Fakti.bg | 26.03.2020 06:20:11 | 144

Експерт: Нуждаем се от АЕЦ Белене. „Предплатени“ експерти говорят глупости


България има нужда от проекта АЕЦ Белене. Някои „предплатени“ експерти странно защо непрекъснато се показват по телевизията и говорят глупости. Това заяви в специално интервю за ФАКТИ проф. Янко Янев, един от най-големите български експерти в атомната енергетика.

Според проф. Янко Янев необходимостта от АЕЦ Белене вече даже не подлежи на дискусия, защото проектът очевидно ще е полезен за страната ни - не само, защото е важен като базова мощност, но и защото е нисковъглероден, и ще има определено влияние за възраждането на инженерния потенциал на България.

Проф. Янев, през 2019 година Оксфордският речник определи Climate emergency (климатична аварийна ситуация) за дума на годината. Темата и днес е изключително актуална и дори има политически партии, за които тя е основен фокус в програмата им. Според Вас наближава ли климатичен „апокалипсис”, или темата се политизира, за да се извлекат дивиденти?

Това, че климатът на планетата се променя и то доста по-бързо от това, което е наблюдавано поне в последните 100 години, е свършен научен факт. Защо това става е друг въпрос, който изисква много сериозен анализ на огромен брой параметри на климата. На атмосферата и околната среда и разбира се съпоставени с човешката дейност, ако смятаме, че ние сме причината. Мнението на огромната част от климатолози и учени от различни области на науката е еднозначно: нашата дейност и най-вече огромната употреба на изкопаеми горива, които връщат въглерода в атмосферата, са основната причина за изменението на климата. Дали да очакваме климатичен апокалипсис? Мисля не. Измененията много зависят от това как ще се отнесем към трансформацията на енергосистемата, транспорта и редица други области, които изискват голямо потребление на енергия и най-вече каква енергия ще използваме. Зависи и от това дали ще продължим с изкопаемите горива, въглища, нефт, газ, или ще трансформираме енергосистемата в нисковъглеродна.

И тук идва политиката. Различните страни, в зависимост от достъпните ресурси или участие в глобален бизнес с енергоресурси, определят политиката си най-вече в свой интерес. Това пречи на едно общо решение и като че ли ще определи и пътя, по който проблема „изменение на климата“ ще се развива. Аз не съм оптимист, че ще се вземат сериозни глобални решения, поне в близките няколко години. Всяка страна, най-вероятно в свой интерес ще интерпретира „климатичните изменения“ и ще предприема политически решения. Разбира се, някои политически формации ще продължат да доказват логиката на своето съществуване чрез „климатичен екстремизъм“, но това не влияе на решението на проблема.

За мнозина ядрената енергетика се свързва единствено с авариите Чернобил и Фукушима, но не е ли именно тя ключът към една по-чиста планета? Насажда ли се изкуствено мнението, че атомът носи само вреди, но не и стратегически ползи и кой има изгода от това?

Отговорът на Вашия въпрос е сложен и многовариантен. Първо, би следвало да си отговорим кои и колко са тези мнозина, за които атомната енергия се свързва само с аварии или с ядрено оръжие и колко са държавите, които сериозно разглеждат атомната енергия като потенциална част от своята енергийна стратегия. Негативно отношение ще срещнете само в някои страни в Европа, и донякъде в някои среди в Северна Америка. Донякъде сте прав, че има и известно насаждане на „някакво уж общоприето мнение“, че атомната енергетика е рискова и едва ли не вредна дейност, особено ако задавате този въпрос в Австрия, Дания, Италия и напоследък Германия. Жалко е наистина, че такива високоразвити държави са насадили определени догми в своето население и сега е трудно да се мисли, че в тези страни този енергиен източник има място. Но това е една много малка част от света. 33 държави използват атомни технологии за производство на електричество, а други поне 60 проявяват определен интерес и търсят възможност за разгръщане на инфраструктура, за да могат да използват в близкото или по-далечно бъдеще атомна енергия. Геополитически, големите държави, в това число притежателите на ядрено оръжие, внимателно следят за разпространението на ядрените технологии и тяхното приложение само за мирни цели. Един от стожерите на съвременния свят, такъв, какъвто го познаваме, е Договорът за неразпространение на ядреното оръжие и неговото стриктно спазване.

И докато повечето големи страни (Китай, Индия, Русия, Бразилия, Корея и др.) разглеждат ядрената енергия като един от мощните потенциални невъглеродни източници на енергия, то някои среди в Европа и в Европейската комисия са застанали в позата на щрауса, заровил глава в пясъка. Погледнете например страните от Вишеградската четворка. Всички открито и ясно заявяват, че ще използват АЕЦ за декарбонизиране на своето енергопроизводство. У нас като че ли намеренията са други, но поведението и политическите изказвания са половинчати, да не ги нарека страхливи. Та ние за последните 20 години няколко пъти тръгваме и спираме да строим нова ядрена мощност и винаги под външен натиск. За съжаление нямаме ясна стратегия в ядрената област - като една Англия например, Чехия, Словакия и др. Не говоря за страни като Китай и Индия. Но това не е единствената област, в която мисленето е краткосрочно... до следващите избори или до следващи „оперативни програми“, където може да се заробят някакви пари.

Къде е мястото на България в атомната енергетика и има ли инструментите нашата страна, за да определя сама стратегическото си и енергийно бъдеще? Виждате ли въобще някакво стратегическо мислене за следващите десетилетия от нашите политици по тази тема?

България е сред страните-пионери в ядрената енергетика, по-напред от редица други. Почти 50 години ние строим и експлоатираме ядрени електроцентрали, провеждаме научноизследователска дейност, в различни области на използването на атомната енергия за мирни цели. Малко страни могат да се похвалят с такава история в ядрената област.

Вече казах, че нямаме дългосрочна, обединяваща стратегия за използването на атомната енергия. По западен образец преобразувахме атомната си комисия, която отговаряше и за развитието в регулиращ (контролен) орган. Нищо лошо, но остана празнина, която и досега не е запълнена, а именно развитието на ядрената наука и технологии. Нито Министерството на науката и образованието, нито Министерството на енергетиката имат потенциал за подобна водеща роля. В сериозните държави това не е така и това състояние на нещата е една от причините да нямаме дългосрочно планиране и визия за използването на атомната енергия, а тя е сведена до експлоатация на АЕЦ Козлодуй и научна дейност, която в по-голямата си част се извършва от наши специалисти зад граница, в чужди лаборатории. Затова на въпроса има ли стратегическо мислене за по-близкото или далечно бъдеще, моят отговор е НЯМА, а и не може да има при това състояние на нещата.

Преди известно време имах възможността да разкажа на президента за това, че атомната енергетика е една от стратегическите области с огромно значение за сигурността на страната. Той като че ли се съгласи, но разговорът така и остана там, където беше проведен. Може би други проблеми излизат като по-голям приоритет, но рано или по-късно ще носим последствията от неглижирането на този проблем, най вече от парламента, защото там трябва да се мисли дългосрочно. На фона на ежедневните скандали кой е комунист и кой крадец, не се вижда и грам надежда за решаване на дългосрочни стратегически проблеми.

Не е ли именно липсата на политическа гаранция и стратегическа визия това, което може да блокира проекта АЕЦ Белене? И най-важният въпрос – нуждае ли се България от такъв проект и какви са плюсовете и минусите от него?

Строителството на атомна електроцентрала е сложен, скъп и труден за изпълнение проект. Ако през 70-те и 80-те години ние можахме да изпълним, управляваме и построим АЕЦ с 6 блока, да подготвим площадката за втора АЕЦ, то днес едва ли има страна от нашия калибър, която е в състояние да направи това. За това страните и компаниите, които имат този капацитет (Китай, Русия, Южна Корея, Франция) се ангажират при определени условия, най-важното от които е минимален политически риск или смяна на политиката на правителството и спиране на проекта със съответните загуби - за строителите, и за страната. Ние преминахме през подобна ситуация и естествено загубихме много - и време, и пари, и най-вече строителни кадри и специалисти. Проведеният през 2018 година анализ на риска за довършване на АЕЦ Белене показа, че най-същественият компонент от общият риск е политическият или с прости думи казано, нестабилно политическо решение. Дано да не съм прав, но цялостната декларирана политика, че държавата няма да участва и не дава никакви гаранции (били те и само по отношение на политическото решение) е най-меко казано странна. Иначе необходимостта от Белене вече даже не подлежи на дискусия, освен от някои „предплатени“ експерти, които странно защо непрекъснато се показват по телевизията и говорят глупости и псевдонаучни умозаключения. Белене е очевидно необходим и полезен проект - не само, защото е важен като базова мощност, а защото е нисковъглероден и полезен за климата, както и защото е висока технология, с която ние сме на „ти“ и която ще има определено влияние за възраждане на инженерното образование и потенциал на България.

Разполага ли България с необходимата инфраструктура и специалисти, които да гарантират безопасното експлоатиране на стратегически важен проект като ядрения?

След половин век строителство и експлоатация на 6 блока на АЕЦ Козлодуй, строителство на мокър и сух склад за съхранение на отработило гориво, складове за радиоактивни отпадъци и др., то очевидно България разполага с необходимия потенциал и инфраструктура. Разбира се, строителството на нова АЕЦ ще изисква нови кадри, специалисти в различни области на строителството и експлоатацията. Но затова е нужна дългосрочна стратегия и държавна политика. В това число и структурни реформи в управлението на Атомната енергия, които да гарантират безопасната и икономически полезна роля за държавата.

Смятате ли, че до 2050 година Европа може да се превърне в един „зелен" континент, каквато е амбицията на Зеления пакт? Може ли България да се справи с предизвикателствата на тази сделка (включително отказ от въглищата)?

Знаете ли, в този момент е трудно да се предвижда бъдещето на Европа, защото последните събития с т.нар. „коронавирус“ и последвалите хаотични действия на държави, организации, и даже на самата брюкселска администрация, показа, че политиката в трудни моменти е „всяка коза за своя крак“. Ако се опитаме да пренесем подобно поведение в енергийната област, то ще се окаже трудно или даже невъзможно да предвидим до какво ще доведе „зелената“ идеология и дали Европа ще строи надежди на слънце и вятър, или ще подходи стратегически и ще запази всички надеждни и достъпни технологии в разумен баланс с необходимостта да пазим климата на планетата. Въглищата все още, а и още дълго, ще са гръбнакът на електропроизводството, поне докато не променим изцяло икономиката и политиката какво общество искаме и как да го постигнем. Сега светът е обхванат от паниката на вирусната опасност, но нищо от това какви последствия ще нанесе изменението на климата не е отменено и даже едва ли е отложено. Задачата, която ще трябва да решава светът, е многофакторна и изключително сложна. Необходим е прагматизъм, основан на солидна научна основа. Това трябва да замени догматичното и егоистично политическо мислене, а съвременните политици едва ли ще се променят и дано да дойдат нови, които да мислят по-добре.

Проф. Янко Любенов Янев е автор на повече от 150 научни публикации и доклади на конференции; чете лекции в известни университети в Италия, Япония, Русия и САЩ. Продължава активно да участва в обществения живот на страната с публикации, интервюта и конференции свързани с атомната енергетика на България и с въвеждането на природосъобразни и устойчиви източници на енергия.

През 1997 година е поканен на работа в Международната агенция за атомна енергия, в която заема редица важни длъжности. През 2002 година основава програмата на Агенцията за управление на ядрените знания и е неин ръководител до 2012 година. От 2012 година е директор на Института за управление на ядрените знания във Виена, а от 2019 година е изпълнителен директор на Международната академия за ядрена енергетика.

Прочети цялата публикация