Fakti.bg | 25.03.2020 11:00:58 | 218

Колективен имунитет със самоизолация на уязвимите или затваряне на държавата


Премиерът на Нидерландия Марк Рюте в обръщение за нацията за вариантите за борба с коронавируса:

"Вариантът безкрайно да се опитваме да спрем вируса означава пълно заключване на страната за една година или дори повече, с всички последствия, до които това води. И щом мерките се прекратят – тогава вирусът би могъл незабавно да изникне отново".

Коронавирусът предизвиква паника в България, Европа, САЩ и много други страни по света. Но паника не само сред населението, а ако не и по-голяма - сред правителствата.

И тъй като коронавирусът убива - около четири души на сто заразени, а и са налице апокалиптични събития, като в Италия (но обърнете внимание, повече от 99% от смъртните случаи на коронавирус в Италия са хора, страдащи от предишни сериозни медицински състояния, освен това в Италия има второто най-старо население в света - след Япония) - паниката обзела правителствата ги кара да предприемат крути мерки- всяка страна за себе си.

И така, държавите затварят границите си. Културни и спортни събития за забраняват, ресторанти и заведения за обществено хранене също. Въвежда се социално дистанциране, не може да има струпване на хора, на опашките хората трябва да се редят на метър метър и половина един от друг. Спират се планирани операции.

Но нека помислим трезво: ще премахнат ли тези мерки опасността от заразяване от коронавируса. Ще изчезне ли някак си той?

Не, няма да изчезне. Опасността да се зарази човек на стадиона, в ресторанта или в киното е многократно по-малка от заразяването в метрото и в трамвая. Според Имперския колеж в Лондон, ако двойка в техните 60 и нещо години, в добро здравословно състояние отидат в заведение да се почерпят и им сервира сервитьорка на средна типична възраст от 20 и нещо години, нейните шансове ако хване вируса да умре са 0.03% , или да оживее 99.97%, а шансовете на възрастната двойка да оживее са 97.8%.

Хората отиват на работа и в почти всички метро станции по света влаковете са претъпкани като сардели. У нас струпване има и в трамваите, и в автобусите. Отиват родителите на работа, някой прихваща вируса и го донася в къщи- и каква е ползата от това, че ученикът вместо на училище е у дома, като пак ще се зарази- и ще изкара заболяването на крак?

Отделно, не може да затвориш учениците в къщи, децата ще се срещат със свои приятели и могат да донесат заразата вкъщи, а от там родителите им- по месторабота. А затварянето на детските градини (по тази линия може да се разболеят деца и млади родители, но те ще се справят с вируса) означава един от родителите да напусне работата си, да загуби доходи, може би и самата работа и да не може да изплаща ипотека и заеми и веднага младите семейства ще привикат на помощ баба и дядо да гледат децата, които ще се отзоват, вместо да се самоизолират.

Същото е и в офисите- разменят се папки, отварят се врати, чиито дръжки са пипани от други, вестникът или книгата, дрехите, които купувате в магазина, те са пипани от някой продавач който е заразен, а продавачите и касиерите са абсолютно пре-предавател на вируса- взимат и връщат банкноти от един, като му подават и стоката, която и купувачът, и те пипат- това как може да се предотврати?

А как ще спрем разпространението на вируса, ако не забраним сватбите, погребалните церемонии, кръщенетата и честването на рождени дни, когато у дома ще има струпване на приятели и роднини? А сключването на сделки при нотариус, когато канторите се пълнят с хора? Посещенията в общините за вадене на документи, които преминават от ръка на ръка?

И на този фон се забраняват детските консултации и планираните операции! Да се забранят посещенията на детски площадки и разходките в паркове! Може би трябва да се забрани и на влюбените да се целуват, зер всеки от тях има семейство и комуникира с приятели!

Но да кажем, че затворим държавата, защото на практика това правим с всичките неописуеми тежки последици и да пренебрегнем горните фактори, ей тъй, на теория, защото те не могат да бъдат пренебрегнати, и един ден управляващите тържествено декларират- няма повече заразени, справихме се с вируса, премахваме всички ограничения.

Чудесно, но всичко ще е наред ако останем изолирани от света. Ако не разрешаваме никой да напуска и да влиза в държавата ни. Затворили сме летищата и контролно- пропусквателните пунктове.

Това е абсурдно нали?

Но за да се отворим наново към света, по същия начин с коронавируса трябва да са се справили във всички страни по света. Което не е реалистично и е достатъчно у нас да пристигне някой заразен от някъде и епидемията да пламне наново. А и възниква въпросът- колко дълго ще прилагаме предприетите крайни мерки и за колко време ще затворим държавата? До два- три месеца или в най-лошия случай към лятото, каквито опити за прогнози се правят у нас? Тези дни във Великобритания Правителственият научен консултативен комитет за кризисни ситуации излезе с мнение, че социалното дистанциране ще трябва да продължи през по-голямата част от годината, и че е възможно подновяване може би в по-малки размери на заболяванията през идната зима. И защо да е по-различно у нас?

Великобритания беше единствената държава, където правителството по съвет на своите здравни експерти първоначално възприе друг подход- да не се прилагат крути мерки- да се пазят най-вече и изолират възрастните, които са най- уязвими и да се остави населението да преболедува и добие имунитет. И премиерът Джонсън предупреди британците, като им каза, че ще загубят за съжаление живота си техни близки. Но той не издържа на натиска и психозата, защото ако беше оставил решението си в сила, и започнаха да умират хиляди, щеше да бъде принуден да подаде оставка, а и партията му да загуби следващите парламентарни избори. И постъпи както всички други, обяви крути мерки -и населението изпадна в паника, и за дни изпразни супермаркетите, запасявайки се като за война.

На въпрос, същите мерки ли би взело правителството ако този вирус се беше появил през 50- те години, английски експерт отговори така: Нищо особено нямаше да направи правителството, тогава нямаше да могат да различат този вирус, от който и да е друг, много хора щяха да починат, но населението щеше да преболедува и придобие имунитет.

И да се върнем на Китай: според директора на отделение в Инфекциозна болница Доц.д-р Мангъров, намаляването на броя на заболелите в Китай се дължи не на мерките, а на това, че голяма част от населението го е преболедувало. И предупреди, че „за момента има опасност да се пренатегнат болтовете”. Даде за пример Банско като каза, че при доказан вирус само за 4-ма души, да се затвори целия град от епидемиологична гледна точка е безсмислица.

В Италия грипната епидемия през 2016 е отнела живота на 24 хиляди души, но тогава страната и светът не се затвориха. В САЩ, според Американският Център за предотвратяване и контрол на заболяванията през грипозния сезон 2017/2018г. 79,400 души са починали от грип. Възможно е, смъртните случаи сега ще бъдат значително повече, но това се дължи на факта, че този вирус все пак е с по- тежки последици от грипозния, главната причина ще е, че все още няма ваксина, както при грипа.

Специалистите там съветват да се предприемат същите предпазни мерки, както и при грипна епидемия, но предупреждават, че мерките, които предприе Тръмп, като на практика изолира страната от света, няма да имат дълготраен ефект, докато не се намери ваксина. А докато такава не бъде разработена и не се осъществи имунизация, което може да отнеме повече от година до две, никак не е сигурно, че където и да е и у нас може да се спасим от този вирус, като затворим държавата. Защото и никой повече да не внесе този вирус, най- вероятно той ще продължи да се предава вътре в страната, между хората, които не са боледували и придобили имунитет.

Да се остави населението да преболедува и придобие колективен имунитет, при самоизолация на възрастните, не е решение, което властите могат или са готови да вземат с лека ръка. Но и няма гаранция, че предприетите мерки ще дадат желаният резултат, но пък може както се казва, вместо да изпишат вежди да извадят очи. В анализ на Джон Йоанидис професор по медицина и епидемиология от университета в Станфорд в САЩ от 17 март т.г. се изказва предположение, че сегашните екстремни мерки, предприети от почти всички държави по света, засегнати от епидемията, ще имат катастрофални последствия- финансова криза, вълнения, граждански размирици, и срив на социалната тъкан. Той посочва, че тези мерки се взимат на базата на ненадежни данни, защото смъртните случаи не се сравняват с предполагаемия огромен, но нерегистриран брой инфектирани.

Предимството на придобиване на колективен имунитет е, че ако населението придобие такъв и отворим границите, дори в страната да влезе някой, който носи вируса, той няма да е способен да го предаде така, че да се предизвика такава пандемия. Възрастните разбира се трябва да избягват контакти и да се самоизолират, така както и досега, по време на грипни епидемии много от тях го правят А ако оставим в действие крутите мерки с месеци, може би дори в течение на година, в случай че заразата не се изкорени напълно, почти сигурно ще се „счупи икономиката”, каквото опасение изказа премиерът Борисов и това ще причини невъобразими щети на държавата и мизерия на населението.

Затова и може би си заслужава да се обмисли възприемането на подхода на Нидерладия, съдържащ се в обръщението на нейният премиер към нацията: изграждане на групов имунитет по контролиран начин, като особено внимание се обръща на възрасатни хора, особено на такива с хронични заболявания.

Прочети цялата публикация