме предложени мерки, но не всички от тях са въведени в действие. Тези, които са вече в действие, са с доста сложни процедури и създават предпоставки въобще да не може да се възползва широката група пострадали фирми от това, което им се предлага", коментира още председателят на БТПП.. На сходно мнение е и Българската стопанска камара. Тя изрази във вторник съжаление, че не е създаден щаб със социалните партньори, на който да се обсъдят различни варианти и възможности за оказване на подкрепа на работодателите и работниците. "Това доведе до изменения в Кодекса на труда, които по наше мнение ще доведат не до запазване на работни места, а до рязко увеличаване на безработицата", смята камарата. Според организацията в проекта на постановление на Министерския съвет за компенсирането на заплатите не са включени редица сектори на индустрията, пряко засегнати от свързаността им с тези, чиято дейност е преустановена. Тя настоява да се свика Тристранка за мерките, за да се постигне споразумение с правителството за нарочни икономически мерки за подпомагане на производствения сектор, който е в директна връзка и силна зависимост от секторите, преки потърпевши от налагането на извънредните мерки. "Изискването към работодателите да запазят заетостта за не по-малко от 3 месеца след периода, за който се изплащат компенсации, е непропорционално. Мярката ще бъде в сила по-малко от три месеца, доколкото решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение обхваща период от един месец, от който 1/3 вече е изтекъл. Самата мярка изисква технологично време от подаване на заявлението до неговото одобряване и реалното превеждане на средствата към работодателя", гласят част от забележките на БСК към проектопостановлението на кабинета. Бюрократично усукване "От особена важност е хипотезата, при която работодателите имат право на тази компенсация – когато дейността им е прекратена със заповед на държавен орган, а не по тяхна инициатива и те нямат никаква възможност да реализират приходи, с които да покриват не само 40% от възнаграждението на служителите си за периода на компенсация, а и 100% след изтичането му, без да е ясно кога и дали ще могат да възобновят дейността си. Напълно възможно и нормално е да се очаква, че в следствие от намаляване на обема на работа, редица работодатели ще бъдат принудени да намалят броя на служителите си", посочва се още в становището на камарата. В него се критикува и поставяното от правителството изискване за допустимост в месеца, предхождащ въвеждането на извънредното положение, повече от 50 на сто  от работниците и служителите да са наети в сектори и икономически дейности, за които е наложена забрана или ограничение на дейността в периода на извънредното положение. "Не разбираме как делът на служителите с преустановена дейност се съотнася към икономическите загуби, претърпени от работодателите, вследствие на принудителното преустановяване на дейността им или част от нея. Поставянето на подобен праг е неоправдано и е дискриминационно към служителите, които не биха попаднали в него, а също са загубили доходите си, не по вина на работодателя си", посочват от БСК. Относно изискването кандидатите за помощта да нямат данъчно-осигурителни задължения, БСК предлага то да е приложимо, само ако те са установени с акт и фирмата не е предприела нищо за уреждането им чрез разсрочване или обезпечаване. Според камарата ограничението за получаване на компенсации от фирмите, получаващи пари от държавния или европейския бюджет, трябва да се свие само до онези, които вземат субсидии за работни места. Тя настоява също така изискването да се запазят работните места в дружествата, получили държавната помощ, да се отнася само за компенсираните служители. Как да предвидиш няма ли да се разболее някой Организацията също така счита, че за по-лесно документите за компенсиране трябва да може да се подават без електронен подпис. Тя отбелязва също така, че не може да предвиди в заявлението за помощ колко точно дни ще работи съответното лице в периода на извънредното положение, защото е възможно то да се разболее, да поиска отпуск и дори да напусне работа. Оспорва и искането бизнесът да връща дадените ме средства с лихвите в случай, че не е платил компенсациите, посочвайки, че нормативно е предвидено връщането само на предоставените средства, но не и лихви върху сумите. "Считаме, че дефиницията за "компенсации" следва да бъде прецизирана, като се упомене, че включва единствено суми, представляващи част от трудовото възнаграждение. Следва да бъде уточнен и данъчният режим на тези средства", смятат още от БСК. Само 100 хил. работника ще могат да се възползват Профсъюзите също са недоволни от антикризисните икономически мерки. Близо 100 000 работещи ще могат да получат подкрепа от държавата в размер на 60 процента от дохода си с цел запазване на работните места, но реално нуждаещите се са много повече сочат изчисленията на КНСБ, цитирани от президента на синдиката Пламен Димитров пред БНР. Предвидено е средствата да се вземат от фонд "Безработица" в Националния осигурителен институт, в който има около 430 милиона лева. "Ако предположим, че половината от фонд "Безработица" бъде похарчен в тази посока, защото все пак се увеличават разходите на реално безработните и самите реално безработни стават все повече с всеки изминал ден, това значи наистина около сто хиляди души и то от сектори, които са пряко засегнати от действията на извънредното положение", каза той. "И в никакъв случай не изчерпват всички лица, които ще бъдат ударени. Никой не може да даде прогноза колко са в момента. Със сигурност са много повече от 100 хиляди или ще бъдат по-скоро", добави той.

Прочети цялата публикация