Fakti.bg | 25.03.2020 08:00:30 | 179

Уроците от пълната блокада на Италия заради коронавируса


Млад мъж на 38 г., живеещ в Кодоньо, малко градче близо до Милано, бе първият човек, заразен от коронавируса в Италия.

Реакцията на местните власти бе бърза. Те веднага наредиха на приблизително 50 000 души, които живеят в Кодоньо и близките градове, да не напускат домовете си, освен ако не е абсолютно необходимо, и районът бе отцепен от останалата част на Италия. Сега, три седмици по-късно, когато италианското правителство е затворило цялата страна, заразените са близо 54000, а починалите над 4800, Кодоньо е уникално изключение, записвайки само няколко нови инфекции всеки ден. Резкият спад на новите случаи в Кодоньо и околните градове в сърцето на огнището - от средно около 100 нови случая на ден в началото на март до средно 35 на ден - е първият индикатор, че

има смисъл от драстичните ограничителни мерки в Италия,

а и в останалите страни по света. В Кодоньо при население от 16000 души има само 34 починали, което е впечатляващо на фона на драматичната картина в страната.

"Опитът на Кодоньо ни казва, че ако въведете социално дистанциране по-рано, ще имате по-малко разпространение на случаите. А ако имате по-ниско разпространение, ще имате по-малко смъртни случаи“, казва Мелинда Милс, професор по социология в Оксфордския университет, която е съавтор на изследване за разпространението на Covid-19.

Всичко започва на 19 февруари, когато младият мъж се появява в болница в Кодоньо с треска и лоша кашлица. Лекарят Чиро Еспозито веднага го пита дали е бил в Китай. Пациентът обаче не е пътувал. Въпреки това още на следващия ден е установено, че мъжът все пак е хванал вируса. По-късно италианските здравни власти проследиха пътя на заразата му до Германия, където вирусът е бил пренесен от бизнесдама, която е била в Шанхай. Не е ясно как е прескочил до Италия и къде точно младежът от Кодоньо се е заразил. Два дни по-късно изследване показа, че д-р Еспозито също се е заразил. Болницата му бързо се превърна в център на огнище, откъдето епидемията се разраса до най-лошата степен извън Китай. "Китай изглеждаше далеч. Но за съжаление този вирус не знае граници. Единственият начин да избегнем заразяване е всички да останем вкъщи", каза д-р Еспозито, който преди няколко дни е изписан от болницата и сега е в самоизолация в дома си в Кодоньо. След първото изследване на пациента в Кодоньо през февруари лекарите бързо разбраха, че болестта е започнала да се разпространява в околния регион Ломбардия, включително в столицата му Милано. Скоро на полуострова започнаха да възникват нови огнища.

Докато районът около Кодоньо бързо бе обявен за "червена зона" - с въоръжени сили, които патрулират на контролно-пропускателни пунктове -

останалата част на Италия въведе хлабави ограничения

Това положение се промени, след като се видя, че новите случаи се разрастват с тревожна скорост. Повечето заразени са в Ломбардия, където в болниците липсват легла в интензивните отделения, за да се лекуват всички тежко болни от Covid-19.

Докато жителите на Кодоньо рядко напускат домовете си, в близкия град Бергамо животът продължи както обикновено чак до 8 март, когато също бяха въведени строги мерки. През това време болестта се разпространи широко сред населението там - и в Бергамо сега има повече хора с Covid-19, отколкото където и да е другаде в Италия, включително и в района на Кодоньо. Броят на заразените се е увеличил със 76% през последните пет дни в Бергамо. За сравнение в Лоди - окръгът, който включва Кодоньо, където възникна първото огнище в Италия, увеличението е само 21%.

"Моделът на заразяване в тези две области показва колко голямо влияние могат да имат социалните ограничения за сдържането на вируса. Но това е първото, ясно емпирично доказателство, че социалното дистанциране играе силна роля", каза Мелинда Милс.

Ще отнеме известно време ограничителните мерки

да имат видим ефект в цяла Италия,

тъй като периодът на инкубация на вируса може да продължи две седмици. При Кодоньо обаче кривата на коронавируса вече започва да се изравнява. „Нашите граждани стриктно спазваха правилата. Призовахме всички да останат вкъщи и те да продължат да го правят “, каза Франческо Пасерини, кмет на Кодоньо. Нещо повече - докато по-голямата част от Италия е напълно блокирана, ограниченията в Кодоньо започнаха да се разхлабват. Макар че кметът е доста притеснен. „Сега, когато хората могат да ходят на работа, това означава, че основните преносители са свободни да се движат. Как можем да гарантираме, че някой няма да се зарази в Милано?", казва Пасерини.

Междувременно първият пациент в Кодоньо, който се бореше за живота си до миналата седмица, вече не е в интензивното отделение. Той остава хоспитализиран, но може да диша сам. Бременната му съпруга, която също бе заразена, вече е вкъщи.

А Италия навлезе в четвъртата си седмица на най-тежката национална криза след Втората световна война, без да вижда края ѝ. Повече от 60 милиона души живеят под все по-непоносимо изолиране, което се затяга с всеки изминал ден. Магазините, които все още работят, затварят по-рано, а полицейските патрули се множат, за да гонят излезлите на разходка семейни двойки и да гарантират, че никой не е навън без основателна причина. Въпреки това броят на новите случаи на заразени и починалите от коронавирус в страната нараства. Най-високата концентрация на заразени е в северната част на страната, където мъртвите са задръстили моргите, тъй като погребалните услуги са строго забранени. Но живите носители на коронавируса също се трупат в полеви болници и в коридорите на претъпканите болници. Лекарите и медицинските сестри се заразяват поради липса на адекватна защита. Мнозина се чудят как ще приключи това и

дали блокадата си струва икономическата цена

Има обнадеждаващи признаци, че броят на новите случаи в първоначалната червена зона в Северна Италия може би се стабилизира, но експертите казват, че е твърде рано да се говори за сигурна тенденция.

Над 2000 души лежат в отделенията за интензивно лечение в Италия - най-засегнатата страна в Европа според последните официални данни. Повечето са концентрирани в Ломбардия, където кризата избухна на 23 февруари, но мнозина се опасяват, че ще има нови горещи точки на юг, където инфраструктурата е още по-слаба и където все по-малко хора се придържат към мерките за изолация. Полицията санкционира близо 200 000 души в цялата страна и заяви, че ще втвърди мерките още повече от този уикенд, ако хората продължат да игнорират ограниченията.

Д-р Джорджо Палу, бивш председател на Европейското и италианско дружество по вирусология и професор по вирусология и микробиология в Университета в Падуа, твърдеше за CNN, че се надява да види първите признаци на промяна след малко повече от седмица блокиране на цялата страна, но не стана така. "Вчера очаквахме да има промяна след почти 10 дни от тази нова мярка ... но епидемията се разраства. Така че не мисля да правя нова прогноза", каза той. Но е твърдо убеден, че няма алтернатива на изолацията, стига всички да я спазват, и че

правата на гражданите не могат да доминират над безопасността.

"Затварянето трябваше да бъде по-широко и по-строго, а не само да се съсредоточи върху 11-те общини, разположени в първоначалната червена зона, и сега трябва да стане по-строго. Трябваше да направим повече диагностични тестове в Ломбардия, където имаше голямо ядро. Трябва да ограничите времето си навън, изолацията е ключовото нещо. Италианското правителство първоначално действа бавно. Беше мудно. Твърде много политика има в Италия. Имаше предложение за изолиране на хора, идващи от епицентъра, идващи от Китай. Тогава това се смяташе за расистки подход, но те са хора, идващи от огнището. Това доведе до сегашната опустошителна ситуация", обяснява той.

Д-р Алесандро Грималди, директор по инфекциозни болести в болницата "Салваторе" в Акуила (Централна Италия), лекува Киара Бонини, 26-годишна лекарка от Бергамо. Две седмици след като Бонини се зарази с вируса от приятеля си лекар, работещ в болница в Бреша, тя вече даде отрицателен тест. Но ще остане под карантина, докато не даде и втори отрицателен тест. После може да се върне на работа. „В Ломбардия, откъдето съм, здравната система се разпадна. Просто няма достатъчно оборудване. Те избират младите, медицинското правило е да спасят онзи, който има по-голяма вероятност да оцелее“, каза тя пред Си Ен Ен.

Грималди каза, че единственият начин за опазване на здравната система от пълен срив е увеличаването на ресурсите. „Може би правителството е трябвало да мисли за това преди, да се подготви по-добре. Но докато не се изправите пред аварийна ситуация, се стремите да икономисвате", обяснява той. Грималди каза, че без допълнителни ресурси, лекарите ще водят борба за издръжливост: "Днес Италия е в ръцете на лекари и медицински сестри: има екипна работа на първите линии, където се води битка за живота на пациентите. Ние сме войници, които се бият за страната си. Ако успеем да сложим край на епидемията тук, в Италия, значи ще спрем епидемията в Европа и света." Той е съгласен, че единственият начин да има полза от изолацията, е тя да се наложи строго. „Да се ​​бориш с такъв враг е трудно за всички. Китай ни показа, че трябва да предприемем драстични мерки. Италия беше първата, която спря полети до Китай, първата държава в Европа, която блокира населението си“, каза той.

Алесандро Вергало, специалист по анестезия и интензивни грижи, заяви, че се тревожи, че

Европейският съюз забави реакцията си за спасяване на икономиката.

"Разбира се, правителството на Италия реагира по-бързо и по-добре от много други европейски страни. Но не е моментът за спорове. Ние събираме всички необходими данни за пандемията от края на 2019 г., за да анализираме поведението на институциите както на национално, така и на международно ниво. За да разберем дали всичко е работило, когато е трябвало, или да разберем кой се е провалил“, казва той.

Вергало предупреди, че ще минат месеци преди нормализацията. "Вчера се опитвахме да прогнозираме кога ще се изправи кривата на епидемията. Тъй като това е неизвестен вирус, е трудно да кажем. Надяваме се, че до 26 март броят на новите заразени ще започне да намалява. Мисля, че редица европейски инситтуции се страхуват повече от щетите върху европейската икономика, отколкото от вируса. Сега всички плащаме, не само в Италия, но и в други европейски страни. Плаща се огромна човешка и икономическа цена", казва той.

Блокадата опъва до скъсване издържливостта на италианското общество. Хората са тревожни, а икономиката е разнебитена. Великден, който традиционно дава старт на туристическия сезон в цялата страна, почти е отменен, което коства препитанието на малкия и средния бизнес. Мнозина смятат, че няма да отворят отново. Тъй като хората не могат да обслужват както личните, така и фирмените си заеми, банките вероятно ще имат нужда от помощ и ефектът на доминото от тази историческа криза ще трае дълго, след като Италия спре да регистрира нови случаи на заразяване.

Прочети цялата публикация