Mediapool.bg | 31.03.2020 17:24:30 | 204

Българските медии са оплетени в политически и бизнес интереси


Свободата на медиите в България продължава да се влошава. Собствеността на изданията е непрозрачна и концентрирана, властта си купува влияние чрез разпределяне на средства от европейските фондове за пресата. Журналистите са подлагани на тормоз, получават ниски заплати и трудовите и социалните им права не са защитени. Използването на съдебни дела за клевета за държането на медиите в послушание и като краен резултат липсата на доверие в тях са хроничните проблеми на медийния пазар в България. Това са констатациите в доклад на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович, която бе на посещение в България в края на ноември 2019 г. и проведе редица срещи за събиране на впечатления за спазването на правата на човека у нас. Публикуваният анализ акцентира и върху ширещата се нетолерантност в страната към ромите; мюсюлманите; мигрантите и лицата, търсещи убежище, към самоопределящите се като етнически македонци, както и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс и интерсексуалните (ЛГБТИ) хора. В него се критикува и сериозното насилие над жени и се настоява за ратифициране на Истанбулската конвенция и приемане на стратегията за защита на детето, които бяха оттеглени от правителството заради липса на консенсус в обществото за тяхната необходимост. Малко собственици контролират много медии Комисар Миятович отбелязва в доклада си, че българските граждани се нуждаят от свободна, разследваща и независима преса, за да могат да участват активно в демократичната тъкан на обществото. Държавата е върховният гарант за принципа на плурализма и отговаря за насърчаването на разнообразните и независими медии и именно властта трябва да покаже политическа воля за преодоляване на недостатъците на пазара. Сред тях се посочва концентрацията на собственост върху медиите и липсата на прозрачност в това отношение. "Медийният пазар често бива описван като заплетен възел от отношения между политици, бизнес и медии, в който малък брой собственици контролира мнозинството от медиите. По всичко личи, че повечето медии в България са в ръцете на няколко влиятелни субекти, които контролират и друг бизнес или участват в политиката. Според медийните анализатори, до 80% от печатните медии към момента са концентрирани в една-единствена медийна група, която е и основен акционер в единствената в страната фирма за разпространение на печатни издания", пише в доклада. Без да се посочва поименно медийната империя на депутата от ДПС Делян Пеевски. именно тя се визира в анализа. Политическо влияние и зависимост от еврофондовете Комисарят изразява тревога от големия брой сигнали за повсеместно политическо влияние върху медиите. Цитира се проучване на АЕЖ – България от 2017 г., според което над две трети от 200 интервюирани български журналисти са заявили, че голяма част от намесата в медиите идва от политици, а 92% са определили опитите за намеса като "обичайни" и "широко разпространени". Спадането на приходите от реклама е направило медиите по-зависими от държавното финансиране и, като последица, по-уязвими, констатира се още в доклада. Миятович изразява загриженост за продължаващата практика медиите да се държат в състояние на зависимост посредством преференциалното разпределение на европейски средства в полза на онези от тях, които симпатизират на правителството. Комисарят повдига и темата с неефктивността на двата етични кодекса на медиите от 2004 и 2014 г., които на практика разцепват етичните стандарти, към които се предполага да се придържат различните медийни групи. Отделно значителна част от медиите не е подписала нито един от двата кодекса. Влошаване социалния статут на журналистите Въпреки въпросните кодекси, комисарят със съжаление отбелязва, че защитата на статута и социалните права на журналистите се е влошила. Медиите редовно предлагат на журналистите граждански, вместо трудови договори. Работното време често е нерегулирано, към което се прибавят малки или никакви социални придобивки и сравнително ниски заплати, отбелязва се още в доклада. Той се спира витиевато и на отстраняването на разследващите журналисти от "Нова телевизия" след купуването й от братята Кирил и Георги Домусчиеви. "Има данни, че няколко разследващи журналисти са били принудени да напуснат една от водещите телевизии, след като през февруари 2019 г. същата е била придобита от български бизнесмен, за когото се твърди, че има тесни връзки с парламентарно представена политическа партия", пише в документа. Миятович се спира с тревога и на ширещата се нетолерантност, демонстрирана срещу малцинствени групи в България. Отчита се, че те са представяни предимно негативно в медиите - често биват свързвани с престъпността или са представяни като опасни за ценностите на мнозинството или за националните интереси. Високопоставени лица подклаждат езика на омразата Комисарят изразява съжаление, че "определени високопоставени длъжностни лица са използвали положението си като платформа за допълнително подклаждане на противопоставянето и нетърпимостта в българското общество". Властите трябва да демонстрират “нулева търпимост” към езика на омразата, който не се защитава от правото на свободно изразяване, пише още в доклада на Съвета на Европа. В него се припомня, че според Обща политическа препоръка № 15 относно борбата с езика на омразата, приета от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността  през 2015 г., властите следва да оттеглят всички финансови и други форми на подпомагане на партии и и организации, които използват език на омразата или не санкционират използването му от свои членове. Докладът критикува и насилственото изселване на роми като в случая с Войводино и разрушаването на домовете им, без на потърпевшите да са осигурени адекватни алтернативни решения. Според Миятович това е вид наказание, незаконно е и допринася за още по-голяма стигматизация и маргинализация на ромите. "Нито прояви на колективно наказание, нито ситуации, в които обществото взема закона в свои ръце могат да бъдат толерирани в едно демократично общество, поело ангажимента да съблюдава ценности като върховенството на закона, равенството и недискриминацията. Властите се приканват да приемат този въпрос извънредно сериозно и да предприемат всички необходими мерки за ефективна защита на всички граждани, включително ромите, от каквито и да било актове на насилие, заплахи и сплашване", препоръчва докладът. Критики заради Истанбулската конвенция и защитата на детето България е критикувана и за липсата на механизъм за системно събиране на данни за насилие над жени и домашно насилие, което затруднява установяването на специфичните белези на тези явления. Според проучване, проведено от Агенцията на ЕС за основните права (FRA) през 2014 г., 28% от жените в България са били обект на физическо или сексуално насилие от 15-годишна възраст, а 39% са били подложени от психологическо насилие от страна на настоящ или бивш партньор, отбелязва се в доклада. Той допълва, че оценката на България в областта на насилието съгласно Индекса на равенство между половете за 2017 г. на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) показва по-голяма честота и тежест, както и неоповествяване на насилието над жени  спрямо средното за ЕС. Данните, предоставени от властите на Съвета на Европа на 25 ноември миналата година, Международния ден за премахване на насилието над жени, разкриват, че през 2019 г. на спешния номер 112 са подадени близо 30 000 сигнала за домашно насилие. В това отношение неправителствените организации съобщават за обезпокоително нарастване през последните три години на броя на убийствата на жени, извършени от съпрузи, партньори и близки роднини. "Комисарят изразява съжаление, че дебатите, започнали в България преди няколко години във връзка с Истанбулската конвенция, са ескалирали до обезпокоителни тенденции, пораждащи сериозна заплаха за правата на човека, и по-конкретно за правата на жените, децата и ЛГБТИ хората. Продължаващите атаки срещу НПО, оттеглянето на Стратегията за закрила на детето от страна на правителството и отлагането на влизането в сила на новия Закон за социалните услуги са сред най-печалните примери за тези развития", се казва в доклада. Българските власти са призовани да подновят дебата за ратификацията на Истанбулската конвенция, да се борят с вредните наративи и да подобрят осведомеността на обществото относно нуждата от по-добра защита за жертвите на насилие над жени и домашно насилие.

Прочети цялата публикация