OFFNews Култура | 26.03.2020 10:29:06 | 151

Култура vs пандемия: ще има ли победител?


Преди няколко дни един пост на Тео Ушев във Фейсбук предизвика вниманието на цялата общественост. Този пост на родения в Кюстендил и номиниран за Оскар художник и режисьор бе наистина добър поради една причина - без да раздава присъди и да сочи с пръст, Тео Ушев каза съвсем точно нещо, което всички ние знаем, но не искаме да назовем - изкуството и културата бяха първите геройски паднали в битката с гадния вирус. А след това изведнъж всички започнаха да се радват, че театри, оркестри и опери започнаха да излъчват записани свои спектакли или пък да стриймват на живо свои такива. Разбира се, напълно безплатно.

"Да, ето така се прави! Вижте колко посещения имат онлайн!" - побързаха еуфорично да заявят мнозина почитатели на позитивното мислене.

А статусът на Тео Ушев постави точната диагноза. "Всъщност артистите, които не са най-богатите хора на света, ни дадоха продукцията си безвъзмездно. Без ваучери. Безусловно. Без хленчения за умиращия си бизнес. Някой подари ли ви тези дни бензин? Храна? Облекла? Коли? Хляб? Кафе? Вода? Ток? Някой даде ли ви залежалата си продукция? Не. И когато всичко това свърши, спомнете си кой ви е давал, тихо и без претенции. И кой е взимал от вас" - написа той в своя фейсбук профил.

А междувременно всички бяхме заети с друго. Заети с тревогата около това как да живеем с вируса и как да пренаредим битието си. На кой му се говори за култура в тия времена, в които, ако влезеш с комшията в асансьора, може да постъпиш в болница...

Културата като жертва

Забравете тая история за артистите, които били хаймани, били бохеми, били недисциплинирани и ненавиждали реда и законите. На 13 април, в мига, в който бе обявено извънредното положение, артистите вече бяха зад борда. И това се случи по инициатива на министъра на културата още на 8 март, в мига, в който започна да се говори сериозно за наближаващата епидемия.

На 8 март все още нямаше регистрирани жертви на територията на страната ни. Но първите жертви на задаващото се извънредно положение бяха театри, кина, опери, концертни зали.

Моментът беше повече от стряскащ. Да припомним, че 8 март беше неделя, а директорите на културните институти разбраха от телевизията, че ги затварят. Без да са наясно в каква ситуация се оказват от този момент нататък. И без да са наясно сега какво - пускане в задължителен платен отпуск на трупите ли, нещо друго ли?

Нещо повече - по това време - на 8 март - у нас все още имаше епидемия, но не от COVID-19, а от Грип Б. А мнозина от българските културни институти имаха поети ангажименти, някои - протичащи турнета, наети и предплатени зали, хонорари. В тази ситуация, без да са наясно какво точно става, културните институти трябваше да се позоват на клаузата "форсмажор". Само че форсмажор все още нямаше. До форсмажора щеше да се стигне на 13 март, когато бе обявено извънредното положение, вече за коронавирус, а не за Грип Б.

На тези въпроси така и не се намери кой да отговаря. А асоциацията на българските киносалони в отвореното писмо поиска оставката на Банов, изреждайки всевъзможни мотиви, с един натрапващ се - абдикирането на държавата. Както и прибързаното и без мисъл за това какво ще се случи в бъдеще решение на Банов да пожертва всички културни средища в името на битката с вируса.

Още в първите дни, в които на всички ни се струваше, че задаващото се е просто пореден сезонен грип, който бързо ще отмине, се видя, че държавата е неподготвена за подобни ситуации. Което е до някъде обяснимо - в подобна ситуация и света не е изпадал от стотици години.

Но - за съжаление - се видя и друго: първата жертва в подобни ситуации е културата. При това тя не е просто жертва - тя се счита за ненужен лукс, нещо като дижестив след обилна вечеря - може с него, но може и без него. 

Културата като ТНТМ

Помните ли какво е ТНТМ? По времето на социализма ТНТМ беше съкращение от "Техническо и научно творчество на младежта". Във времето на социализма, когато битуваше схващането за всестранно развитата личност, която знае по малко от всичко, но не знае по много от нищо, ТНТМ беше част от концепцията за масовост, заедно с другия любим на комунистическата доктрина термин - Културно-масова дейност.

С други думи терминът ТНТМ бе нещо, като "Направи си сам" - как с две отверки, поялник, парче медна тел, два транзистора и един диод да си направим радиоточка, за да слушаме речите на другаря Тодор Живков.

Вие се смеете, но си дайте сметка, че поколения, израсли по времето на социализма бяхме формирани от идеята за ТНТМ и за Културно-масовата дейност.

В общи линии и двата фундамента бяха повече от ясни - масовост и... безплатност.

Културно-масовата дейност включваше безплатни концерти на самодейци. Един пее планинарски песни, друг жонглира с чинии, трети рецитира собственоръчно написани от него стихове, а накрая няколко девойки играят откъс от пиеса на Кръстю Пишурка, а дебело момченце с очила свири на раздрънкано пиано "Цимерман" сонатина от Муцио Клементи.

На 8 март 2020 година културата у нас изпадна от позицията на професия в позицията на художествена самодейност. Без да знаят какво точно ги чака оттук нататък, театрални състави, оркестри и опери решиха да "дарят" изкуството си. Безплатно, за повдигане на духа. Както духа на хората, които са на прага на пандемия, така и за да мотивират собствените си състави, показвайки им, че все пак хората вътре са важни и че все още има смисъл от тях.

И ние започнахме да гледаме техни постановки и концерти на живо във фейсбук. Така например театър "Възраждане" събра над 3600 гледания едновременно онлайн на спектакъла "Три сестри" по Чехов.

Тук всички се възрадваха - ето, вижте каква е истината, така трябва да работят културните институти, а не да реват, че нямат достатъчно публика.

Аз, като човек, който възприема реалността скептично, обаче никак не се зарадвах. Защото в цялата ситуация забелязах няколко сериозни пробойни:

1. Постановката бе излъчена безплатно.

2. Театър "Възраждане" е общински и не разчита на методиката на МК за субсидиране, а е на "твърд" бюджет.

Бих казал така - браво на актьорите и ръководството на театъра. Само че няма как да не задам въпроса - ами след това?

Впрочем, този пример бе последван от мнозина - и Софийска филхармония, и Софийска опера, и провинциални оркестри, и други наши театри излъчиха безплатно своя продукция. Което им прави чест. През цялото това време обаче ние се вълнувахме повече от новите извънредни мерки. От липсата на дезинфектанти и маски. От разграбената тоалетна хартия в супермаркетите.

А за култура отново не се говореше. Само всички бяха щастливи, че тя е без пари и можем да си я гледаме вечер - между първата и третата ракия...

Така за кратко време културата от стратегически отрасъл се превърна в художествена самодейност. В ТНТМ. "Направи си сам", но пари не е ясно дали ще има...

Култура под карантина

Към днешна дата ситуацията е следната. Културните институти са пуснати в платен отпуск. Той тече и в някакъв момент съвсем скоро ще изтече напълно.

След това по закон идва момента за неплатен отпуск. Като наблюдаваме процеса, едва ли можем да заключим, че извънредното положение ще приключи преди края на април. Дори, ако това стане, ще трябва да сме изключително щастливи. Което означава, че съвсем скоро трупите ще са на практика неплатени - все още на щат, но без да получават възнаграждение.

Това е реалността. Бомбата е заложена и цъка. И ще гръмне съвсем скоро, когато целият гръбнак на културната дейност у нас изведнъж остане без средства за препитание.

Имат ли културните институти резерв, за да издържат още няколко месеца? Някои имат. Заработили са достатъчно. Други нямат, но са на твърд общински бюджет. Но в никоя от хипотезите не е ясно как точно законово един директор на културен институт може да плаща заплати на трупи, които на практика нямат дейност. А дейност няма, защото вече е опасно много хора да се събират накуп. Па дори и за да правят "безплатни" онлайн събития.

Какво да кажем за фриленсърите? Това са хора, избрали свободния пазар - артисти, музиканти, художници, композитори?

Можем да кажем, че министърът на финансите ги нарече "маргинали" и то по някакъв особен начин... а бе нещо като "тия по-добре да умират отсега, че не са ни особено важни"...

И така, платеният отпуск свършва, карантината едва започва, а проблемите - е, те са по отношение на културата, а кой се интересува от култура в това смутно време...

Стратегията на министъра

Трябваше да минат 18 дни от затварянето на културните институти, за да се появи министърът на културата. И той се появи. Днес по БНТ той изведнъж се появи в целия си блясък и каза, че е много горд, че МК първо се сетило да затвори подопечните си сгради.

След това обаче започнаха новите въпросителни. Оказа се, че Банов през цялото време е комуникирал с представители на културата у нас. И че е направен някакъв разчет - 7 милиона ще са необходими за сектора на изкуството по време на извънредното положение и до 16 милиона, ако ситуацията остане непроменена до края на годината. 

Конкретиката обаче свършва тук. Днес Банов заговори за екшън планове, но от цялата реч в БНТ единственото оптимистично беше "ще намерим решение със сигурност".

А решението все не идва и не идва. Какво ще е то - някакви социални фондове за творците ли? Или леснодостъпни програми за финансиране на проекти ли? Или нещо друго? А какво ще се случи съвсем скоро, когато платения отпуск свърши?

На тези въпроси министъра едва ли има отговор. Но бе пусната тезата, че Европа била в ситуация на "мълчалив отказ" относно обща среща на министрите на културата...

А идеи колкото искаш... и всичките грандиозни

Иначе идеи да иска човек. Вчера "Музикаутор" за първи път от създаването си излязоха с позиция по отношение на така създалата се ситуация.

Впрочем, "Музикаутор" винаги са се славели с тотално неадекватните си идеи за съвременността (спомнете си подкрепата им за ACTA) и вчера, вместо да зададат дузина адекватни въпроси, те решиха да избухнат с писмо, в което...си направиха реклама на съвместната им инициатива с ВМРО за музикални квоти.

"Ако не сложите квоти, КРАЙ" - написаха от дружеството. И с това решиха проблемите на човечеството и галактиката.

Впрочем други организации реагираха далеч по-адекватно. Българска музикална асоциация поиска три мерки, включващи социален фонд, структурен фонд и равнопоставеност между държавния и независимия културен сектор.

По всичко личи, че е дошло времето всички да седнат на една "виртуална" маса и да си кажат кой каквото има, за да се вземат важни решения. Защото това почти 20-дневно мълчание е изключително лош сигнал към всички.

А лошият сигнал е в тази посока - културата е първото нещо, от което ще се отървем, каквото и да се случва. Тя не ни е нужна.

Ако това е идеята - добре, да търсим друго място, където може би ще уважават труда ни. Ако обаче всичко се случва просто защото няма пилот в самолета - то тогава да си потърсим друг пилот. Защото за самолети вече дадохме. И то много. Толкова много, че ако бяхме дали една десета от тая инвестиция да купим медицинска техника, сега щяхме да сме далеч по-спокойни по време на пандемията.

А после какво...

В крайна сметка пандемията все някога ще свърши. Някои казват - средата на май. Други, по-големи оптимисти - края на април.

След това, лека-полека ще трябва да продължим да живеем.

Какво трябва да стане в културата ли?

Както знаете, културните институти получават финансиране по определена методика, която се изчислява на брой продадени билети. Само че миналата година Министерство на културата сложи таван - финансират се до 1000 продадени билета. 

С която мярка например някои културни институти бяха жестоко порязани. Например Пловдив, където операта няма своя зала. Тоест има, но залата, как да кажа... не е безопасна нито за публиката, нито за трупата. И зимно време играе по-малко поради тази причина, а наваксва лятото, в Амфитеатъра.

Да, ама не - по новата методика това вече е невъзможно. През лятото, дори да продаваш по 2000 билета на спектакъл, има таван на финансирането - 1000.

Днес обаче Министерство на културата трябва сериозно да се замисли - дали временно да не върне старата си методика. За да може театрите да наваксат в следващите месеци.

Изобщо - има много въпроси, които трябва да бъдат решени.

Както каза Тео Ушев в статуса си във Фейсбук - "Просто, след Голямата Дисоциация, преди да се втурнете отново по молове, екзотични разходки и ресторанти - купете си билет за кино, отидете на театър, или балет. Като малък жест на солидарност."

Ето това е кампания, зад която ще трябва да застанем всички! И тук е мястото на цялата културна общност. Всеки със своите сили, със своите си средства да говори за това:

"КУПИТЕ СИ БИЛЕТИ! СПАСЕТЕ БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА!!!".

Ето това е кампания, в която си струва да бъдат инвестирани пари - за рекламни филмчета, за събития, за листовки и банери. Купете си билети!

Всеки път, когато се замисля за сегашната ситуация, се сещам за онази история - вярна или не, която приписват на Уинстър Чърчил по време на Втората световна война.

Случай, в който, по време на заседание военният министър поискал да се вземе част от бюджета на културата и да се даде на армията.

"Но ако нямаме култура, какво да пазим, господин министър" - рекъл Чърчил.

Именно това е важно да знаем. Защото от вируса ще се отървем - рано или късно.

Въпросът е дали, след като се опазим, ще опазим и културата си...

Прочети цялата публикация